О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 07.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 912 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Ц. В. чрез адв. Е. Ф. в качеството си на особен представител срещу решение № 2913/11.12.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2357/2018 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което касаторът е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/ сумите: 457017.01 лв. – главница на основание чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД; 19852 лв. – мораторна лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД; законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2015 г. до окончателното й плащане и съдебни разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни? 3. Следва ли въззивният съд да направи цялостен анализ на доказателствата и да ги прецени поотделно и в тяхната взаимна логическа взаимна връзка? 4. Каква е правната квалификация на иска за връщане на платеното по договора поради неизпълнение на основни задължения на неизправната страна в случай, че в раздел отговорност на същия договор, в чл.8.1, е предвидено, че при неизпълнение неизправната страна – ползвател връща платената му финансова помощ – дали по чл. 79,ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение/респ. за обезщетение за неизпълнение или по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД ? Дължи ли се връщане на полученото по договора, без ищецът да е развалил/прекратил договора поради неизпълнението му?“
Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд „Земеделие“ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното:
Пред СГС са предявени искове от ДФ „Земеделие“ срещу С. В. за връщане на безвъзмездна финансова помощ от 457017.01 лв. и лихва от 127136.80 лв. за периода от 07.05.2012 г. до 12.02.2015 г. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № 3247/01.10.2007 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предпресъединителна програма на Европейски съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ за реализиране на стопанска дейност. По силата на този договор бенефициентът С. В. следва да получи безвъзмездно финансова помощ в размер на 457017.01 лв. Предметът на този договор е извършване на дейности, посочени в Приложение № 1 към него, а именно – „създаване на 210 дк лозови насаждения с подпорна конструкция и изкупуване на специализирана земеделска техника“. Помощта е отпусната изцяло, като сумата е приведена по сметка на бенефициента на 08.05.2009 г. Първоначално ответникът е започнал извършване на процесните дейности в имоти, собственост на Община „Тунджа“, предоставени му по договори за аренда. При извършена проверка от ДФ “Земеделие“, възложена със заповед № 921/25.03.2014 г. е установено, че обектът на инвестицията, финансиран по програма САПАРД на С. В. не функционира според договореното предназначение – техниката не е налична на мястото на инвестицията; лозовото насаждение в [населено място] е в лошо агроекологично състояние, а подпорната конструкция не е изградена; лозовото насаждение в [населено място] е изкоренено и подпорната конструкция към него не е налична; договорът за аренда между Община Тунджа и С. В. за земеделската земя в землището на [населено място] е прекратен, а земята в землището на [населено място], с която е кандидатствал за подпомагане С. В. към датата на проверката е собственост на фирма „Агра Голд“ ЕООД; техниката, с която С. В. е кандидатствал за подпомагане е собственост на фирма „А. Виниардс“ ООД. Според ДФ „Земеделие“ гореизложеното е нарушение на чл.4.17 и 4.18 от договора и чл.27 от Наредба № 15/18.05.2001 г. на МЗХ, поради което ДФ „Земеделие“ е предявил осъдителни искове за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер от 457017.01 лв. и лихва от 127136.80 лв. Исковете са уважени от СГС по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за главницата – 457017.01 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 19852 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Присъдена е и законна лихва върху главницата и разноски. По жалба на ответника решението на СГС е потвърдено от САС в уважителната му част. СГС не е извършил доклад по делото по реда на чл.146 ГПК, не е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти /чл.146 ал.1 ГПК/, не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл.146 ал.2 ГПК/ и това е първото оплакване във въззивната жалба пред САС, поддържано и в проведеното о.с.з. от 09.11.2018 г. от особения представител на ответника – адв. Е. Ф. /протокол от о.с.з. от 09.11.2018 г./. В същото о.с.з. САС също не е извършил доклад, счел е делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество, след което е постановил решение, потвърждаващо решението на СГС в обжалваната му уважителна част. В постановеното решение САС не е обсъдил и не е изложил съображения по оплакването за липса на доклад от първоинстанциония съд, както и останалите оплаквания във въззивната жалба във връзка с доказателствата и установяване от тях на твърдените от ищеца нарушения на сключения между страните договор.
Обуславящ изхода на спора е формулираният под № 1 въпрос, чието разрешение е обуславящо и от значение за разрешението по останалите формулирани от касатора въпроси в изложението. Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС по чл.280 ал.1 т.1 ГПК досежно преценка за съответствие на решението на САС с т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос, уточнен от ВКС /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/: за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл.146 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд.
Доколкото ответникът по делото и настоящ касатор С. В. участва в процеса чрез назначен особен представител – адв. Е. Ф., дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода по делото – т.7 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2913/11.12.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 2357/2018 г.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.