О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева т.д. № 215/2019 година.
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, образувано пo молба с вх. № 10050/25.11.2019 г. на Х. Г. И., с която се иска освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно обжалване в размер на 3160,00 лв., евентуално удължаване на срока за внасянето й.
Молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява законов регламент на възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят, при съобразяване на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. В разглеждания случай, молителят И. е представила: декларация със съдържанието по чл. 83, ал. 2 ГПК; нотариален акт за дарение на недвижим имот №130, том ХХХVІІ, дело № 9067/97 г..; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 67, том 2, рег. № 2338, дело № 167/2012 год.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 2, рег. № 2663, дело № 509/1999 год.; справка от Служба по вписванията – Стара Загора за периода 01.01.1992 г. до 21.11.2019 г.; разпореждане № 23191212735/01.07.2019 г. на ТП на НОИ за преизчисляване на пенсия на основание чл. §7б, ал. 2 и §7б от ПЗР на КСО и ПМС №153/11.06.2014 г. в общ размер на 558,39 лева; заключение издадено от Център по остеопороза -гр. Стара Загора и друга медицинска документация; удостоверение за смъртта и наследници № 002748/18.07.2012 г., както и финансови бонове за закупени медикаменти.
В декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят е декларирала притежание на Ѕ идеални части от поземлен имот- дворно място заедно с построената в него жилищна сграда в [населено място], обл. Стара Загора, Ѕ ид. част от втори жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], 2000/3620 ид. части от дворно място, ведно с двуетажна сграда в [населено място] и четири ниви, намиращи се в землището на [населено място], Община Стара Загора от 22.97 дка. Представен е срочен договор за наем на декларираните ниви, с наемодател покойният й съпруг, като наемната цена е уговорена в натура, дължима към 15.08. на съответната стопанска година.
Видно от представената декларация, Х. Г. И. е пенсионерка, вдовица. Същата притежава лично поземлен имот –дворно място, находящо се в [населено място], общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, заедно с построена в него жилищна сграда, както и имот по наследство, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. Получава пенсия в размер на 558,39 лева., декларира, че други доходи няма. От представените с молбата писмени доказателства, се установява, че същата не е в добро здравословно състояние, с ежемесечни разходи за лекарства.
Държавната такса, която Х. Г. И. трябва да внесе по сметка на Върховния касационен съд е 3160,00 лв.
При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на молбата, тъй като от обсъдените по-горе доказателства се установява, че Х. Г. И. притежава няколко недвижими имота, както и рента договорена в натура, които могат да й осигуряват достатъчно средства. Обстоятелството, че същата не ползва имотите, не ги отдава под наем и не събира рентата е ирелевантно, тъй като съдът в хипотеза на искане за освобождаване от държавна такса следва да вземе предвид възможностите, което определено финансово и материално състояние осигурява, а не да преценява организацията на страната по използване на материалните активи. В тази връзка, както бе обосновано, наличието на изброените по-горе финансови активи обуславя и неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителят И. притежава достатъчно средства и възможности да заплаща дължимите в производството такси и разноски. Без значение е и обстоятелството, че същата е освобождавана от държавна такса в предходни производства, вкл. в първото касационно производство. Преценката за наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва самостоятелно от всеки съдебен състав на база представените доказателства, доводите на молителя и вътрешното убеждение на съда към момента, в който е направено искането.
Във връзка с оставянето без уважение на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира за основателно искането на страната за продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с определение № 489/30.10.2019 г. по настоящото дело. Срокът следва да се продължи с два месеца на основание чл.63,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. вх. № 10050/25.11.2019 г. на Х. Г. И., с която се иска освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 3160,00 лв. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ПРОДЪЛЖАВА на основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за внасяне на държавна такса в размер на 3160,00 лв. с два месеца
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: