4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 05.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1441 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1352 от 14.ІІ.2018 г. на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Стара З., подадена чрез неговия управител против определение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 1.ІІ.2018 г., постановено по т. дело № 51/2018 г., с което е било отменено определение № 139/27.І.2017 г. на Старозагорския ОС по т.д. № 223/2017 г. за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № № 20177250400800 по описа на ЧСИ с рег. № 725, които са били насочени срещу 13 поземлени имота на този търговец в [населено място], подробно описани със съответните техни идентификатори, като по този начин е била отхвърлена молбата на временния синдик на дружеството настоящ частен касатор с вх. № 14918/27.ХІ.2017 г. с правно основание по чл. 638, ал. 1 ТЗ и чл. 642 ТЗ.
Поддържайки оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност (необоснованост) на атакуваното въззивно определение, частният касатор [фирма] (в Н.)-гр. Стара З. претендира обезсилването му, респ. – неговото касиране и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд, с който молбата на временния синдик с горепосоченото правно основание е била удовлетворена.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба търговецът неин подател обоснова приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „При откриване на производство по несъстоятелност следва ли индивидуалните изпълнителни дела с предмет имущество от масата на несъстоятелността, да бъдат спрени или същите могат да бъдат продължени?”;
2./ „Допустимо ли е да бъдат предмет на индивидуално изпълнително производство вещи, включени в масата на несъстоятелността?”
Отделно от горното търговецът настоящ частен касатор поддържа, че – независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК, атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд следвало да бъде допуснато до касационно обжалване още и предвид вероятната му недопустимост /като постановено по просрочена частна въззивна жалба на софийското [фирма]/, но така също и предвид очевидната негова неправилност.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В., както по допустимостта на частна касационна жалба (като просрочена, подадена не само срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, но и от лице без представителна власт); така и по допустимостта на частното касационно обжалване – предвид липсата на основанията по чл. 280, алинеи 1 и 2 ГПК; така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Пловдивския апелативен съд определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] (в Н.)-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Във финалната част от диспозитива на атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд изрично е било посочено, че то подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, но само досежно прекратяването на въззивното производство по подадената въззивна частна жалба от софийското [фирма], докато „в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване”.
Настоящата частна касационна жалба е подадена при несъобразяване с горното указание на въззивния съд, т.е въпреки него.
Съгласно чл. 613а, ал. 1 ТЗ само изрично посочените в този законов текст решения и определения, постановени от окръжните съдилища, подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Докато извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд „по съответния ред на ГПК”.
Като съд по чл. 613 ТЗ, ОС-Стара Загора се е произнесъл веднъж в положителен смисъл по молбата на временния синдик на търговеца настоящ частен касатор В. М. с вх. № 14918/27.ХІ.2017 г., която е била с правно основание по чл. 638, ал. 1 ТЗ и чл. 642 ТЗ. Следователно това е съдебен акт на окръжен съд, постановен в производството по несъстоятелност. Затова, като непопадащо в кръга на изрично предвидените хипотези по ал. 1 на чл. 613а ТЗ, произнасянето на Пловдивския апелативен съд в обратен смисъл – за отмяната на първоинстанционното определение за спиране на действията по индивидуалното принудително изпълнение и за отхвърляното на същата молба на временния синдик, се явява окончателно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба (с вх. № 1352/14.ІІ.2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд) на [фирма] (в Н.)-гр. Стара З., ЕИК[ЕИК], подадена против определение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 1.ІІ.2018 г., постановено по т. дело № 51/2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2