О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
[населено място] ,…………….
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1605/2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бетачи„ООД против решение № 45/04.02.2019 по т.д.№ 392/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 113/28.02.2018 г. по т.д.№ 89/2016 г. на Пловдивски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „Ванко 89„ООД искове, за заплащане на сумата от 31 285,63 щ.д. – неизплатена продажна цена по сключен договор за покупко-продажба № 07/ ВЕТ – 2014 от 11.03.2014 г. , ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.02.2016 г., както и сумата от 8 516,77 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата , за периода 27.03.2014 г. – 12.02.2016 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно допусната от въззивна инстанация специализирана съдебно – техническа експертиза, поискана след преклузивния за това срок – едва с въззивната жалба и кредитиране на недопустими свидетелски показания – за изменение на сключен договор на стойност над 5 000 лева. Поддържа се необоснованост на изводите за изходящо от ищеца нареждане до ответника – за плащане на дължимата продажна цена на трето за облигационното правоотношение лице, тъй като такъв извод не следва от заключението на съдебно-техническата експертиза, за използван за съобщението различен от предходно ползвания от ищеца IP адрес , нито от свидетелските показания, чието съдържание касаторът твърди да е възприето превратно. Така, според същия, решението се явява в противоречие с материалния закон , досежно извода за наличие на точно изпълнение от страна на ответника – чл.63 ЗЗД.
Ответната страна – „ Ванко 89 „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира остатък от дължима от ответното дружество продажна цена, за доставени му лешникови ядки, твърдейки дистанционно сключване на договора, чрез отправена по електронна поща оферта, съответно приета. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил сключването на договора, а единствено липсата на двустранно подписан писмен документ, материализиращ съгласието, нито е оспорил размера на дължимия остатък от цената, както и получаването на договорената стока. Твърди, обаче, изплащането на претендираната с главния иск част от продажната цена на посочено от ищеца трето лице. За целта се позовава на електронно съобщение от 27.03.2019 г., формално изходящо от лицето Арчил Векуа, с което ответното дружество твърди, че е осъществило контакт във връзка със сключването на договора. Твърди, че веднага след получаване на съобщението е проведен телефонен разговор с посоченото лице, за потвърждаване на нареждането. Позовава се на осъществена електронна кореспонденция, при която също е получил потвърждение за нареждането, вкл. му е изпратена проформа – фактура с напълно идентично съдържание и реквизити на първоначално издадената такава, но с получател на цена за доставеното – третото лице, в качеството на износител / доставчик на стоката. Ищецът оспорва да е разпореждал плащане в полза на трето лице и твърди, че ответното дружество е станало жертва на измама. Твърди, че електронното съобщение е обикновено електронно писмо, а не електронен документ, с материална доказателствена сила, след като не е изпратено от субект с електронен подпис, нито по начин да би било установимо авторството му . Авторство е оспорено и по отношение на приложената към електронното съобщение, формално изходящо от Арчил Векуа , проформа фактура. По делото са разпитани свидетели, относно обстоятелствата по твърдението на ответното дружество , за предприето потвърждаване нареждането за плащане на трето лице , чрез телефонен разговор с представител на ищеца. Първоинстанционният съд не е приел, че от свидетелските показания се установява постигната между страните уговорка за плащането на трето за облигационното правоотношение лице, като изменената относно доставчика проформа – фактура, сочена от ответника като основание за плащането, съдът е изключил от доказателствата, поради непредставяне на оригинала й от ответното дружество. Предявените искове са уважени.
С въззивната жалба, позовавайки се на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с квалифицирането на спорната фактура, като писмено доказателство, неправилно указване представянето на оригинала й на ответното дружество, което обективно няма как да разполага със същата, получавайки я единствено като приложение към електронно съобщение и оттук – неправилно прилагане последиците на чл. 183 пр. последно ГПК, въззивникът е поискал допускане на специализирана съдебно-техническа експертиза. Съдът е допуснал такава, на основание чл.266 ал.3 ГПК. За да промени правния резултат, с отхвърляне на предявените искове, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, уточнено с обяснения на вещото лице в съдебното заседание по приемането му, установяващо обстоятелството, че електронните съобщения на ищцовото дружество, изпращани предходно на процесното / за посочване трето лице – получател на плащането /, съответно процесното и последващото го потвърдително съобщение,са изпращани от различни електронни пощи: [електронна поща] / първите / и [електронна поща] / спорното и потвърждаващото го /, от два различни IP адреса, но локализирани в едно и също населено място. Последното, съдът е счел недостатъчно да се изключи ищцовото дружество, като потребител и на двата електронни адреса. Установяването на авторството му за спорното нареждане съдът е извел от «съвкупната преценка на обстоятелствата по сключването и изпълнението на процесния договор » . За целта съдът е навел съображения, изводими от формално посочения автор на изявлението – Арчил Векуа /1/, от съдържанието на разменената със същото и последващото потвърдително съобщение от електронен адрес [електронна поща] информация, като естествено и логично продължение на предходно разменената , във връзка с доставката и условията на разплащането /2/, от идентичността в съдържанието и реквизитите на първоначално съставената фактура № 007/11.03.2014 г. и последващо изпратената на ответника, с променен износител,посочен като адресат на частичното плащане /3/, със свидетелските показания, които съдът е кредитирал, досежно възприятията им „относно начина на осъществяване на кореспонденцията, свързана с процесния договор и самото сключване и изпълнение на същия „ /4/.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Може ли въззивният съд да допусне експертиза, искането за допускане на която е направено за пръв път във въззивната жалба ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с постановените по гр.д.№ 1151/2009 г на І г.о., гр.д.№ 1295/2009 г.на ІV г.о. , гр.д.№ 1417/2011 г. на ІV г.о. , гр.д.№ 1297/2009 г. на І г.о. , по гр.д.№ 4474/2013 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 56/2009 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Може ли наличието на договор на стойност над 5 000 лева да се доказва със свидетелски показания, извън хипотезата на договори, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза , поради противоречие с възприетото в решенията по гр.д. № 7200/ 2014 г., гр.д.№ 65/2010 г. и гр.д.№ 1779/2018 г. на ІV г.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивния акт, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, тъй като въпреки възпроизведеното в мотивите заключение на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е обосновал извод за авторство на ищеца и на спорното съобщение, като ползващ и двата електронни адреса от които ответникът е получавал съобщения с формален автор – ищцовото дружество. Очевидна неправилност е обосновавана и с превратно възприемане съдържанието на показанията на разпитаните свидетели, от които не може да се установи факта на изходящо от ищеца нареждане за плащане на трето лице, респ. потвърждаването му с телефонен разговор, проведен в тяхно присъствие.
Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като исканата с въззивната жалба експертиза е била обоснована с процесуално нарушение на първоинстанционния съд и допусната от въззивния съд именно на това основание – чл. 266 ал.3 ГПК. Последното предпоставя формулирането на въпрос по приложението на тази процесуална разпоредба, респ. относно наличието на предпоставките за събиране на доказателства във въззивна инстанция на това основание, а не поради непредявени своевременно доказателствени искания на страната.
Вторият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като отговорът му би бил ирелевантен за правния резултат. Страните не спорят относно сключването на договора, с размяна на съвпадащи и материализиращи съгласието им волеизявления, а нареждането за плащане дължимата на доставчика–ищец цена на трето за правоотношението лице не съставлява изменение на сключения от тях договор. По същество разпитаните свидетели са във връзка с обстоятелства, относими към приложението на чл.75 ал.2 пр.1 ЗЗД – доколко с оглед обстоятелствата и полагайки грижата на добрия търговец ответникът се е уверил, че плаща на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението вместо ищеца. Така формулиран въпросът не кореспондира на фактологията на спора и установяваните със свидетелски показания обстоятелства, за които ограниченията на чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК , която разпоредба възпроизвежда , са неотносими .
Неудовлетворяването на общия изключва коментар на сочения допълнителен селективен критерий , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по двата въпроса.
Във формираната по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК практика, настоящата инстанция е имала повод да приеме, че очевидна неправилност на въззивния акт е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на релевантен факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите на съдебното решение, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата.
Видно от мотивите въззивният съд е обосновал извод за авторство на ищеца, на спорното съобщение за промяна на адресата на плащането, противно на възпроизведените в мотивите констатации на заключението на съдебно-техническата експертиза и въз основа на обстоятелства, логически несъвместими с действително подлежащите на доказване / самото съдържание на спорното съобщение, оформянето и съдържанието на прикачената към него фактура, при положение, че се твърди измама, която не изключва осъществен достъп и до съдържанието на добросъвестно разменяната от страните по правоотношението предходна кореспонденция /, свидетелските показания, с възпроизведеното в решението съдържание на установимите от тях обстоятелства, посочено по-горе, напълно чуждо за обосноваване извод за авторство на спорното електронно съобщение. Отделно стои въпроса относно действителното им съдържание, преценимо във фазата по проверка правилността на въззивното решение.
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45/04.02.2019 по т.д.№ 392/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на „Бетачи„ ООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 1 256 лева.
След представяне доказателство за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: