ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. София, 09.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 485 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно уважения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – за разликата над 5000 лв. до присъдения размер от 10000 лв., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът П. Р. оспорва жалбата.
С първоинстанционното решение Софийски градски съд е уважил частично – до размер на 9800 лв. – предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Въззивният съд, произнасяйки се по жалба на ищеца и насрещна жалба на ответника, частично е отменил първоинстанционното решение, като е присъдил допълнително сумата 200 лв., потвърждавайки го в останалите обжалвани части.
За да постанови решението си, въззивният съд е обосновал съвпадащ с този на първата инстанция извод за справедлив размер на дължимото обезщетение от 10000 лв. За да присъди допълнително сумата 200 лв., с която първоинстанционният съд на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил обезщетението поради приет принос на ищеца за настъпването на вредата, е приел, че ответникът не е заявил своевременно възражението си за съпричиняване, поради това, че в отговора на исковата молба същото е изложено бланкетно и неясно и е конкретизирано (с посочване на точните факти, от които се извежда) едва с насрещната въззивна жалба, съответно това възражение не подлежи на разглеждане.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по процесуалния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция за разглеждане на възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, бланкетно заявено с отговора на исковата молба.
Въпросът е конкретизиран като включващ подвъпросите:
– следва ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, бланкетно заявено в отговора на исковата молба, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 ГПК;
– следва ли въззивният съд да даде на ответника указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК за уточняване на възражението;
– следва ли въззивният съд да разгледа бланкетното възражение за съпричиняване, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по него, но във въззивната жалба на ищеца не е изложено оплакване в тази насока.
Допускането на касационното обжалване се обосновава с основание по по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с посочена в изложението практика на касационната инстанция, а евентуално с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, обосновано с твърдението, че по поставения процесуален въпрос не е налице практика на касационната инстанция.
Срещу допускането на касационно обжалване ищецът е изложила възражения, че поставеният въпрос не е ясно и точно формулиран съгласно изискването на т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, както и че същият е от значение за правилността на въззивното решение, но не и като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос е значим за спора, доколкото изводите на въззивния съд относно начина и момента на предявяване на възражението за съпричиняване са обосновали извода му, че не дължи произнасяне по такова възражение, съответно и крайния му извод за основателност на иска в по-висок размер от присъдения от първоинстанционния съд.
Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По обсъждания въпрос за правомощията на въззивната инстанция е установена задължителна практика с ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК, т. 2, съгласно която за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада въззивният съд не следи служебно предвид ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК, а само въз основа на въведено във въззивната жалба или в отговора оплакване за това. Наличието на такава практика налага да се допусне касационно обжалване за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд по поставения въпрос с така установената задължителна практика.
С оглед въвеждането му като евентуално, не следва да се обсъжда второто посочено в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 2715/21.11.2018 г. по гр. д. № 2524/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 с-в.
Дава възможност на жалбоподателя „Дженерали застраховане“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: