О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 16.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1963/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. и П. С. И., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И. Р., срещу въззивно решение № 42/14.01.2019 г. по гр. д. № 2295/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правното- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, уточнени и конкретизирани от касационния съд съгласно правомощията му по т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, а именно : 1/ Задължително ли е участието на всички наследници в производството по съдебна делба и това условие ли е за допустимост на процеса; 2/ Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на касаторите и оплакването във въззивната жалба, че липсват доказателства майката на ответника и наследодателят на ищците към момента на придобиване на процесния жилищен имот да са били в брак,както и че той е продължил повече от 10 години.
Ответникът по касация А. С. А.,гр.В., счита , че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в отговор по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 3639/2018г. по гр.д.№10586 на Районен съд – Варна. С последното е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, останал в наследство от В. Т., представляващ жилищно помещение – обособена част от работническо общежитие, между съделители и при квоти, както следва : К. С. И. – 1/8 ид.ч., П. С. И. – 1/8 ид.ч. и А. С. А. – 6/8 ид.ч. С първоинстанционното решение от делбата като съделител е изключен П. И. Т., както и недвижими имоти-дворно място, заедно с построената в него с къща и земеделски земи /подробно описани/, находящи се в [населено място].
Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на К. И. и П. И. за делба на наследството на В. Т., починал на 07.11.2015 г. в което са включени жилище – апартамент № 614, находящ се в [населено място] на ж.к.. „М.“ бл. № 136 с площ от 27,05 кв.м., заедно с 0,0049 кв.м. ид. ч. от избени помещения, складово помещение и от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, както и на земеделски имоти/ниви/ в землището на [населено място], [община]. В качеството на ответник-съделител е конституиран П. Т. и в делбената маса е включен още един недвижим имот -къща с площ 90 кв.м. и мазе от 16 кв.м., ведно с второстепенна постройка с площ от 25 кв.м., както и дворното място в което са изградени, цялото с площ 2620 кв.м., находящи се в [населено място]. Ответникът А. А. е въвел твърдение, че на основание чл.29, ал.3 СК следва да му се определи по-голям дял от процесното жилище.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка както и правните му изводи и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Посочил е,че споделя мотивите, че производството е за делба на наследството на В. И. Т., инициирано от ищците К. И. и П. И., а не за делба на наследството на И. Т. А.. След като не е налице съвпадение на наследниците на тези наследодатели, както и на наследствените права на наследниците на всеки от тях, от делбата следва да се изключат както имотът в [населено място], така и земеделските имоти в землището на същото населено място. Същите могат да бъдат предмет на делба на наследството на И. Т. А.. Според въззивния съд правилно е прието за неоснователно от първоинстанционния съд възражението по чл.29, ал.3 СК, тъй като не са представени безспорни доказателства във връзка с твърденията на ответника А. А., че имотът е придобит изцяло с негови лични средства и с лични средства на неговата майка, която е съпруга на наследодателя. Относно изключването от делбата на П. Т., от доказателствата по делото е установено, че същият е загубил правото да приеме наследството на В. Т., поради което и в тази част първоинстанционното решението е правилно. Квотите също правилно са определени от районния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касационно обжалване следва да се допусне по релевантния процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора и с оглед така даденото от въззивния съд разрешение. По този въпрос е налице и задължителната практика на ВКС – т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и др. Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване обаче само в частта относно допуснатия до делба недвижим имот, тъй като релевантни правни въпроси относно приетата от въззивния съд неоснователност на иска за делба за останалите имоти както и съображения за неправилност на решението в тази част, не са поставени от касаторите.
На касаторите следва да се укаже необходимостта да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42/14.01.2019 г. по гр. д. № 2295/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта относно допуснатия до делба недвижим имот – представляващ жилищно помещение №614 – обособена част от работническо общежитие, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 27,05 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от избени и складови помещения и от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
УКАЗВА на К. С. И. и П. С. И., [населено място], да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: