О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№275
гр.София, 09.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4010 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 27.08.2019г., постановено по гр.д.№4452/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2018г. по гр.д.№13430/2016г. на Софийски градски съд в обжалваната част за уважаване на предявените от А. И. К. и Я. А. К. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно на сумата 15 000лв. и 8 000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.06.2015г. до окончателното им изплащане.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата А. И. К. и Я. А. К., чрез процесуалния им представител адв.П., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в общ писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на А. И. К. и Я. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на съответно на сумата 15 000лв. и сумата 8 000лв. – обезщетение на всеки от тях за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.142а, ал.4, вр. Ал.1, вр. Чл.20, ал.2 , вр. Ал.1 НК за това, че за времето от 9,30 часа на 11.12.2002г. до 20,00 часа на 20.12.2002г. в къща с двор с местонахождение в [населено място], вилна зона „С.-Д.“ 2 част, ул.415 №3 в съучастие като съизвършители със С. М. С., противозаконно лишили от свобода Л. Д. А. и съпругата му Т. К. Г. за девет денонощия и единадесет часа, като заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражна врата, които по този начин не могли да напускат къщата и двора, като наказателното преследване е продължило 7 години, 6 месеца и 19 дни от привличането им за обвиняеми до потвърждаване на оправдателна присъда с неподлежащо на обжалване или протест решение на 18.06.2015г. на СГС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с т. II ППВС №4/23.12.2968г. и цитираната в изложението на касатора практика на ВКС – решения по гр.д.№300/2017г. на ІVг.о., гр.д.№5124/2015г. на ІІІг.о., гр.д.№1083/2016г. на ІVг.о.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.08.2019г., постановено по гр.д.№4452/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: