О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 27.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. дело № 4416/2019 г. и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 13069/23.04.2019 г. подадена от И. А. Р. и Н. М. А., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. Х. М. от АК – П. против Решение № 446 от 05.04.2019 г по гр.В. д. № 176/2019 г. на ОС – Пловдив, в частта с която е потвърдено Решение № 446/31.10.2018 год. по гр.д. № 96/2017 г. по описа на РС – Асеновград по уважения иск на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. по чл. 67 ЗС.
С касационната жалба на И. Р. и Н. А. се поддържа, че в обжалваната част въззивно решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса „Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по правния спор в рамките на наведените от страните доводи, възражения, и в пределите,очертани с въззивната жалба и може ли съдът да отхвърли предявения иск поради недоказаност на факти, които не са спорни между страните“ поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС обективирана в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и каузалната практика на ВКС по Решение № 85/03.08.2018 г. по гр.д. № 2690/2017 г. на I – г.о.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса – „Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?“, както и по въпроса „Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?“ поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика по ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. М., И. А. и П. М. чрез процесуалния си представител адв. В. К. – Б. от АК – П., в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, претендират се разноски.
С втора, самостоятелна касационна жалба вх. № 14396/09.05.2019 година, срещу въззивното Решение № 446 от 05.04.2019 година по В.гр.д № 176/2019 година на ОС – Пловдив се обжалва и от С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. чрез процесуалния им представител адв. В. К. – Б. от АК – П., в частта с която първоинстанционното решение е отменено по предявения при условията на евентуалност насрещен иск по чл. 72 ЗС и е постановено ново решение, с което касаторите- като ответници по иска са осъдени да заплатят на И. Р. и Н. А., сумата в размер 8 790, 62 лв.( осем хиляди седемстотин и деветдесет и о.62 лв) представляваща увеличената стойност на имота.
С тази касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, неправилно и необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с доводи, че по въпроса „Допустим ли е иск за подобрения, предявен от последващ суперфициар на недвижимия имот, който няма задължение да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот ? На кого принадлежи правото да се претендира стойността на подобренията – на суперфициаря, задължен по договора или на трето лице, което придобива от него последващи права на строеж и собствеността?“ поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Решение № 152/09.07.2013 г. по гр.д. № 11/2013 г. на I – г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК с доводи, че по въпроса : „Предпоставка за основателността на иск за подобрения по чл. 72 ЗС ли е установяване качеството „владелец“ на имота ?“ не е налице формирана практика на ВКС, а отговорът на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. Р. и Н. А. чрез адвокат Х. М. от АК – П., в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, насочени е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост и с оглед цената на заявения иск по чл. 72 ЗС над предвидения имуществен праг в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК от 5000 лв. по гражданските дела , същите се явяват процесуално допустими.
С посоченото решение окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, отменя Решение № 446 от 31.10.2018г. постановено по гр.д.№ 96/2017 г. по описа на РС – Асеновград, в частта с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на ищците да заплатят на ответниците сумата от 8 790.62 лева(осем хиляди седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща увеличената стойност на имота и вместо това постановява ново решение, с което осъжда С. М., И. А. и П. М. да заплатят на И. Р. и Н. А. сумата от 8 790.62 лева (осем хиляди, седемстотин и деветдесет лева, и шестдесет и две стотинки), представляваща увеличената стойност на имота, като в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си по предявения иск по чл. 67 ЗС въззивният съд е приел, че при правото на строеж , учредено на 11.07.2007 г. с разрешение за строеж на сградата , издадено на 11.05.2007 г., строителството на сградата е следвало да започне от момента на разрешението , поради което и давностния срок по чл.67 ЗС тече от тази дата. Прието е, че с оглед влязлото в сила Решение № 412/02.12.2015 г. по гр.д. № 841/2015 г. по описа на РС – Асеновград, предвидената да бъде построена в имота сграда не е завършена в груб строеж в пет годишния срок/до 11.05.2013 г./, следователно това право е погасено по давност, а договорът за учредяване право на строеж и строителство е развален.
Решаващият съд е приел, че след като първоначалният титуляр на правото на строеж не може да го реализира поетапно, на приобретателя на това правото на строеж не може да се признае правната възможност да завърши строежа в по – дълъг от петгодишния срок, тъй като той придобива учреденото на първоначалния титуляр право на строеж и за него не може да тече нов срок.
Решаващият състав е приел, че срокът по чл. 67 ЗС, в който следва да се упражни правото на строеж започва да тече в един и същи момент както за първоначалния така и за последващи титуляри, на които е прехвърлено това ограничено вещно право.
По отношение на предявения насрещен иск за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците са собственици на 15.72/69.90 ид.ч. от ПИ * на основание давностно владение, решаващият съд приема, че не са събрани доказателства, ответниците да са придобили посочените идеални части от имота въз основа на давностно владение за времето 25.02.2008 г. до 2015 г. и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в тази му част.
По предявения при условията на евентуалност иск на И. Р. и Н. А., за осъждане на ищците по първоначалния иск да заплатят сумата в размер на 8 790, 62 лв. решаващият съд е приел, че суперфициарят – в случая И. Р. и съпругата му Н. А. имат правата по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец , тъй като правото на строеж е придобито на основание годно да го направи собственик и при уреждане на правоотношенията със собственика на земята следва да бъдат да намерят разясненията дадени в т.4 на ППВС 6-74 , според която в тези хипотези суперфициарят следва да получи сумата, с която е увеличена стойността на имота, поради което решението на пъровинстанционния съд, като неправилно в тази част, е отменено.
По касационната жалба на касационна жалба подадена от И. Р. и Н. А..
Основните оплаквания с касационната жалба на И. Р. и Н. А. са насочени за неправилно и неточно приложение разпоредбата на чл. 67 ЗС, регламентираща фактическия състав на погасителната давност при неупражнено право на строеж в предвидения в разпоредбата срок, поради което въпросите „Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?“ и „Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?“ се явяват обуславящи изхода на спора по чл. 67 ЗС. Доколкото от мотивите на съдебния акт може да се направи извод за непълен отговор на поставените въпроси при дадените с т.2 по ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС разяснения за момента , от които започва да тече срока на погасителната давност при неупражнено право на строеж, настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Въпросът касаещ приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да отговори на доводите и възраженията на страните, следва да се ценят в контекста на доказателствата и то в етапа на допуснатото касационно обжалване.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ, която в е 2% от обжалваемия интерес , или в случая е равна на сумата 196.93 лв.( сто деветдесет и шест и 0.93 лв. ), според данъчната оценка на правото на строеж – л.17.Сумата следва да се внесе в седмичен срок от съобщението до страната по сметка на ВКС. При неизпълнение касационното обжалване следва да бъде прекратено.
По касационната жалба на касационна жалба подадена от С. М., И. А. и П. М..
След преценка на наведените доводи в касационна жалба на С. М., И. А. и П. М., настоящият състав намира искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, в която въззивния съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил касаторите да заплатят на И. Р. и Н. А., сумата в размер 8 790, 62 лв. за представляваща увеличената стойност на имота, за основателно.
В случая решаващият съд приема, че , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл.88 ал.2 ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да бъдат в по-благоприятно положение от него, като в отношенията на страните следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6-74.
Формулираният материално – правен въпрос : за допустимостта на иска за подобрения, предявен от последващ суперфициар, който няма задължение да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот и този , кому принадлежи правото да се претендира (увеличената) стойността на подобренията – на супарфициаря, задължен по договора или на трето лице, което придобива от него като последващ суперфициар на правото на строеж ?, обуславя извод за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК , доколкото е видно противоречието на тезата, възприета с въззивното решение и тази , изразена с мотивите по Решение № 152/09.07.2013 г. по гр.д. № 11/2013 г. на I – г.о. на ВКС, в насока , че „всяко парично вземане може да се прехвърля, така че владелецът- подобрител, който има вземане към собственика на вещта може да го прехвърлил чрез цесия на трето лице. С придобиване на вземането настъпва частно правоприемство и приобретателят може да го реализира като го предяви срещу собственика на имота, който е увеличил стойността си вследствие извършените подобрения“.
По втория формулиран от касатора въпрос „Предпоставка за основателност на иск за подобрения по чл. 72 ЗС ли е установяване качеството „владелец“ на имота“, отговорът е даден в задължителните разяснения на ПП ВС 6-74 и касационното обжалване не може да се допусне.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 175, 81 лв. / сто седемдесет и пет лева и 0.81 лв./ вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 13069/ 23.04.2019 година на И. Р. и Н. А. заявена чрез процесуалния им представител адвокат Х. М. от АК – П. против Решение № 446/05.04.2019 г по въззивно гр. дело № 176/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е уважен предявения иск по чл.67 ЗС на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М..
УКАЗВА на касаторите И. А. Р. и Н. М. А. задължението им за заплащане, на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 ТДТКССГПК на дължимата за касационното производство пропорционална държавна такта в размер на сумата 196.93 лв.( сто деветдесет и шест и 0.93 лв. ), платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на задължението за внасяне на посочената пропорционална ДТ касационното производство подлежи на прекратяване.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 14396/ 09.05.2019 година на С. М., И. А. и П. М., заявена чрез процесуалния им представител адв. В. К. – Б. от АК – Плвовдив, срещу въззивно Решение № 446/ 05.04.2019 г. по гр. възз. д. № 176/2019 г. на ОС – Пловдив, , в частта , с която същите са осъдени да заплатят на И. Р. и Н. А. сумата от 8 790, 62 лв.( осем хиляди седемстотин и деветдесет и 0.62 лв. ) представляваща увеличената стойност на подобренията в процесния недвижим имот.
УКАЗВА на касаторите С. М., И. А. и П. М. задължението им за заплащане, на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 ТДТКССГПК на дължимата за касационното производство пропорционална държавна такса в размер на 175, 81 лв . (сто седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на задължението за внасяне на посочената пропорционална ДТ касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на…………….. 2020 година, ….. часа за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ. На касаторите да се съобщят дадените указания за заплащане на съответните пропорционални ДТ, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :