3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 18.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание шестнадесети април на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2615 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А.„М.” против определение №15/03.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 3695/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускането на касационното обжалване. Оспорва се и частната жалба по същество.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е насочена против определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, при условията на чл.224, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за местна подсъдност, направен от ответника по делото – А. „М.”.
Исковата молба е предявена пред Районен съд – варна, с ищец Б. И. Б., против МФ- А. „М.”. Предявени са кумулативно обективно съединени искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, в размер на 4460 лева. Възражението на ответника в смисъл, че по правилата на местната подсъдност искът следва да се разгледа от съда по седалището на ответника – Софийски районен съд е оставено без уважение с мотиви, че твърденията на ищеца по исковата молба са за упражняване на труд по трудовото правоотношение в М. „В.” предполагат приложение на разпоредбата на чл.114 ГПК, съгласно която ищецът може да предяви своя иск, трудов по характер, при тази изборна подсъдност пред Районен съд – Варна. Определението в този смисъл на районен съд е потвърдено от въззивната инстанция, с идентични мотиви.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси относно приложението на нормата на чл.114 ГПК в хипотезата, при която са предявени обективно съединени искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, като се твърди, че въззивният съд неправилно е направил извод, че в случая се касае за трудов спор по смисъла на чл.357 КТ.
По приложението на нормата на чл.114 ГПК е налице едностранна, постоянна и обилна съдебна практика, съгласно която исковете за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа представляват трудов спор по смисъла на чл.357 ГПК и ищецът разполага с процесуалната възможност да предявени иска си пред районен съд по мястото, където обичайно полага своя труд. В този смисъл е опр. №93/2011 г., по гр.д.№ 611/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС /постановено при участието на същия работодател – А. „М.”/, опр. №311/2011 г. по гр.д.№ 206/2011 г. на ІV отд. на ВКС и др. Наличието на единна практика по поставените от касатора правни въпроси и съобразяването от въззивния съд на същата практика води до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на определението на окръжния съд.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №15/03.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 3695/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.