О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 03.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1520 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД срещу решение № 16/28.02.2019 г. по в. т. д. № 157/2018 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено решение № 129/04.06.2018 г. по гр. д. № 1146/2017 г. на Районен съд Силистра в частта му за уважаване на предявения от „ИНТЕР ЛЕС – 2011“ ООД срещу Д. Й. Д. и „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
В подадената от „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда се довод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод относно знание у управителя на „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД за обявената публична продан на имотите, предмет на атакувания от ищеца договор за аренда, както и относно намерение за увреда на бъдещия купувач по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Отделно, към датата на сключване на процесния договор текстът на чл. 453, т. 5 ГПК не е бил действаща нормативна уредба.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :
1. „За оповестително – защитната функция на възбраната, наложена в изпълнителното производство, и води ли тя непременно до извод за недобросъвестност на третото лице – съдоговорител на длъжника по сделка за управление на възбранения имот, сключена след налагане на възбраната, но без да се нарушават ограниченията по чл. 451 ГПК?“
2. „Достатъчно ли е за уважаване на отменителния иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД третото лице – съдоговорител да е знаело за увреждането на кредитора, или трябва и да е налице намерение за това увреждане, и следва ли второто по презумпция от първото, или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца ?“
В изложението се твърди, че нормите относно възбраната в изпълнителния процес и как се проявява нейната оповестително – защитна функция спрямо трети лица, неучастващи в изпълнителното дело, както и елементите от фактическия състав на отмяната по чл. 135, ал. 3 ЗЗД са неясни и поради това се нуждаят от тълкуване, с оглед точното прилагане на закона. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.
От ответника „ИНТЕР ЛЕС – 2011“ ООД е подаден отговор. В него се изразява позиция, че решението на Окръжен съд Силистра не следва да бъде допуснато до касационен контрол, отделно същото е законосъобразно постановено. С отговора се претендира присъждане на разноски, но не се представят доказателства за извършването им.
От Д. Й. Д. не е постъпило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално недопустима.
С обжалваното решение на Окръжен съд Силистра е потвърдено решение на Районен съд Силистра, с което е уважен предявен от „ИНТЕР ЛЕС – 2011“ ООД срещу Д. Й. Д. и „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за аренда на двадесет и осем земеделски имота с обща площ 170, 766 дка, сключен между ответниците на 08.03.2017 г. при уговорено арендно плащане в размер на 40 лв. на декар за стопанска година. Искът е отхвърлен по отношение на два имота с обща площ 37, 208 дка.
Спорът между страните следва да бъде определен като търговски, тъй като с конститутивния иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД се цели упражняване на потестативно право да бъде обявена за недействителна, непротивопоставима спрямо „ИНТЕР ЛЕС – 2011“ ООД търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1, вр. с ал. 3 ТЗ – договор за аренда на недвижими имоти със земеделски характер, сключен между физическо лице и търговец. По делото не са налице данни за оборване на презумпцията, че този договор е сключен във връзка с упражняваното от „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД занятие – в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е вписан предмет на дейност – покупка и строеж на недвижими имоти с цел продажба, както и всяка друга дейност, позволена от закона. Разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК определя един спор като търговски, когато искът е предявен за защита на право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.
Консолидирана е практиката на ВКС относно въпроса дали искът по чл. 135, ал. 3 ЗЗД е оценяем. В множество актове различни състави на ВКС са приемали, че в зависимост от характера на увреждащата сделка следва да се определи и цената на иска. В случая увреждащата сделка е договор за аренда, който е разновидност на договора за наем /така определение № 25/18.02.2011 г. по т. д. № 493/2010 г. на ТК, I ТО, определение № 56/25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г., ТК, II ТО, определение № 167/19.03.2015 г. по ч. т. д. № 403/2015 г., ТК, I ТО, определение № 221/25.05.2018 г. по ч. гр. д. № 863/2018 г., ГК, III ГО, определение № 267/23.03.2018 г. по гр. д. № 1179/2018 г. ГК, IV ГО, определение № 245/25.05.2018 г. по ч. т. д. № 1357/2018 г., ТК, I ТО на ВКС и др./. Следователно, с оглед и разясненията, дадени с т. 20 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, цената на иска следва да бъде определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – размерът на наема за една година. При уговорена в атакувания с иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД договор арендна цена от 40 лв. на дка годишно, то размерът на иска следва да бъде определен на 8 318, 96 лв. /40 лв. х 207, 974 дка/. Тази цена попада под прага за допустимост на касационно обжалване, съобразно новелата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, която изключва от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Във втората от тези категории попада и обжалваното решение на Окръжен съд Силистра.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол по отношение съдебния акт, постановен от Окръжен съд Силистра, то подадената от касатора „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД жалба се явява процесуално недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по същество.
С тези мотиви и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба на „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД срещу решение № 16/28.02.2019 г. по в. т. д. № 157/2018 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено решение № 129/04.06.2018 г. по гр. д. № 1146/2017 г. на Районен съд Силистра в частта му за уважаване на предявения от „ИНТЕР ЛЕС – 2011“ ООД срещу Д. Й. Д. и „БОСТЪН ЛЕНД ФЪНД“ ЕООД иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.