О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3430 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. С. срещу решение № 780 от 19.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 732 по описа за 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 587 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 5331 по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Н. И. С. против „Авионамс” АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството Й. Н., с която на основание чл.328, ал.1, т. 2 от КТ- поради съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 06.02.2018 г., за възстановяване на заеманата преди това длъжност на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и за присъждане на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ на сумата от 4 020 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа в периода 06.02.2018 г. – 06.08.2018 г. в резултат от незаконното уволнение.
Н. И. С. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът оспорва наличието на основание по чл. 266 ГПК за допускане на нови писмени доказателства във въззивното производство. Счита, че в първоинстанционното производство е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, поради което хипотезата на чл. 266 ГПК за представяне на нови доказателства пред втората инстанция не следва да се прилага при пропуск на страната. Смята, че въззивният съд недопустимо е подпомогнал една от страните с многократните си указания в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Поддържа схващането, че след като е извършен подбор, той следва да бъде законосъобразен, независимо дали съкратената длъжност е била единствена.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:
1. Следва ли въззивният съд да приема писмени доказателства, когато не са налице основанията по чл. 266 ГПК, тъй като първоинстанционният съд в доклада си е указал на страните кои факти и обстоятелства подлежат на доказване?
2. Следва ли въззивният съд с многократни указания да помага на една от страните, с което нарушава основен принцип в гражданския процес, а именно състезателното начало?
3. Включва ли се в задълженията на въззивния съд съгласно чл. 7 ГПК и задължението служебно да събира доказателства, като посочва диференцирано какви доказателства да бъдат представени?
4. Следва ли да се счита, че ответната страна в настоящото производство е допуснала процесуално бездействие/пропуск да посочи в указаните от ГПК срокове писмени доказателства/, като се стреми да коригира това си процесуално бездействие чрез представяне на писмени доказателства едва с въззивната жалба, след като съобразно чл. 131, ал. 3 ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага?
5. Законосъобразен ли е подборът, за чието извършване се представят писмени доказателства едва с въззивната жалба и следва ли едва във въззивната жалба да се излагат твърдения, че съкращаваната бройка е единствена?
6. Ако една съкращавана бройка е подложена на подбор, може ли да се излагат твърдения от ответника, че тази бройка е единствена и не се изисква подбор, или щом е извършен подбор, той трябва да е законосъобразен и подлежи на съдебен контрол?
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В решение № 4 от 05.02.2016 г. по т. д. №3480 от 2014 г. на ВКС е прието, че е недопустимо с многократните си указания съдът да помага на една от страните. В определения № 629 от 21.05.2013 г. по гр. д. 148/2013 и № 383 от 22.05.2018г. по гр.д. 3648/2017г. на ВКС е застъпена тезата, че принципът за служебно начало не включва задължение съдът да събира служебно доказателства. В решение 129 от 29.06.2015 по гр.д. 7040/2014г. на ІІІ ГО на ВКС е прието, че страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност с изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът по жалбата „Авионамс” АД счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Твърди, че ищцата не е оспорила заповед № Р15- 4/12.01.2018 г. на ИД на дружеството и протокол от 04.01.2018г. на СД на „Авионамс“ АД, а в исковата молба липсва ясно становище дали е заемала единствена длъжност. Затова Пловдивският окръжен съд правилно е допуснал събиране на писмени доказателства. Подборът е извършен при вземане на решението каква нова длъжност да бъде предложена на ищцата, а не е част от процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Н. И. С. е работила в ответното дружество по силата на трудов договор на длъжността „технически сътрудник към ръководител Капитално строителство“, когато със заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г., връчена на 06.02.2018 г., е била уволнена поради съкращение в щата. В исковата молба тя е заявила, че страда от биполярно афективно разстройство и диабет, поради което се ползва със закрила по чл. 333 КТ, която не е била преодоляна от работодателя. Посочила е също, че не е извършено реално съкращаване на трудовите функции и извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като изискванията по чл. 329 КТ не са спазени- на работа са останали работници или служители с по-ниска квалификация от нейната.
В отговора на исковата молба работодателят е оспорил наличието на заболявания, обуславящи закрила при уволнение. Заявил е, че е налице реално съкращение на щата, а подборът е извършен законосъобразно от назначена за целта комисия. Тази комисия е констатирала, че Н. С. няма необходимата техническа квалификация да бъде преназначена на свободна длъжност в друга дирекция, включително на подобна длъжност, а за длъжността, за която има квалификация и опит в преобразуваната дирекция, е отказала преназначение.
Въз основа на приетата по делото медицинска експертиза първоинстанционният съд е констатирал, че ищцата не страда от заболяванията, посочени в исковата молба, поради което не се е ползвала със закрила при уволнение на основание чл.333 от КТ. Приел е обаче, че работодателят не е доказал отпадането на трудовата функция на ищцата и съответно реално намаляване на щатната численост на персонала, тъй като не се установява да е било утвърдено ново щатно разписание преди извършването на уволнението. Счел е също, че подборът не е законосъобразно извършен, тъй като от протокола на комисията не може да се установи между кои лица е осъществен този подбор, на кои длъжности са били назначени те, по какви критерии и какъв брой точки им е даден. Ето защо е уважил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищцата на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че е налице реално съкращаване на единствена щатна бройка. За да достигне до този извод, Пловдивският районен съд се е позовал на нови писмени доказателства, които са били представени с въззивната жалба, както и на предходното щатно разписание, което служебно е изискал от работодателя, след като е отменил хода на делото по същество. Нито в решението, нито в определенията за приемане на доказателствата и за отмяна на хода по същество са мотивирани убедително предпоставките на ал.2 и ал.3 на чл.266 от ГПК за събиране на новите доказателства. Сочи се единствено нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК от страна на първоинстанционния съд и се твърди във въззивното решение, че очевидно няма как да се реши спорът при неизяснена фактическа обстановка. Следователно съществува вероятност въззивният съд да е разрешил повдигнатите от касатора процесуални въпроси в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС/решения № 4 от 05.02.2016 г. по т. д. № 3480 от 2014 г. и № 129 от 29.06.2015 г. по гр.д. 7040/2014г. на III ГО на ВКС, определения № 629 от 21.05.2013г. по гр. д. 148/2013 и № 383 от 22.05.2018г. по гр.д. 3648/2017г. на ВКС/ Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване. Въпросите могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Задължен ли е въззивният съд съгласно чл.7 от ГПК служебно да събира доказателства, като дори ги индивидуализира?
2. Може ли да подпомага с указанията си една от страните по спора?
3. Може ли страната да коригира процесуалното си бездействие пред първата инстанция чрез представяне на писмени доказателства с въззивната си жалба?
Въззивният съд не се е произнасял по материалноправния въпрос дали работодателят е длъжен да извърши законосъобразен подбор, ако го е предприел по собствена инициатива и този подбор не е задължителен. Затова този въпрос не е от значение за изхода на спора и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 780 от 19.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 732 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: