2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 08.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2086 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Л. В. от [населено място], [община], чрез адв. Й. Д. – САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 936 от 22. 04.2019 г., по в.гр.д.№ 3572/ 2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2518 от 18. 04.2017 г., по гр.д.№ 4449/2015 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу ЗД”ЕВРОИНС”АД, [населено място] пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над присъдените 42 000 лева до пълния заявен размер от 200 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на майка му К. А. Т. – б.ж. на [населено място], [община], настъпила в резултат на виновно предизвикано от водача на л.а.” Сеат Л.” с рег.№ ВР 56-97 ВХ, пътно-транспортно произшествие на 03. 01. 2015 г. в [населено място], област В., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане и в тежест на същия е възложена отговорността за деловодните разноски на ответника общо от 4 860 лв.за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Основното въведено с касационната жалба несъгласие на жалбоподателя е с извода на въззивния съд, че сумата 60 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на конкретния доказан обем неимуществени вреди, които е понесъл от смъртта на майка си– б.ж. на [населено място] А. Т. и е съобразен както с константната съдебна практика за подобни случаи, така и със социално – икономическите условия в страната към датата на деликта.
Позовавайки се на установения механизъм на процесното пътно–транспортно произшествие и на поведението на наследодателката му към релевантния за спора момент касаторът оспорва и законосъобразността на извода на въззивната инстанция за основателност на защитното възражение на ответника, основано на чл. 51, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.108, ал.1 ЗДвП и принос в съпричиняване на вредата приживе на починалата, в качеството й на пешеходец от 30%.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с установения принцип на справедливост и предпоставките за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал.1 ЗДвП.
За илюстрация на твърдяното противоречие с практиката на ВКС са посочени: ППВС № 4/68 г. – задължително за съдилищата в страната и решения по чл.290 ГПК на ВКС, формиращи трайно непротиворечивата казуална практика на касационната инстанция: № 212 от 11.01.2018 г., по т.д.№ 738/2017 г. на ІІ т.о.; № 179 от 29.01.16 г., по т.д.№ 2143/2014 г. на І т.о.и № 16 от 04.02.2014 г., по т.д.№ 1858/ 2013 г. на І т.о..
Като алтернативна предпоставка за достъп до касация, жалбоподателят въвежда и „очевидна неправилност” на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2 ГПК. Съображенията са, че в този крайно занижен размер обезщетението за обезвреда на причинени неимуществени вреди от смърт на родител е явно несправедливо, предвид присъдените за същия период, при сходни хипотези, суми за обезвреда моралните болки и страдания на пострадалите лица.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,поради „дублирането им” с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и липса на цитирана задължителна съдебна практика на ВКС, като израз на твърдяното противоречие. При условията на евентуалност оспорва и въведените касационни основания, като излага подробни писмени съображения за тяхната неоснователност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и проведи данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ( отм.), в частта му, предмет на подадената касационна жалба решаващият състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е споделил като основан на закона извода на Софийски градски съд, че с оглед конкретната тежест на причинените на ищеца неимуществени вреди – резултат от смъртта на неговата майка – б.ж. на [населено място], [община], с която са живели в едно жилище и домакинство и която е загинала при процесния пътен инцидент на „преклонната възраст” от 67 години, тяхната продължителност и интензитет, както и зрялата възраст на самия ищец, създал отдавна и самостоятелно семейство, справедливо по см. на чл.52 ЗЗД се явява обезщетението от 60 000 лева.
Преценявайки събраните по делото доказателства във вр. с поведението на пострадалата при процесния пътен инцидент и механизма на същия, установен от заключенията на изслушаните и неоспорени в процеса авто- техническа и медицинска експертизи, въззивният съд е приел, че наследодателката на ищеца, която в нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП се е придвижвала върху пътното платно по посока на движение на пътните превозни средства, при наличие на банкет в страни от пътя и изискване да е в най – левия му край с лице към тях, е допринесла за настъпва на вредоносния резултат. Поради изложеното и като е сравнил поведението на участниците в движението, с оглед установените в ЗДвП правила за всеки от тях, както и останалите конкретни обективни и субективни фактори към момента на деликта въззивният съд е споделил като обоснован извода на СГС за съпричиняване на вредата от пострадалата с принос от 30 %.
Изложени са съображения, че наличието на снежна покривка върху банкета в страни от пътя, не освобождава пешеходците от задължението им да се придвижват именно по тротоара или по банкета, а доколкото по делото липсват и ангажирани доказателства в конкретния случай заснежаването да е било в такова количество или дебелина, които обективно да възпрепятстват възможността за придвижване, по начин, съобразен със закона, то взетото приживе от починалата решение в тази насока е изцяло субективно, поради което и правно ирелевантно за осъществяване елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и на чл. 51, ал.2 , във вр. с чл.108, ал.1 ЗДвП , като включващи се в предмета на спора и обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Основателно по отношение на същите е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според настоящия съдебен състав възприетото от въззивната инстанция разрешение, свързано с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.108, ал.1 ЗДвП налага извършване на съпоставка за съответствието му с последователната и трайно непротиворечива практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав ППВС № 17/63 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 118 от 27.06.2014 г., по т.д.№ 387 /2013 г. на І т.о.,№ 206 от 12.03.2010 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о., № 169 от 28.02.2012 г., по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т.о. Същата е в см., че при определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътно транспортното произшествие.
Именно съразмерността на действията и бездействията на пострадалото лице, с останалите обективни и субективни фактори, относими към причиняване на пътното произшествие, ще определят и приноса на последното за настъпване на вредата. Затова и изводът за наличие на съпричиняване на вредата изисква доказани при условията на пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно, независимо дали виновно или безвиновно, да е способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки условия за настъпването му или улеснявайки го. Също според така формираната казуална практика на касационната инстанция
дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици.
От проверка за съответствие с цитираната от касатора практика – задължителното за съдилищата в страната ППС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК, се нуждае и даденото от Софийски апелативен съд разрешение на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с установения принцип на справедливост, в което превес е даден на възрастта на починалата и на ищеца, както и на създаденото от него самостоятелно семейство, независимо от съществуващите между същите общо домакинство и жилище.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване се явява основателно и следва да бъде уважено.
С разпореждане на СГС от 12.05.2015 г. касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 936 от 22.04.2019 г., постановено по в. гр. д.№ 3572/ 2017 г., по касационната жалба на В. Л. В. от [населено място], [община] с вх.№ 13688/10.07.2019 г.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: