№274 от 9.4.2020 по гр. дело №3595/3595 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№274

гр.София, 09.04.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3595 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. А. С., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 17.06.2019г. по в.гр.д.№754/2019г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение от 21.01.2019г. по гр.д.№20667/2017г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявения от З. А. С. срещу С. Г. Р. и Ц. К. Р. иск с правно основание чл.422 ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците по касационната жалба С. Г. Р. и Ц. К. Р., чрез процесуален представител адв.А., които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения иск от З. А. С. за признаване за установено , че С. Г. Р. и Ц. К. Р. му дължат сумата от 12 000лв., представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда- 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. по описа на ПРС.
Въззивният съд е приел за установено, че на 08.02.2017 г. страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който съпрузите Р. са поели задължение да продадат на купувача С., собственият си, придобит в режим на СИО , недвижим имот, находящ се в сецо Ц. с площ от 2,3дка, за сумата от 34 000 евро или 66 498 лева, платима по следния начин –6 000 лева при подписване на предварителния договор, за която сума изрично е уговорено, че представлява капаро /задатък/ по сделката, а оставащата част от 60498 лева ще бъде платена от купувача на продавачите по банков път по равно по банковите сметки на двамата, чрез кредит, отпуснат в полза на купувача, след представяне пред банката на вписани нотариални актове за продажба и молба за законна ипотека или учредена договорна ипотека в полза на банката, ведно с удостоверения за вписана продажба и съотв. ипотека. Съгласно уговореното в т.3, снабдяването с необходимите документи за прехвърлянето на недвижимия имот е задължение на продавачите, които освен представения при сключването на предварителния договор нотариален акт , следва да представят актуална скица на имота, данъчна оценка, акт за брак, удостоверение от АВп, че към датата на покупко-продажбата липсват вещни тежести за недвижимия имот, удостоверение за гражданско и семейно положение на продавачите. Прието е, че страните са уговорили окончателният договор да бъде сключен на 30.04.2017 г. пред нотариус М. П.- А., рег.№483 на НК, а ако задължението не бъде изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер , съгласно волята на страните обективирана в т.7 от споразумението.
Въззивният съд е приел, че срокът за нотариалното изповядване на окончателния договор е определен от страните на 30.04.2017г., а задължението за сключване на обещания договор е общо и за двете страни, като изпълнението му се изразява в явяване на уречената дата и час при нотариуса, изразяване на съгласие за прехвърляне, респ.придобиване на собствеността върху имота и плащане на цената по договора. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил задължението си по предварителния договор и не се е явил пред нотариус на 30.04.2017г. за сключване на окончателния договор и плащане на уговорената продажна цена. Посочено е, че ищецът твърди,че продавачите са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са изпълнили задължението си поетото в т.3 и не са му предали актуална скица на имота, данъчна оценка, удостоверение от Агенцията по вписванията, което тяхно неизпълнение възпрепятствало отпускането на паричен заем от банката и до невъзможност от страна на купувача за заплащане на продажната цена и изповядване на окончателната сделка на 30.04.2017г. Във връзка с твърдението на ищеца въззивният съд е посочил, че в договора не съществува клауза, която да вменява задължение на продавачите да осигуряват документи, необходими за отпускане на банков кредит на купувача. Прието е, че е предвидено в т.1 от договора, че продажната цена ще бъде заплатена от купувача чрез банков кредит , но липсва поето от продавачите задължение да съдействат на купувача и да го снабдят с всички документи, необходими на банката за отпускане на кредит. Прието е от въззивния съд, че при граматическото тълкуване на цитираната норма на т.3 се налага извода, че продавачите са поели единствено задължение за осигуряване на такива документи, които са необходими за подготовката и изповядването на окончателната сделка. Изложени са съображенията на съда, че наред с това по делото няма данни купувачът да се е обърнал за съдействие към продавачите и да е поискал от тях набавяне на конкретни документи , като и във връчената им нотариална покана въобще не е посочено от ищеца какви точно документи е следвало да представят, което те не са сторили; по делото липсват и доказателства ищецът да е отправял искане към банкова финансова институция за отпускане на кредит и такъв да не му е бил отказан, поради непредставяне на документи, находящи се в държане на продавачите.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя въпрос: „При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността“. ?касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №121 от 27.09.2013г. по т.д.№621/2012г. на ВКС, Іт.о. и посочените в него решения на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че посавеният от касатора въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната в изложението на касатора практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 17.06.2019г. по в.гр.д.№754/2019г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора З. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: