О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 02.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1423/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място] срещу решение № 2168 от 14.08.2018 г. по гр. д. № 6233/2017 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав решение № 6401 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 16174/2015 г. в обжалваната му част, с която предявеният от А. Т. С. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2015 г. е уважен за сумата над 100 000 лв. до 164 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено „свръх петитум“, тъй като сборът от присъденото на ищеца обезщетение в размер на 164 000 лв. и доброволно платеното от застрахователя след завеждането на исковата молба обезщетение в размер на 36 000 лв. надвишават общо претендираната от ищеца (след допуснатото увеличение на иска) сума 180 000 лв.
Именно с твърдението за недопустимост на въззивното решение е аргументирано и искането за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2,пр. 2 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на акта с практиката на ВКС (решение № 127 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, II г. о.) по въпроса: „Налице ли е произнасяне „плюс петитум“ в случаите, когато сборът от уважената част от иска и доброволно платеното от ответника след завеждане на исковата молба и съобразено от съда при постановяване на решението, е по-голям от размера, претендиран от ищеца по делото“.
Ответникът по касация – А. Т. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 03.06.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалвания акт, въззивният съд, отчитайки обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение присъденото на А. Т. С. от [населено място] обезщетение за имуществени вреди в размер на 1598 лв. и на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 100 000 лв., е приел за установено със сила на пресъдено нещо наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника ЗК „Уника“ АД по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за претърпените от ищеца вреди от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 25.07.2015 г.
По единствения спорен пред него въпрос – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – решаващият състав, след извършен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства (експертни заключения и свидетелски показания) и на всички значими за конкретния случай обстоятелства, е стигнал до извода на първата инстанция, а именно – че предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата 164 000 лв. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил и извършеното от застрахователя в хода на процеса доброволно плащане на сумата 36 000 лв., както и допуснатото увеличение на цената на предявения иск от 100 000 лв. на 180 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед вероятността въззивното решение да е частично недопустимо (за разликата над присъдената сума 144 000 лв.) поради нарушаване на диспозитивното начало на гражданския процес, изразяващо се в уважаване на иска за неимуществени вреди в размер, по-голям от претендирания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2168 от 14.08.2018 г. по гр. д. № 6233/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав решение № 6401 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 16174/2015г. в частта, с която предявеният от А. Т. С. от [населено място] срещу на Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2015 г. е уважен за сумата над 144 000 лв.
УКАЗВА на Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: