3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 24.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 530 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: 1/ касационна жалба на „Българска банка за развитие“ АД, представлявана юрисконсулт Б. Д., срещу решение № 2123 от 07.08.2018г. по т.д. № 893/2018г. на САС, ТО, 13 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.422 ГПК за установяване, че А. Д. Клингнер дължи солидарно с „Еколайт“ АД и Т. С. Б. сумата над 65 247 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата и сумата над 4 842,67 евро – лихви за периода от 31.08.2012г. до 10.01.2014г., дължими по договор за кредит № 581 от 11.09.2009г., както и за установяване, че А. Д. Клингнер и Т. С. Б. дължат солидарно с „Еколайт“ АД сумата над 735,50 евро – неустойка за забавено плащане на възнаградителна лихва съгласно чл.16, ал.4 от договора за кредит за периода от 31.10.2012г. до 10.01.2014г., сумата над 820,30 евро – неустойка за нереализирани обороти по чл.16, ал.5 от договора за периода от 01.07.2012г. до 10.01.2014г., сумата над 820,30 евро – неустойка за непредставяне на декларации по чл.22 вр. чл.11, б. „н“ от договора за периода от 11.10.2012г. до 10.01.2014г., както и сумата над 155,40 евро – комисионна за управление и обработка на кредита за периода от 10.03.2013г. до 10.12.2013г.; 2/ касационна жалба на А. Д. Клингнер и „Еколайт“ АД, представлявани от адв. П. Б., срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционото решение.
Касаторът „Българска банка за развитие“ АД излага оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради противоречието му с материалния закон. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направил искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на възивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Кой е началният момент, от който започва да тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителите при наличието на договор за банков кредит и погасителен план, в който е уговорено връщане на представената парична сума, лихвите, неустойките и разноските при разсрочени плащания от страна на кредитополучателя в хипотезата, при която кредитодателят е обявил вземането по договора за банков кредит за предсрочно изискуем?“.
Касаторите А. Д. Клингнер и „Еколайт“ АД поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие със събраните доказателства и съдебната практика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновават искането си за допускане на касационно обжалване с твърдение за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочат следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се ангажира ограничена отговорност на А. Клингнер, като член на СД, предвид надлежното вписване на представителна власт да се упражнява съвместно от две лица – от изпълнителния директор, заедно с упълномощения член на съвета на директорите?“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на определението, взе предвид следното:
Поради създадена от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?”, по този въпрос е образувано тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като въпросът, поставен в изложението на касатора „Българска банка за развитие“ АД по чл.284, ал.3 ГПК като значим за изхода на делото, се припокрива с въпроса, предмет на разрешаване по образуваното тълкувателно дело, производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д. № 530/19г. на ВКС, ТК, II отд. до приключване на тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС.
Определението да се съобщи на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: