О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4327 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Билдфайн Инвест”ЕООД гр. София срещу решение № 1248 от 27.05.19г.по в.гр.дело № 1049/19г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС,І-5 състав от 30.09.18г.по гр.дело № 5748/16г., при правна квалификация на осъдителната претенция по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 30832 лв, платени от Д. Г. Г. с квитанция от 29.02.2008г., като получена без основание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 ГПК.Поддържа се,че постановените съдебни актове от първоинстанционния и въззивния съд са недопустими, тъй като са съдилищата са се произнесли по непредявен иск.За да мотивира основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.301 ТЗ, както и по процесуалноправния въпрос относно разпределението на доказателствената тежест между страните, като е приел, че страната, която твърди отрицателен факт, следва да го докаже.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Д. Г. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото е установено,че на 14.04.08г.страните са сключили предварителен договор,с който ищцата Д. Г. е възложила на ответното дружество да извърши строителство и да прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти в жилищна сграда – тяло „Г” и подземен паркинг 2,които ще бъдат построени в [населено място],ЖК”Т.” [улица],а именно : гараж /паркомясто/ № 6.21 на сутеренен етаж в подземен гараж № 2 и апартамент № 19 на шестия етаж,срещу заплащане на цена от 105 986.30 лв за апартамента и 13 915.31 лв за гаража.В чл.5 от договора страните са уговорили начина и срокове за плащане на цената на недвижимите имоти – 35970.60 лв, платими в деня на сключване на договора ; 17 985.31 лв, платими при доставяне на изграден втори етаж на сградата; 17 985.31 лв,платими при изграждане на покрив на сградата; 35 970.61 лв,платими при полагане дограмата на сградата и 11 990.20 лв при снабдяване на сградата с разрешение за ползване.С нот.акт № 90/2013г.ответникът е прехвърлил правото на собственост върху недвижимите имоти, при цена от 119 902.03 лв за двата имота /апартамент и гараж/.В нотариалния акт е посочено,че сумата от 107 912.79 лв е заплатена преди подписването му, а остатъкът от 11 989.24 лв ще бъде заплатен при въвеждане на блок Г в експлоатация.С влязло в сила решение № 26/5.01.16г.по гр.дело № 1/15г.РС –Добрич е приел за установено по отношение на Д. Г. ,че дължи на „Билдфайн инвест”ЕООД сумата от 10 289.24 лв,представляваща неплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти,обективиран в нот.акт № 90/13г.,ведно със законната лихва,считано от 12.03.14г.до окончателното изплащане,както и обезщетение за забава в размер на 86.42 лв за периода 12.02.14г.- 10.03.14г.В мотивите на решението е посочено,че сумата от 10 289.24 лв е погасена в изпълнителното производство, образувано по издадения по ч.гр.д.№ 728/14г.на ДРС изпълнителен лист, но с оглед възможността, предвидена в чл.422 ал.3 ГПК длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист, искът по чл.422 ГПК е уважен.По делото са представени платежни документи, издадени след сключване на предварителния договор през периода 10.06.08г.- 18.02.14г.,които установяват извършени от ищцата плащания по предварителния договор и по договора за продажба на обща стойност 109 611.84 лв.
Представена е квитанция към ПКО,подписана от гл.счетоводител на „Билфайн инвест” ООД и подпечатана с печата на дружеството, от която е видно, че Д. Г. е внесла сумата 30 832 лв на 29.02.2008г., без да е посочено основание за плащането.
При тези данни по делото въззивният съд е квалифицирал претенцията на ищцата за връщане на сумата 30 832 лв по чл.55 ал.1 ЗЗД.Изложил е мотиви, че процесната сума не е част от продажната цена; не е доказано твърдението на ищцата, че е получена от ответника като гаранция за сключване на предварителния договор по устна уговорка между тях и не е установено друго основание за получаването й, следователно е получена без основание, поради което се дължи връщането й съгласно чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.По отношение възражението на ответника,че квитанцията не носи подпис на управител на дружеството, е прието, че това обстоятелство е ирелевантно,предвид нормата на чл.301 ТЗ.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя,а в случая такова твърдение е въведено в касационната жалба.За проверка на процесуалната допустимост на решението следва да се допусне касационното му обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1248 от 27.05.19г.,постановено по в.гр.дело № 1049/19г.на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Билдфайн Инвест „ЕООД да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 616.64 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.