6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 04.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТИДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 976 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД против решение № 2674 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 376/2018г. на Апелативен съд – София, в частта, в която е потвърдено решение № 7338 от 03.11.2017г. по гр.д. № 16820/2015г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск от М. Н. М. срещу застрахователното дружество за сумата от 82 500 лева, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.02.2014г., както и в частта, касаеща уважаване на иска за имуществени вреди в размер на 544,23 лева, ведно с присъдените лихви и разноски.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като неправилно, постановено в нарушение на чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.51 ЗЗД и чл.268, ал.1, т.1 КЗ (отм.).
Третото лице помагач на страната на ответника по делото, Агенция „Пътна инфраструктура”, в представения писмен отговор изразява становище в подкрепа на касационната жалба.
Ответната страна по жалбата и ищец по делото, М. Н. М. в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2700 лева с ДДС.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса. Същата е допустима само по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с дължимата върху тази главница лихва, но е недопустима по отношение на иска за имуществени вреди, тъй като цената на същия 2000 лева е под установения в чл.280, ал.3 ГПК минимум за достъп до касационен контрол, независимо от вида на делото.
За да постанови решението по спора, решаващият състав на апелативния съд е достигнал до извод за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), а именно: наличие на увреждания на ищцата от лице, управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправно поведение и вина на застрахования, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди.
За да обоснове противоправно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, въззивният съд се е мотивирал с това, че избраната скорост от 65 км/ч категорично не е била съобразена с пътните условия: движението му по средата на пътното платно, заемайки част от насрещната лента, поради невъзможност да ползва изцяло собствената такава с оглед непочистен сняг; тежки климатични условия – мъгла и заснежен терен, и наличие на движение в другата лента. Възприел е това поведение, като нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.44, ал.2 от ЗДвП, поради което същото е определено като противоправно. В тази връзка съдът е пояснил, че влязлото в сила прокурорско постановление за прекратяване на образуваното срещу водача Т. наказателно производство, поради недоказаност състава на чл.343, ал.1, б”б” НПК, независимо че в същото е участвала ищцата, не е задължително за гражданския съд с оглед предмета на делото, по аргумент на чл. 300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК.
При определяне на размера от 110 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие на ПТП през 2014г., решаващият състав е съобразил: възрастта на ищцата към момента на инцидента – 31 години; вида, естеството и тежестта на получените травми, в областта на главата, гръдната и лява раменна област; множеството фрактури – три в рамото и три счупени ребра; вида на приложеното лечение – оперативно относно травмата в белия дроб, което е било животоспасяващо, медикаментозно и имобилизация на рамото; продължителността на лечебния и възстановителния период – 16 месеца, десет дни от които по спешност в болница; невъзможността да се оперира раменната кост, поради което е зараснала накриво; необходимостта от чужда помощ през първите месеци; продължителността и тежестта на рехабилитационните процедури; получените трайни и необратими увреждания – козметични белези и невъзможност за разгъване назад на лявото рамо; сериозното отражение върху психиката на ищцата, които обстоятелства в съвкупност налагат извод за значителна промяна в начина й на живот и ограничения във възможностите й за професионално развитие, за каквито има обективни данни – завършено висше образование в Стопанската академия в [населено място]. Апелативният състав е акцентирал на младата възраст на ищцата, на дълго търпяните изпитания, неудобства и лишения, препятствали реализирането на професионалните планове и възможност спокойно да отглежда малкото си дете за некратък период от време, както и неминуемия шок, който е изживяла при удара с товарния автомобил.
Решаващият съд, за да се произнесе по възражението на касатора за съпричиняване е приел за установен въз основа на неоспорените експертни заключения следния механизъм на ПТП: Ударът е настъпил на прав участък на междуселищен път с двупосочно движение. Дясната лента в посока [населено място] /посоката на влекача с ремаркето/ е частично заета от непочистен сняг, като свободни са били 1,2 м вдясно от осевата линия; насрещната лента, по която се е движил управляваният от ищцата л. а. „Хюндай Санта Фе“, е широка 3. 5 м; непочистеният участък от пътното платно е с дебелина на снежната покривка от 0.7м.; асфалтовата настилка е стара, износена, частично мокра, без неравности; слабо личаща маркировка – прекъсната; мъгла с видимост под 100м. Скоростта на товарния автомобил е в порядъка на 65 км/ ч, а на лекия автомобил – около 69 км/ч. Платното за движение е било от 4.7 м – едната пътна лента от 3,5 м и от другата е било разчистено само 1.2 м, поради което повече от половината от габаритната широчина на влекача и ремаркето /1,3м/ са се движили в насрещната пътна лента. При наличието на мъгла, водачът на товарния автомобил е възприел насрещно движещия се автомобил на разстояние от около 61 м. и е предприел аварийно спиране, при което е налице 17-метрова оставена от него спирачна следа, което обаче не е предотвратило настъпването на удара между предните леви зони на влекача и лекия автомобил. Към момента на удара скоростта на влекача е била около 34 км/ч. Дължината на спирачния път за спиране на системата влекач и ремарке при конкретните пътни условия и скорост от около 65 км/ч е от порядъка на 70 м., а на л. а. „Хюндай“ при скорост за движение около 69 км/ч – 63 м. Водачът на товарния автомобил е предприел аварийното спиране на отстояние от леката кола около от 61 м., или ударът за него е бил непредотвратим. Същият е станал по ширина на пътното платно – на около 1.2 – 1.5м. вляво от разделителната /осевата/ линия, което е в насрещната пътна лента за движение, считано в посока на композицията влекач и ремарке – към [населено място]. В случая системата влекач и ремарке имат ширина от 2.5 м., лекият автомобил е широк 1.88 м. или сборът на широчините на двата автомобила е 4.38 м спрямо широчината на почистения път от 4.7м. е по-малко от половин метър. За безаварийното разминаване на двете превозни средства, е следвало да се движат със скорост до 10 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Хюндай” към момента на удара е била същата – 69 км/ч, тъй като няма спирачни следи. Възможната дистанция за разминаване, с оглед заемането на насрещната лента от товарния автомобил, е била минимална. Водачът на товарния автомобил не е могъл да се движи по-вдясно в лентата си за движение и затова е следвало да избере подходяща за пътните условия скорост, с цел своевременно спиране, при поява на опасност. Лекият автомобил също е могъл да се движи максимално в дясно и със съответната на пътните условия скорост. Ако лекият автомобил се е движил крайно в дясно, имало е минимална дистанция за разминаване и вероятност да не настъпи удар, а съприкосновение със страничното ляво огледало на лекия автомобил. Ако и ищцата е задействала спирачната система, към момента на удара скоростта й ще е по-ниска, респ. щетите по двата автомобила биха били по-малки.
За да достигне по извода за принос от страна на пострадалата ищца в размер на ј, съдът е кредитирал установеното от допълнително назначената експертиза, че към момента на удара скоростта на товарния автомобил е била 26 км/ч, а тази на лекия автомобил – 68 км/ч, като преди удара е била от 68 км/ч до 100 км/. Ако водачът на лекия автомобил се е движил преди удара със скорост от 68 км/ч, и е отреагирал с аварийно спиране, каквото е предприел другият водач, би могъл да редуцира скоростта си до 27 км/ч към момента на удара. С оглед механизма на ПТП съдът е намерил, че ищцата е шофирала с несъобразена с пътните и климатични условия скорост, каквито са наличието на мъгла и чувствително намалена на ширина лента за движение на насрещно идващите превозни средства, което е по продължението на цялата лента, а не касае само малък участък, налагащо движение на ищцата крайно вдясно, което не е съобразено, както и непредприето от нея аварийно спиране при появилата се опасност на пътя.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Съдът, който е сезиран с гражданския иск, следва ли да се произнесе по въпроса за вината, в случай, че от това зависи изхода на спора, а наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на чл.343, ал.1, б „б” НПК?; Съдът трябва ли да се произнесе по въпроса относно вината, като обсъди поведението на ищеца в механизма на настъпване на произшествието, когато ответникът е въвел доводи и има доказателства за неговата вина за причиняване на непозволеното увреждане?; 2/ Двамата водачи длъжни ли са да се съобразят с пътната обстановка и да използват като един път само почистената от сняг част от пътното платно или трябва да спазват единствено пътната маркировка?; 3/ Когато застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не е имал фактическата възможност да се прибере в крайна дясна част на платното си за движение по обективни причини (непочистен сняг, след обилен снеговалеж) насрещно движещият се автомобил длъжен ли е да се съобрази с това обстоятелство, да намали скоростта си и да се изнесе в крайна дясна част на пътното си платно, за да се разминат (като се има в предвид, че непочистеният сняг се е простирал на километри по дължина на пътя, а не само на мястото на местопроизшествието) и ищцата е възприела пътната обстановка?; 4/ Съдът редно ли е да отхвърли иска, когато единствено пострадалият водач е можел да предотврати произшествието и неблагоприятните последици са настъпили именно, поради несъобразеното с пътната обстановка поведение на пострадалия водач?; 5/ Когато ищецът сам си е причини вредите, има ли право да му бъде определено обезщетение или е изключен риск, съгласно чл.268, ал.1, т.1 КЗ (отм.), съответно чл.494, ал.1, т.1 КЗ?”. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: Тълкувателно решение № 88/ 12.09.2962г., ПП №17/63г. на ВС, решение № 39/16.07.2010г. по т.д.№ 551/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 165/26.10.2010г. по т.д.№ 93/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 3718/26.05.2017г. по гр.д.№ 611/2016г. на СГС, решение № 331/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2010г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 24/28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Първи въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като съдът е обсъдил поведението на участниците в ПТП, приемайки че, както водача на товарния автомобил, така и ищцата, са имали противоправно поведение, поради нарушение на правилата за движение по ЗДвП, което е в причинно следствена връзка с вредоностния резултат. В чл.45 ЗЗД е установена презумпция за вина на делинквента, която не е оборена при условията на пълно и главно доказване от застрахователя, тъй като е прието, че ПТП не е следствие само на противоправното поведение на ищцата, по отношение на която е счетено доказано съпричиняване от 40%. Противно на твърдението на касатора, изводите на съда се основават именно на установения въз основа на доказателствата механизъм на ПТП.
Втори въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като движението на товарния автомобил в част от насрещното платно, поради непочистения сняг, само по себе си не е обусловило изхода на спора, доколкото решаващият извод на състава на САС е, че водачът на влекача не е съобразил скоростта си на движение с тази пътна и климатична обстановка, като значението на скоростта за настъпване на ПТП не е обхванато от въпроса.
Трети въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като разрешаването на спора въз основа на изложените във въпроса факти касае правилността на акта, който не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство. Независимо от това, следва да се има предвид, че решаващият състав е приел в полза на касатора, така както се сочи и във въпроса, че дължимо от ищцата поведение е да кара със съобразена с пътната обстановка скорост, да намали същата при възникването на опасност на пътя и да се движи крайно в дясно в своята лента. Противно обаче на съдържащото се във въпроса твърдение, апелативният съд е приел за установено от заключението на вещото лице, че с оглед използваемата широчина на пътя, е имало само минимална вероятност за разминаване на автомобилите. Предвид на това, и с оглед обстоятелството, че водачът на товарния автомобил, сам се е поставил в невъзможност да спре своевременно при възникнала на пътя опасност с оглед несъобразената с конкретните пътни условия скорост от около 65 км/ч, при която дължината на спирачния път на системата влекач и ремарке от 70 м. е по-голяма от видимостта на водача, който при наличието на мъгла, е могъл да възприеме насрещно движещия се автомобил на разстояние от около 61 м., съдът е приел, че вредите не са причинени единствено от пострадалото лице. Доколкото във въпроси № 4 и № 5 се съдържа противното твърдение, те не са обуславящи за изхода на спора и не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато в частта относно уважаване на иска за неимуществени вреди, ведно с присъдените лихви върху тази главница. Касационнната жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, е недопустима, на основание чл.280, ал.3 ГПК, и като такава трябва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото, на ответницата по касацията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 2700 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД против решение № 2674 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 376/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 7338 от 03.11.2017г. по гр.д. № 16820/2015г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск от М. Н. М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД за сумата от 544,23 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.02.2014г., ведно с присъдените лихви.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2674 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 376/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 7338 от 03.11.2017г. по гр.д. № 16820/2015г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от М. Н. М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС” АД иск за заплащане на сумата от 82 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.02.2014г., ведно с присъдените лихви и разноски.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД да заплати на М. Н. М. разноски в размер на 2700 лева с ДДС за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните само в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.