О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 27.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3617/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 490 от 17.04.2019г. по гражданско дело № 2075/2018г. Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло решението на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 27/2015 г., с което е: 1. допусната делба на селскостопанска сграда с идентификатор № …………. с площ от 43 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор …………. по КК и КР на [населено място] между Т. Х. О., М. Х. О. и Д. Х. О. 2. отхвърлен е иска за делба на имот ……………. представляващ жилище на първия етаж от сградата с идентификатор …………… с площ от 54 кв.м. с принадлежащите му складови помещения и 3. отхвърлен е иска за делба на жилище с идентификатор ……………. на втория етаж с таванския трети етаж; 4. оставено е без уважение искането за отмяна на констативни нотариални актове № ../2001г. и ../2001г. на нотариус И.М. и н.а. № …/2004г. на нотариус Р.Т..
Въззивното решение е обжалвано от съделителите Т. Д. О. и Т. В. О. чрез процесуалния пълномощник адв. Р.Д. от АК В. с касационна жалба вх.№ 17506 от 07.06.2019г. в частта, в която е отхвърлен иска за делба на жилището на първия етаж с идентификатор имот ………….. и принадлежащата към него изба и в частта, в която не е уважено искането за отмяна на нот.акт № …/2004г. на нотариус Р.Т., с което за собственик по наследство и давност на това жилище е признат Х. Д. О..
В касационната жалба се посочва, че въззивното решение е неправилно, основано на погрешна и непълна преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон по въпроса за придобивната давност върху съсобствен имот. Развити са доводи, че при произнасяне по възражението за придобивна давност на ответниците, не са обсъдени в съвкупност всички доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС и не е даден отговор на всички доводи във въззивната жалба.
Във връзка с тези доводи в изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество като обсъди всички доказателства по делото и да формира собствени изводи, когато в жалбата е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на доказателствата 2. За елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС в хипотезата на съсобственост, възникнала от наследяване и изискването, когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеални части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. И по двата въпроса се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се посочва и представя съдебна практика на ВКС.
По тази касационна жалба е подаден отговор от М. Х. О. и Ц. И. И. чрез пълномощника им адв.Д.К. от АК В., в който се изразява становище, че касационното обжалване следва да се допусне по първия формулиран правен въпрос.
Съделителката Д. Х. О. – М. не е подала отговор на касационната жалба, подадена от съделителите Т. Д. О. и Т. В. О.
С насрещна касационна жалба вх.№ 23515 от 01.08.2019г. въззивното решение е обжалвано от съделителите М. Х. О. и Ц. И. И. чрез процесуалния пълномощник адв. Д.К. в частта, в която е отхвърлен иска за делба на имот с идентификатор ………… /жилището на втория етаж от процесната сграда/ и е допусната делба на имот …………… , представляващ според мотивите на съда стопанска постройка на допълващо застрояване.
В насрещната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум като е признал изтекла придобивна давност в полза на ищците за жилището на втория етаж от процесната сграда без да е въведено възражение за придобивна давност за периода след 1996г., а се позовават на нот.акт № …/2001г., който се основава на давностно владение и наследство, установено към 2001г. за което е имало пречка, тъй като са закупили общинско жилище. Поддържа се и вътрешно противоречие на мотивите по отношение на правата на съделителите за първия етаж и изградената втора постройка в двора. Правните въпроси , които се поставят е за допустимостта въззивният съд да се произнесе по възражение за давност за период, на който не се позовава страната, направила възражението и за възможността да се зачете частично легитимиращото действие на констативен нотариален акт.
Ответниците по насрещната касационна жалба Т. Д. О. и Т. В. О. изразяват становище, че тя е процесуално недопустима, тъй като предметът на двете жалби е различен. Според тях в обжалваната от ответниците М. Х. О. и Ц. И. И. част въззивното решение е влязло в сила, защото не е подадена жалба в установения в чл. 283 ГПК едномесечен срок.
Ответницата Д. Х. О. – М. не е подала отговор на насрещната касационна жалба.
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не попадат в изключението на чл. 284 ал.3 ГПК с оглед предмета на делото – иск за делба, поради което са процесуално допустими.
Неоснователно е възражението на Т. Д. О. и Т. В. О. за недопустимост на насрещната жалба, подадена в срока по чл.287 ГПК за отговор по първоначалната жалба. Доводите, че предметът на насрещната жалба не следва да бъде различен от този на първоначалната, не могат да бъдат споделени, тъй като процесуалният закон не съдържа такова условие за насрещното обжалване. Насрещната касационна жалба не може да се отнася до онази част от решението, по която производството по делото вече е висящо поради подаването на основната жалба, тъй като насрещните страни не биха могли да имат правен интерес да обжалват решението в една и съща част. Дори и мотивите да не удовлетворяват страната, която е спечелила делото, тя не би могла да подаде на това основание насрещна жалба, тъй като действащия ГПК не предвижда самостоятелно обжалване на мотивите и чрез института на насрещната жалба не се създава такава възможност. Чрез насрещната жалба се разширява предметът на обжалването като несъмнено в практиката на ВКС се приема, че тя трябва да е обусловена от първоначалната касационна жалба. В случая такава обусловеност е налице, тъй като насрещната жалба засяга също решението по допускане на делбата и чрез нея се разширява процесуалната защита на ответника в рамките на редовно подадената касационна жалба като спорът за съсобствеността на обектите в дворното място, предмет на делбата се пренася за разрешаване от касационната инстанция в неговата цялост. Обусловеността на насрещната от първоначалната жалба в разглеждания случай се състои и в това, че от броя на допуснатите до делба ще се определи и способът за извършване на делбата.
С обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд е приел, че липсва съсобственост на съделителите на имотите, предмет на двете касационни жалби – жилищата на първия и втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ……………., заедно с принадлежащите им сервизни помещения. Мотивите за този извод са, че според представените по делото писмени и гласни доказателства и двете страни доказват изтекли в тяхна полза давностни срокове съответно за ищците на втория етаж, а за ответниците – на първия жилищен етаж. Според съда разпитаните по делото свидетели изрично указват, че от изграждането на приземния и първия жилищен етаж Х. Д. О. /починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 ГПК от съпругата Ц. И. И., която участва в процеса и на лично основание, както и от децата му М. Х. О. и Д. Х. О. – М./ е заемал и ползвал първия и приземния етаж, което е продължило и след смъртта на баща му Д. О. през 2004 година. Владението му е било несмущавано, спокойно и явно, и не е дало повод и основание да бъде оспорено. Дори да се приеме, че представеният по делото нот.акт № … от 08.02.2001 г. прекъсва давността, то от 08.02.2001 г., а до датата на предявяване на иска 05.12.2015 година, са протекли повече от 10 години – срок, който е годен да легитимира покойния Х. О. като собственик на заявеното основание. За втория етаж съдът е посочил, че той е построен от Т. О. с негови средства и труд и със съгласие на баща си и го е владял от построяването през 1980г. С тези мотиви съдът е достигнал до същия краен извод като този на първоинстанционния съд – за неоснователност на исковете за делба на двата етажа от жилищната сграда и на принадлежностите им складови помещения /избени за жилището на първия етаж и тавански – за жилището на втория етаж/. По отношение на пристройката към сградата въззивният съд е приел, че представлява допълващо застрояване и представлява стопанска постройка, включваща гараж, складово помещение и навес, с обща стоманобетонна плоча. Построена е през 1975 година, като с течение на времето и допълващите застроявания в нея е придобила сегашния си вид. След смъртта на своите наследодатели, съделителите са я придобили в съсобственост по наследяване.
По основанията за допускане на касационното обжалване в касационната жалба на Т. Д. О. и Т. В. О. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
От значение за делото е първият поставен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК, изискващ според практиката на ВКС въззивният съд да обсъди доказателствата, относими към конкретните основания за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба и да изложи мотиви по всички доводи в нея. Касаторите посочват в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК необсъдените доказателства, неразгледаните доводи, към които те са относими и обясняват какво е значението им за разрешаване на спора /срок на владението, противопоставяне на владението на съсобственика, прекъсване на владението с издаване на констативен нотариален акт на всички наследници и др./. Така е обосновано противоречие с представеното решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г. на ВКС, IV г.о. и др., с оглед на което е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
След като основната касационна жалба се допуска за разглеждане по същество, насрещната касационна жалба също подлежи на разглеждане и ВКС трябва да се произнесе по въведените в нея основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
По първия процесуален въпрос – може ли съдебният състав да се произнася по въпроса за изтекла придобивна давност при положение, че не е предявено възражение за давност или изтекла придобивна давност с уточнението, че липсва позоваване на владение след 1996г., касационното обжалване не следва да се допуска, защото твърденията на касаторите, с които обосновават недопустимостта на решението са неверни. В писмения отговор на лист 166 от първоинстанционното производство, в което е взето за пръв път становище по направеното искане по чл. 341 ал.2 ГПК , е посочено буквално: вторият жилищен етаж е изключителна собственост на Т. О. и Т. О., придобит по давност чрез владение от 1976 до 2001г. и при условията на евентуалност от 13.08.1980г. до м. януари 2015г. Следователно въззивният съд е разгледал възражението за давност в рамките на точно посочения от съделителите Т. и Т. О. времеви период, което изключва съмнение за недопустимост на решението като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 предл. второ ГПК. Друг правен въпрос във връзка с иска за делба на жилището на втория етаж на сградата не се поставя от касаторите, поради което за този обект, за който е отхвърлен иска за делба, касационното обжалване не следва да се допуска.
По отношение на сграда с идентификатор …………, определена от въззивния съд като стопанска постройка, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК предвид цитираната вече практика на ВКС за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по следния правен въпрос, доуточнен от ВКС: следва ли съдът да се произнесе за изтекла придобивна давност по отношение на един имот, след като за друг имот признава, че е придобит по давност и го изключва от делбата, а същевременно за двата имота страната се легитимира с един и същ констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 490 от 17.04.2019г. по гражданско дело № 2075/2018г. и потвърденото с него решение на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 27/2015 г., с което е отхвърлен иска за делба на жилище с идентификатор ………… по КККР на [населено място] с площ от 54 кв.м. с принадлежащите му складови помещения, по жалбата на Т. Д. О. и Т. В. О..
Указва на касаторите Т. Д. О. и Т. В. О., че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. общо и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 490 от 17.04.2019г. по гражданско дело № 2075/2018г. и потвърденото с него решение на Варненския районен съд № 2852 от 12.06.2017 г. по гражданско дело № 27/2015 г. по допускане на делбата на селскостопанска сграда с идентификатор № …………. с площ от 43 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор …………. по КККР на [населено място] по насрещната жалба на М. Х. О. и Ц. И. И..
Указва на касаторите М. Х. О. и Ц. И. И., че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. общо и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за делба на жилището на втория етаж с идентификатор …………. по КККР на [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: