Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
София, 26.11. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Д.Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2254 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по молбата на адвокат П.Ш. като процесуален представител на Д. Г. И. от София за отмяна на решението на СГС от 30.VІ.2014г. по гр.д. № 4210/2013г., потвърдено с решение на САС от 16.ІІІ.2015г. по гр.д. № 3356/2014г., с което последният е осъден да заплати на Г. А. Е. и В. В. Е. по 15000лв. на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от 21.Х.2010г. до окончателното им изплащане, както и 40лв. разноски, и в негова тежест са присъдени 1200лв. държавна такса. Като основание за отмяна се сочи, че вследствие нарушаването от съда на процесуални правила молителят бил лишен от възможност да участва в делото и не бил надлежно представляван от назначения му особен представител. За делото И. узнал, след като на 11.ХІІ.2018г. получил съобщение от Бюро „Призовки” да се яви за получаване на книжа, които получил на следващия ден, съдържащи уводомление за доброволно изпълнение на присъдените с атакуваното решение 1200лв. Молителят претендира присъждане на разноските за настоящото производство.
Ответниците по молбата за отмяна Г. и В. Е. не са заявили становище.
Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок, видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., които съдът кредитира, тъй като не се опровергават от други доказателства.
За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС на РБ взе предвид следните констатирани в препискана по делото относими в случая данни:
Изпратеният на 30.VІІ.2013г. препис от исковата молба на посочения в нея адрес на ответника /сега молител/ – София,[жк] част,бл.41 вх.А ет.1 ап.1, съвпадащ с посочения и в молбата за отмяна, не е връчен на Д.И., като е видно от отбелязването на връчителя в съобщението, че адресът е посетен на 09.VІІІ.2013г. и на 04.ІХ.2013г., че никой не отваря, че е оставено съобщение за връзка с лицето, но до 04.ІХ.2013г. никой не се отзовал за получаване на съобщението. На 10.ІХ.2013г. съдът е разпоредил да се извърши адресна справка, според която посоченият в исковата молба адрес е верен. На 16.ІХ.2013г. съдът е разпоредил връчване по реда на чл.47 ГПК. Връчителят е отбелязал в съобщението, че такова е залепено на 07.Х.2013г. на вратата на ап.1, тъй като адресатът не бил намерен. Отбелязано е и че до 22.Х.2013г. никой не се явява за получаване на призовката. На 25.Х.2013г. съдът е разпоредил внасяне от ищците на депозит за назначаване на особен представител на И. на основание чл.47 ал.6 ГПК, след което за такъв е назначена адвокат А. С.. Тя е подала отговор на исковата молба, като е оспорила предявените искове, и е участвала в единственото проведено на 29.V.2014г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. На нея са връчени и препис от първоинстанционното решение, частично уважаващо предявените искове, от въззивната жалба на ищците, на която е подала отговор, призовката за откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 11.ІІ.2015г., в което е осъществила процесуалното представителство на И., както и препис от въззивното решение. И процедурата по частните жалби на В. Е. във връзка с връщането на касационната му жалба е проведена с връчване на преписи от тях на особения му представител.
Посочените действия са извършени по процесуалната уредба в редакцията на ГПК преди изменението по ДВ бр.86/2017г. Съгласно чл.47 ал.1 ГПК /в редакцията по ДВ бр.59/2007г./ „когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея”. Разпоредбата не съдържа изискване за удостоверяване на брой посещения на адреса, които да бъдат извършени в рамките на определен период. Според създадената съдебна практика обаче, наложена с оглед осигуряване на гаранции за законосъобразно провеждане на процедурата по първоначалното призоваване на ответника и в съответствие с израза в разпоредбата „не може да бъде намерен….” /предполагащ неколкократно търсене/, длъжностното лице следва да е търсило адресата поне три пъти по различно време в период от около един месец и да не го е намерило или да не е намерило лице, съгласно да получи книжата, което той да удостовери с подписа си, включително кога е извършил посещенията и при какви обстоятелства е констатирал невъзможността за това. В действащата понастоящем редакция на чл.41 ал.1 ГПК изрично са предвидени условията, при които констатация за невъзможност ответникът да бъде намерен може да се формира – с извършването от връчителя на най-малко три посещения на посочения по делото адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от тях да е в неприсъствен ден.
При тези обстоятелства ВКС намира, че процедурата по призоваването на И. в първоинстанционното производство не е проведена в съответствие с предвидените за това в процесуалния закон в относимата му редакция /преди изменението по ДВ бр.86/2017г./ правила – той не е търсен поне три пъти по различно време в рамките на един месец на заявения по делото и съвпадащ с постоянния и настоящия му адрес /не са посочени данни по кое време от дните 09.VІІІ.2013г. и 04.ІХ.2013г. връчителят е посетил адреса му/, което не е обосновавало извод, че той не е можело да бъде намерен. С оглед на това не са били налице предвидените в чл.47 ал.1 ГПК /в посочената редакция/ предпоставки за призоваването му чрез залепване на уведомление, респективно за провеждане на производството по делото с назначаването му на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК. Вследствие нарушаването от първоинстанционния съд на посочените правила молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван по него, поради което и по силата чл.303 ал.1 т.5 и чл.307 ал.3 ГПК решението на СГС, както и потвърждаващото го решение на САС, следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на връчване на молителя на препис от исковата молба и от приложенията към нея, с произнасяне и по разноските за отменителното производство /виж в тази връзка т.4 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на СГС, 1-12 състав, № 4756/30.VІ.2014Г. по гр.д. № 4210/2013Г., както и потвърждаващото го решение на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 506/16.ІІІ.2015г. по гр.д. № 3356/2014г. И
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав от стадия на провеждане на процедурата по връчване на Д. Г. И. на преписи от исковата молба и от приложенията към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: