5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 23.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4198/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 261/28.06.2019 г. по в. гр. д. № 150/2019 г. Русенският окръжен съд, след като отменил решение № 804/17.05.2018 г. по гр. д. № 8393/2017 г. на Русенския районен съд, отхвърлил предявените от Й. А. П. и К. Й. П. срещу Ж. Д. Б. лично и в качеството му на ЕТ „Брашнаров-83-Живко Брашнаров” и Е. А. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС за предоставяне на достъп до собственото им дворно място в поземлен имот № …., кв. …. по кадастралния план на [населено място], целият с площ 461.86 кв. м., разположено зад къщата по [улица] [населено място], съобразно правата им в съсобствеността от 1/2 ид. ч., като им дадат възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп до него и до избеното им помещение в сградата, както и за прекратяване на незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв. м. от същото дворно място, които са част от общите части, като се въздържат и занапред от тези неоснователни действия, както и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 147.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото дворно място за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г.
Касационна жалба вх. № 8529/01.08.2019 г. срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима.
Ответниците по касация – ответници по делото, поддържат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
По делото е установено, че с н. а. № …. г. Ж. Б. и Й. П. са закупили при равни права незастроено дворно място в [населено място], цялото от 430 кв. м., съставляващо парцел …. в кв. …., а с н. а. № …. г. са признати за собственици на недвижим имот – маломерно място от 29 кв. м., придадено по регулация към собствения им парцел. Въз основа на издадено на името на двамата разрешение за строеж № 40/13.04.1993 г. е изградена двуфамилна жилищна сграда с магазини. През 1995 г. магазинът на Б. е преустроен на ресторант с лятна градина, за което е издадено разрешение за строеж № 30/17.05.1995 г. на главния архитект на общината. С разрешение за ползване № 48/30.01.1996 г. на държавна приемателна комисия е разрешено ползването на строеж „жилищна сграда и ресторант“ в парцел …. в кв. …., като е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешения за строеж № 40/13.04.1993 г. и № 30/17.05.1995 г. От изготвения технически проект за обект „Преустройство на съществуващи помещения в ресторант“, част архитектурна, и обяснителната записка, заедно с графичната част към него (л. 70 и сл. от първоинстанционното дело) се установява, че към ресторанта е предвидено поставяне за сезонно ползване върху прилежащия терен на маси с чадъри или тента. Установено е и това, че на 04.06.2007 г. е сключен договор за доброволна делба на сградата, като всяка от страните е получила в дял реална част от същата, а дворното място е останало съсобствено при квоти по 1/2 ид. ч. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че отношенията между съсобствениците се регулират по правилата на етажната собственост, тъй като дворното място се явява обща част.
По делото е разпитан като свидетел А. П. – син на ищците, според когото лятната градина, която обхваща 2/3 от дворното място откъм [улица]и функционира от 2014 г., затваря прозореца на мазето /т. нар. „английски двор“/, което било обособено за съхранение на дърва за огрев, и по този начин не можело да бъде използвано; пренасянето на дървата през главния вход от към [улица]било свързано с неудобства, предвид разстоянието от 25-30 метра до входа на къщата и преодоляването на коридори и стълби до мазето.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че ответниците са разположили лятната градина към ресторанта си на площ от 46 кв. м., градината е покрита с тента, опъната върху метална конструкция от стоманени профили и е оградена с кашпи със засадена растителност. Спорното мазе на ищците е покрито с метален капак, върху който са наредени дъски, без да са закрепени, за да могат да се махат, така че да не препятстват отварянето му. За посочената площ вещото лице е изчислило размера на обезщетението за лишаване от ползването за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г. на 295.50 лева.
Въз основа на така установеното въззивният съд намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че се касае за съвкупност от преместваеми обекти с търговска цел – маси, столове, кашпи, ветробрани, за поставянето на които било нужно нарочно разрешение, каквото ответниците не представяли. Съдът се позовал на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, действала към момента на издаване на разрешението за ползване № 48/30.01.1996 г., според която в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. Позовавайки се на тази разпоредба, въззивният съд заключил, че за да бъде издадено разрешение за строеж № 30/17.05.1995 г., то пред общината е следвало да бъде представено такова заявление-съгласие. В хода на делото, след издаване на съдебни удостоверения на ответниците, Община Бяла не е представила изискваното заявление-съгласие, но съдът приел, че такова е било налично, предвид изричното законово изискване.
Съобразявайки договора от 2007 г. за доброволна делба на сградата, въззивният съд приел, че в отношенията между страните са приложими правилата на етажната собственост, тъй като по силата на чл. 38, ал. 1 ЗС дворното място се явява обща част по предназначение. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗС допуска общите части по предназначение да бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици, като законът не изисква специална форма за това съгласие. По делото е установено, че спорната част от дворното място, представляваща лятна градина към ресторанта, индивидуална собственост на ответниците, е използвана по този начин още при извършване на преустройството през 1995-96 г., за което са издадени и съответните разрешения за строеж и за ползване, по съгласие на етажните собственици. Това съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗС веднъж дадено, е неоттегляемо и изключва неоснователността на поддържаното от ответниците фактическо състояние. Щом ищците са дали съгласието си за създаване на това състояние и то е съобразено с тяхната воля, дори да им създава пречки да упражняват правата си, в случая липсва причинна връзка между поведението на ответниците и създаденото фактическо положение. Поради липсата на противоправност при използването на частта от дворното място като лятна градина към ресторанта на ответниците, искът по чл. 109 ЗС, даващ защита на собственика, респективно – на съсобственика, само срещу всяко неоснователно действие, е неоснователен. Неоснователността на иска по чл. 109 ЗС има за последица неоснователност и на съединения с него иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за лишаване на ищците от ползване на процесните общи части от дворното място.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Поставят въпросите: при липса в представената документация на заявление-съгласие може ли да се презюмира наличието му, след като има издадено разрешение за строеж; 2. легитимиран ли е съдът да подменя факти по делото, които са от значение за решаването на спора. Като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 270/18.10.2011 г. по гр. д. № 1232/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 325/08.02.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 183/18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, че щом е било издадено разрешение за строеж – за преустройство на магазин в ресторант, то и необходимото за издаването му заявление-съгласие от съсобствениците е било налице предвид изричното законово изискване на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, поради което и не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 261/28.06.2019 г. по в. гр. д. № 150/2019 г. на Русенския окръжен съд.
Указва на касаторите Й. А. П. и К. Й. П. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 65 /шестдесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: