5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 253/22.04.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4494 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 270/ 11.07.2019 г. по гр.д. № 423/ 2019 г., с което Пазарджишки окръжен съд, изменяйки решение № 75/ 19.03.2019 г., допълнено с решение № 151/ 20.05.2019 г. по гр.д. № 1220/ 2018 г. на Районен съд – Велинград, е отхвърлил исковете на В. Г. П. срещу „ВКТВ“ ЕООД с правна квалификация чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 10 КТД от 23.03.2016 г. за общата сума 5 314.81 лв. – неплатена част от трудови възнаграждения за периода м. ноември 2016 г. – м. март. 2018 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за общата сума 572.86 лв. – законните лихви върху неплатеното в периодите, следващи съответния месец на неизплатеното възнаграждение до предявяването на иска (14.09.2018 г.), а „ВКТВ“ ЕООД е осъден да заплати на В. Г. П. на основание чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 19 КТД сумата 1 136.00 лв. – неплатени добавки върху трудовото възнаграждение за периода м. ноември 2016 г. – м. март 2018 г., през който ищецът е бил на разположение на ответника, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г.; на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да заплати сумата 177.31 лв. – законните лихви върху неплатените добавки в периодите, следващи текущия месец до 14.09.2018 г.; на основание чл. 59, вр. чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 22, ал. 2 КТД да заплати сумата 1 140.00 лв. – социална добавка за храна в натура за периода 23.03.2016 г. – 23.03.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2018 г.
Решението се обжалва от В. Г. П. в частта по отхвърлените искове. Касаторът повдига следния процесуално-правен въпрос (уточнен и конкретизиран в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Допуска ли въззивният съд съществено процесуално нарушение, когато отхвърля иска без съответно оплакване в жалбата от ответника срещу първоинстанционното решение, приемайки за неосъществен правопораждащ вземането юридически факт, за който страните не спорят и има ли значение, че искът е основан (има за източник) императивна материално-правна норма? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК (решение № 85/ 03.08.2018 г. по гр.д. № 2690/ 2017 г. на Първо ГО и решение № 320/ 30.11.2018 г. по т.д. № 2998/ 2017 г. на Второ ТО). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение (на чл. 269, изр. 2 ГПК и на чл. 133, вр. чл. 153 и чл. 154 ГПК) – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Претендира разноски.
Решението се обжалва и от „ВКТВ“ ЕООД в частта по уважените искове. Касаторът-ответник по исковете повдига процесуално-правни въпроси в обжалваната от него осъдителна част на въззивното решение, като се позовава също на общото и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Намира, че допустимия предмет на неговата касационна жалба настоящият състав следва да прецени според общата цена на всички предявени по делото искове, която надхвърля прагът на обжалване от 5 000 лв., зададен в чл. 280, ал. 3, т. 4, in fine ГПК. Оплакванията за неправилност извежда от всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Също претендира разноски.
Всеки касатор оспорва жалбата на другата страна, а касаторът-ищец възразява, че тази от ответника е с недопустим предмет.
Настоящият състав намира, че касационната жалба от „ВКТВ“ ЕООД действително има недопустим предмет. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Въззивното решение в обжалваните от ответника осъдителни части, е по искове със следната цена: за общата сума 1 136 лв. – допълнително трудово възнаграждение за времето, в което ищецът е бил на негово разположение на работодателя в периода м. ноември 2016 г. – м. март 2018 г. (множество претенции по чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 19 КТД), за общата сума 177.31 лв. – законната лихва върху всяка неизплатена такава добавка към трудовото възнаграждение в периоди с начало съответния месец, следващ неизплатената сума, до датата на предявяване на исковете (множество претенции по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) и за общата сума 1 140 лв. – социални добавки за храна в периода м. (множество претенции по чл. 59, вр. чл. 269, ал. 2 КТ) – социални добавки за храна. Следователно всеки от тези искове за главници, отнесени в две отделни групи според общото им основание, съответно по чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 19 КТД и по чл. 59, вр. чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 22, ал. 2 КТД, е с цена под 5 000 лв. Чл. 280, ал. 3, т. 4 ГПК не допуска въззивното решение в тези негови части да се обжалва пред Върховен касационен съд. Касационната жалба от ответника срещу осъдителното въззивно решение настоящият състав следва да остави без разглеждане по същество.
Касационната жалба от В. П. е с допустим предмет. Въззивното решение в обжалваните от него части е за трудово възнаграждение с обща цена на исковете за неплатени главници по чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 10 КТД е за сумата 5 314.81 лв. Исковете за неплатени законни лихви върху тези главници в периодите, предхождащи образуването на делото (по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), макар да възлизат на общата сума 572.86 лв., са обусловени. Налице е второто изключение по чл. 280, ал. 3, т. 4, in fine ГПК. Касатор е ищецът, т. е. жалбата е от процесуално легитимирана страна. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК, а повдигнатият от него процесуално-правен въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните:
За да приеме иска по чл. 128, ал. 2 КТ, вр. чл. 10 КТД недоказан по основание, въззивният съд е приел, че ако и страните да са били обвързани от колективния трудов договор от 23.03.2016 г. в периода м. ноември 2016 – м. март 2018 г. на съществувало помежду им трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността ръководител отдел „Контрол на водните ресурси“, задължението за работодателя да промени минималната работна заплата на работниците и служителите (чл. 10 КТД) след преговори със синдикалните организации в предприятието (чл. 17 КТД). По делото липсват доказателства такива преговори да са били иницирани, респ. да били приключени успешно, задължението по чл. 17 КТД за работодателят не е възниквало.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че действително в КТД от 23.03.2016 г. задължението на работодателя да променя минималната работна заплата на работниците и служителите в предприятието на база промените в минималната работна заплата в страната, респ. при постигнати финансови резултати от дружеството (чл. 10), е обусловено и от условието (материално-правната предпоставка) по чл. 17 КТД – преговори между страните по КТД. Чрез твърденията в исковата молба, че ответникът му дължи общата сума 5 314.81 лв. – сборът от неизплатената част от трудовото възнаграждение по чл. 10 КТ, ищецът е твърдял, че за зададения с иска период е било осъществено и условието по чл. 17 КТД. В писмения отговор на исковата молба ответникът не е оспорил този юридически факт, а с първоинстанционното решение искът за лихвоносните главници е уважен. Във въззивната жалба ответникът не се е оплакал за допусната от първата инстанция грешка в изводите по неговото осъществяване, включително за неправилно тълкуване на КТД. Следователно по повдигнатия от касатора-ищец въпрос е осъществено общото основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
В т. 1 от ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС прие, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и визира изключенията при упражняване на правомощията на въззивния съд, следващи от чл. 269, изр. 2 ГПК. Обжалваното решение не съдържа мотиви, дали в изпълнение на задължението да приложи правилно императивна материално-правна норма (първото от обсъдените изключения в тълкувателния акт) е допустимо въззивният съд да базира фактическите си изводи на факт в хипотезиса на приложимата по спора матариално-правна норма (разпоредбите на КТД обслужват публичен интерес), осъществяването на който ответникът не е оспорил. Константна е практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 133, вр. чл. 153 и чл.154 ГПК), че въззивният съд като инстанция по същество извършва съществено процесуално нарушение, когато отхвърля предявения иск поради недоказаност на факти, за които страните не спорят. Пример за тази практика е и решение № 85/ 03.08.208 г. по гр.д. № 2690/ 2017 г., на което касаторът-ищец се позовава в обосноваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Повдигнатият процесуално-правен въпрос, макар да е близък до разрешенията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение и в обсъдената практика на ВКС, разкрива специфика. Спецификата проявява обстоятелството, че неговият отговор предполага задаване или изключване на граница в упражняване на правомощието на въззивния съд да приложи императивната материално-правна норма, която регулира спорните материални правоотношения. На настоящия състав не е известно да има такава практика на Върховния касационен съд, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 269, изр. 2 ГПК и чл. 133, вр. чл. 153 и чл. 154 ГПК) и за развитието на правото. Решението в частта, обжалвана от ищеца, следва да се допусне при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В тежест „ВКТВ“ ЕООД следва да се постави адвокатското възнаграждение, платено от ищеца В. П. за отговора на недопустимата касационна жалба (чл. 78, ал. 4 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ВКТВ“ ЕООД срещу осъдителната част на решение № 270/ 11.07.2019 г. по гр.д. № 423/ 2019 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА „ВКТВ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 100.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 270/ 11.07.2019 г. по гр.д. № 423/ 2019 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която исковете са отхвърлени.
Определението в първата част може да се обжалва от „ВТКВ“ ЕООД с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
След влизането в сила на прекратяващата производството част от определението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание (съгласно чл. 359 КТ, касаторът П. е освободен от държавна такса).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.