О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 12.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 627 /2020 година.
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Постъпили са молба вх.№ 4915 от 15.04.2019 г., подадена от С. С. М. и молба № 4982 от 30.04.2019 г. от Г. С. М.. С двете молби се иска отмяна на влязло в сила решение по допускане на делбата, постановено по гр.д.№ 1880/2016 г. на РС-Видин, потвърдено с решение от 18.04.2018 г. по гр.д.№ 49/2018 г. на Видински окръжен съд.
Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 27.03.2019 г., когато с определение № 155 от 27.03.2019 г. по гр.д.№ 4149/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. не е допуснато до касационен контрол въззивното решение по гр.д.№ 49/2018 г. на Видински окръжен съд. Молбите са подадени през м. април 2019 г., т.е. в рамките на тримесечния срок по чл. 305 ГПК.
С решение № 443 от 27.11.2017г. по гр.д.№ 1880/2016г. на Видинския районен съд, чиято отмяна се иска, е допусната съдебна делба между С. С. П. и С. С. М. при равни права на недвижими имоти, останали в наследство от Ф. Й. Н., починала на 30.12.1976г., от М. В. Г., починал на 08.07.1960г. и родителите им С. М. Н., починал на 28.06.1986г. и Г. М. Н., починала на 12.07.2007 г.
В молба вх.№ 4915 от 15.04.2019 г., подадена от С. С. М. се сочат следните основания за отмяна:
1. нарушение на нормата на чл. 121, ал.1, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Република България, като счита, че в съдебния процес не е осигурено равенство на страните, не е установена истината и съдебното решение не е мотивирано;
2.нарушение на чл. 124 ГПК, защото ВКС с определението за не допускане до касационно обжалване не е осъществил върховен съдебен надзор за законност на актовете и действията на долните инстанции, които не са обсъдили доводите и възраженията му, изложени в хода на делото и в писмени бележки;
3. умишлено нарушение на задължението на съдебните състави, разгледали настоящия казус да се съобразят със задължителната съдебна практика по тълкувателни решения и постановления на ВКС и ВС и отделни решения на състави на ВКС и ВС, посочени неизчерпателно в касационната жалба;
4. недопустимо нарушение на чл. 117, ал.1 и ал.2 от Конституцията, защото ищцата /сестра на молителя/ не може да се ползва с правата на наследник и на съсобственик и защото съдилищата не са приложили задължителните постановления и тълкувателни решения;
5. неспазване на чл. 5, ал.4 от Конституцията, препращаща към нормите на международните договори, по които България е страна и имащи преоритетно значение пред нормите на вътрешното право, което било неизпълнение за задълженията на съдебните състави по смисъла на чл. 3 ЗПКОНПИ и чл. 282 и сл. НК. Посочени са международните актове, които съдът не е приложил: чл. 10 и чл. 8 чл. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 6 и чл. 13, чл. 14 от ЕКЗПЧОС, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 14 и чл. 2 от Международният пакт за граждански и политически права, Протокол № 12 към ЕКЗПЧОС
6. нарушение на правото на ЕС и съдебната практика на СЕС, като е нарушен чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 6,§3 от ДЕС, защото е нарушено правото му на необезпокоявано ползване на притежанието му, нарушен бил и принципа на ефективност.
С молбата е направено искане за спиране действието на влязлото в сила решение по допускане на делбата без внасяне на обезпечение, защото то е тотално в противоречие с правото на ЕС. Иска съдът да отстрани последиците от допуснатото нарушение на правото на ЕС и да отправи преюдициално запитване по формулирани четири въпроса преди да се произнесе по допустимостта и основателността на молбата за отмяна:
1.представлява ли определението за допускане на касационната жалба, постановено в закрито заседание нарушение на принципа на ефективност, указан в правото на ЕС;
2.представлява ли определението за допустимост на молбата за отмяна, постановено в закрито заседание по чл. 307, ал.1 ГПК, нарушение на принципа на ефективност, указан в правото на ЕС;
3. представляват ли критерите, изложени в ТР № 1/ от 18.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. относно задълженията на касатора за формулиране на правни въпроси, обслужващи изхода от спора с оглед селекцията на касационната жалба от ВКС нарушение на принципа на ефективност;
4.представлява ли нарушение на принципа на равностойност обстоятелството, че във вътрешния процесуален ред, указан от ГПК, нарушението на правото на ЕС и нарушение на практиката на СЕС не са между основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 288 ГПК не са между основанията по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Нито едно от посочените основания за отмяна на влязлото в сила решение не е посочено в чл. 303, ал.1 ГПК. Тъй като производството за отмяна е извънреден способ за суспендиране на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, основанията за отмяна са изчерпателно изброени. Съдът не може да разгледа молба за отмяна на влязло в сила решение на основание, което не е между лимитативно посочените в закона. Съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тъл.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане и ако не бъде поправена, я връща като недопустима. По настоящото производство молбата е оставяна без движение, но и след това се подържат изброените по-горе основания за отмяна, които не се съдържат в нормата на чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК.
Позоваването на нарушение на КЗПЧОС и на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не формира основанието по чл. 303, ал.1, т.7 ГПК, тъй като това основание изиска с решение на Европейския съд по правата на човека да е установено нарушението на Конвенцията. В този случай отмяната се допуска, за да се отстранят последиците от констатираното нарушение с решението на ЕСПЧ. Молителят не твърди и не се позовава на решение на ЕСПЧ, който да е констатирал нарушение на ЕКПЧОС при постановяване на решението за допускане до делба. Затова молбата на С. М. за отмяна на влязлото в сила решение ще се остави без разглеждане.
Твърденията за нарушение правото на ЕС не могат да бъдат квалифицирани по нито едно от основанията по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. С измененията на ЗОДОВ /ДВ бр. 94/2019 г. / се прие нов чл.2в, който предвиди специален ред за установяване съществени нарушения на правото на ЕС и за обезщетение от това. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се разглеждат подобни оплаквания
Решението за допускане на съдебна делба има само установително действие, т.е. не подлежи на принудително изпълнение, поради което изпълнението не може да бъде спряно. Не може да бъде спряно и действието на такова решение, първо защото ГПК не предвижда такава възможност и второ, защото молбата за отмяна е недопустима.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Неотносими към настоящия спор са въпросите, касаещи основанията за допускане на касационно обжалване и формулиране на правните въпроси от значение за изхода от делото /първия и третия въпрос/, тъй като тези производства са приключили, а съдебният акт по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо. Отговорите не биха помогнали, за да се реши главното дело относно допускането на съдебна делба. Затова е недопустимо отправяне на преюдициално запитване по тези въпроси.
Относно Конституционосъобразността на производството по селекция са постановени РКС № 4 от 16.06.2009 г. и РКС № 15 от 06.11.2018 г., като е прието, че процедурата на селекция на касационните жалби не ограничава правото на гражданите и юридическите лица на разглеждане на спора пред три инстанции, тъй като достъпът до първите две инстанции не е ограничен, а до третата е ограничен, но не е изклучен.
Относно другите два въпроса, касаещи основанията по чл. 303 ГПК за отмяна, съдът също счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване поради следното:
Принципът на ефективност изисква националните правни системи да не правят реализирането на субективно право, основано на правото на ЕС невъзможно или прекомерно трудно. Принципа на равностойност /еквивалентност/ изисква процедурните правила на съответната държава членка, чрез които се реализират субективни права, извлечени от правото на ЕС да не са по-малко благоприятни от правилата за реализиране на подобна претенция, основана на вътрешното право. Правото на ЕС не урежда производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение и основания, при които да може да се суспендира силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, поради което не могат да се сравняват с уредените основания в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Няма база за сравнение, поради което не би могло да се иска тълкуване от СЕС по въпроса има ли нарушение на този принцип. Съгласно чл. 234 ДЕО, преюдициално запитване може да се иска по въпроси, изискващи тълкуване на Договора за Европейската общност, на актове на институциите на Общността и на ЕЦБ и тълкуване на уставите и статутите на органи, създадени въз основа на акт на Съвета. При липса на регламентация в правото на ЕС на основания за отмяна и предвид това, че основанията за отмяна са уредени във вътрешното право – ГПК е недопустимо отправяне на преюдициални запитване по посочените въпроси за основанията по чл. 303, ал.1 ГПК и за процедурата по установяване на допустимостта на молбата. Както вече се посочи, преюдициално запитване може да се отправи по конкретен въпрос, изискващ тълкуване на правото на ЕС, решението, по който да е от значение за разрешаване на конкретния правен спор. Поставените въпроси за основанията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не отговаря на тези изисквания, поради което молбата ще се остави без разглеждане без да се отправя преюдициално запитване.
Молбата за отмяна, подадена от Г. С. М. също е недопустима. Тя не е била страна в производството по делба, не твърди да е съсобственик. Иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, като се позовава на това, че допуснатата делба ощетява интересите й, като заявява, че е съгласна да е „наследник на остатъците от наследството на наследодателите” на баща й /другия молител/, „останали след тази порочна заведена и уважена съдебна делба”.
Съгласно чл. 303 и чл. 304 ГПК, делба може да иска страната, срещу, която е постановено неблагоприятно решение, или трето лице, което като необходим другар е обвързан от постановено решение, а не бил конституиран като страна в проицводството по постановяването му. Ако в делбено дело не е участвал съсобственик обаче, делбата е нищожна, решението не създава сила на пресъдено нещо и неучаствалия съсобственик защитава правата си по исков ред.
Молителката Г. С. М. не е страна, не е и необходим другар, който да е обвързан от силата на пресъдено нещо от решението по допускане на делбата. Очакването да придобие права не я прави нито наследник нито съсобственик, респективно тя не е обвързана от влязлото в сила решение по допускане на делбата. Затова подадената от нея молба за отмяна е недопустима и като такава ще се остави без разглеждане. Поради същите причини и искането за спиране действието на решението по допускане на делбата, заявено и от нея ще се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. М. и на Г. С. М. за спиране действието на решение по допускане на делбата, постановено по гр.д.№ 1880/2016 г. на РС-Видин, потвърдено с решение от 18.04.2018 г. по гр.д.№ 49/2018 г. на Видински окръжен съд.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 4915 от 15.04.2019 г., подадена от С. С. М. и молба № 4982 от 30.04.2019 г., подадена от Г. С. М., и двете за отмяна на влязло в сила решение по допускане на делбата, постановено по гр.д.№ 1880/2016 г. на Районен съд – Видин, потвърдено с решение от 18.04.2018 г. по гр.д.№ 49/2018 г. на Видински окръжен съд.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с приложен препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: