O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 27.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3642 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 11435/17.07.2019 год. на А. М. С. и Й. М. С. , и двамата от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв. Р. С. АК Б. срещу въззивно Решение № I- 52 от 13.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 457/ 2019 год. на ОС- Бургас в производство по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо и като такова се иска неговото обезсилване респ. се поддържат доводи за неправилност поради неточно приложение на материалния закон в резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Конкретните оплаквания за недопустимост касаят нарушаване на забраната на чл. 299 ГПК за непререшаемост на правен спор , заявен на същото основание и искане между страните .
Конкретните доводи за неправилност касаят неправилната преценка на събраните доказателства и правните им последици за спора за собственост.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал.2 предл. 2-ро ГПК с довод за процесуална недопустимост касае нарушаване от страна на въззивния съд на забраната за пререшаване на правен спор разрешен с влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и за същото искане.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса : следва ли да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32 , ал.2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост , с довод , че е произнесен в противоречие с дадените указания на ТР № 13/2012 година на ОСГК на ВКС.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл-3 то ГПК а именно поради очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция, като нелогичен , необоснован и несъобразен с нормите на закона.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Р. А. чрез адв.Б. К. АК Б., с който се оспорва тезата на касаторите за нарушаване на чл. 299 ГПК касаещ забраната да се пререшава гражданско правен спор , разрешен със влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и за същото искане. С обстойни мотиви се оспорва тезата на касаторите за очевидна неправилност в резултата на съществено нарушаване на закона.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените от страните доводи за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това , и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за съдебна делба , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на касационния съд намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение № 228 от 17.12.2018 година по гр.д.№ 57/2018 год. на РС-Несебър , с което е уважен заявения от Р. Б. А. срещу А. М. С. и Й. М. С. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за собственост на 1/3 идеална част от правото на собственост от таванско подпокривно пространство с площ от 50 кв.м. към съществуваща сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място].
За да приеме, че ищцата Р. А. притежава 1/3 идеална част от процесния недвижим имот –таванското подпокривно пространство с площ от 50 кв.м. към съществуваща сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], въззивният съд изложил обстойни мотиви за да достигне до краен правен извод, съвпадащ с този на първата инстанция относно претендираното вещно право по делото. Изцяло са отхвърлени възраженията на ответниците, че подпокривното пространство не е обща част в резултат на извършеното преустройство и узаконяване на същото, че този таванския етаж е собственост на А. С. , по силата на дарени от дядо му през 2001 година, алтернативно придобито на основание давност. За неоснователно е прието и оспорването за наличие на влязло в сила решение, с което спорът за собствеността на таванския етаж да е разрешен със силата на пресъдено нещо по причина, че по делото собственика на имота- А. С. – внук не е участвал като страна.
От данните по делото се установява , че с влязло в сила Решение № 90 от 14.06.2012 год., постановено по гр.д. № 577/ 2008 год., Несебърският районен съд е отхвърлен иска на Р. Б. А. с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС против А. М. С. , Т. Й. С. , Й. М. С. , М. А. С. и Н. А. С., за разпределение ползването на дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], на площ от 788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, както и на подпокривното пространство на изградената в имота двуетажна жилищна сграда. За да отхвърли претенцията на Р. А. решаващият съд е приел в мотивите на решението, че по делото не се доказало по безспорен начин, че ищцата притежава част от подпокривното пространство или от дворното място за да претендира да ползва части от тях.
Ето защо, настоящият състав намира , че поставените въпроси за точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32 , ал.2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост , са обуславящи изхода на спора и , при констатираното противоречие между изразените в обжалваното решение мотиви и дадените задължителни разяснения по т.2 на ТР № 13/ 2012 година на ОСГК на ВКС, че възраженията, чрез които страните упражняват субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, е допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, , че исканото касационно обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
При допускане на касационно обжалване , страната –касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ в размер на 50 лв. ( петдесет лева) , вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне в срок на определената ДТ, касационното производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. № 11435/17.07.2019 год. на А. М. С. и Й. М. С. , и двамата от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв. Р. С. АК Б. срещу въззивно Решение № I- 52 от 13.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 457/ 2019 год. на ОС- Бургас в производство по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касаторите за задължението да се внесе дължимата за касационното производство пропорционална ДТ в размер на 50 лв.( петдесет лева) по сметка на ВКС, в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на указаното задължения , касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………2020 година , 9 часа , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.
Дадените с настоящото определение указания да се съобщят на касаторите , като им се изпрати препис .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :