№286 от 13.4.2020 по гр. дело №3772/3772 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 286

гр.София, 13.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3772 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. против решение № 5219 от 10.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 608 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 475143 от 22.08.2018 г. по гр.д. № 21954 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, II ГО, 57 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Софийския университет “Св. Климент Охридски“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, за заплащане на 4 339 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен над размера от 4 339 лв. до 45 220,20 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи явна несправедливост на решението, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Чия е доказателствената тежест относно един от елементите на състава на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, а именно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника или служителя в предприятието?
2. Законосъобразно ли е въззивният съд да направи преценка, че не е налице подходяща работа?
3. Длъжен ли е работодателят да докаже липсата на подходяща работа? Достатъчно ли е единствено това да се констатира от работодателя в съдебното производство?
4. Законосъобразно ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, ако има подходяща за здравословното състояние на работника или служителя длъжност, но работодателят не му я е предложил, тъй като работникът/служителят има по-висок образователен ценз от изискващия се за заемане на длъжността?
5. Само ТЕЛК ли може да определи дали една работа е подходяща по смисъла на чл.325, ал.1, т.9 от КТ?
Ответникът СУ „Св. Климент Охридски“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. А. Д. е изложила в исковата молба, че по силата на трудов договор е заемала длъжността „главен асистент“ в Биологическия факултет, катедра „Физиология на растенията“ на СУ „Св. Климент Охридски“. На 15.08.2016 г. е претърпяла мозъчен инфаркт и с експертно решение и е определена 95% неработоспособност и работодателят е прекратил трудовото и правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Служителката е посочила, че не и е била предложена друга подходяща длъжност, поради което смята уволнението за незаконно. Затова е поискала от съда да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да и заплати обезщетение за оставането и без работа.
В отговора на исковата молба работодателят е посочил, че в експертното решение са установени като противопоказни условия физически труд, труд, налагащ непрекъсната говорна комуникация, прегряващ и преохлаждащ микроклимат. От определените за трудоустрояване места са свободни 16 бройки. За една част от тях е необходимо висше образование в определена област, допълнителна квалификация и/или професионален опит, които ищцата не притежава/счетоводител, библиотекар, касиер/. Друга част са противопоказни за нея поради това, че се изисква извършването на тежък физически труд/чистач/хигиенист, портиер, градинар, работник-кухня, работник поддръжка, монтьор, техник и технически съдружник/. Останалите свободни работни места са свързани с пряка комуникация с външни институции и лица, с други звена на университета, както и общуване с преподаватели, служители и студенти и също са противопоказни на нея. По отношение на академичните длъжности ищцата трябва да отговаря на изискванията на специалните закони, например ЗРАСРБ. За доказване на твърденията си работодателят е представил протокол за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване, а така също и длъжностните характеристики за свободните позиции. Въз основа на протокола първоинстанционният съд е констатирал наличието на свободни за заемане работни места за професор, доцент, главен асистент, асистент, счетоводител, специалист:химик, физик, биолог, зав.-библиотекар/библиотекар-2 бр., чистач-3 бр., портиер-3 бр., инспектор, техник, технически сътрудник, градинар, касиер, работник кухня, работник поддръжка, монтьор. От анализа на длъжностните характеристики за свободните длъжности, с оглед основните задължения и противопоказанията в експертното решение, този съд е достигнал до извода, че и без да са необходими специални знания, следва да се изключат поради тежка физическа работа от подходящите за заемане от ищцата длъжностите чистач, градинар, портиер, работник-кухня, работник поддръжка, монтьор. Поради необходимост от постоянна говорна комуникация или постоянна мобилност не са подходящи длъжностите инспектор по учебната дейност, инспектор студенти, технически сътрудник, асистент, биолог. Заради нуждата от специално образование и квалификация, стаж и специални изисквания съгласно ЗНСЗ трябва да се изключат професор, доцент, счетоводител, зав.-билиотекар/библиотекар, техник. В обобщение съдът е заключил, че работодателят е изпълнил изискванията на чл.315 от КТ и въпреки това няма свободна подходяща длъжност за лицето, поради което уволнението е законосъобразно.
Софийският градски съд е споделил тези съображения на първоинстанционния съд. Приел е, че не е имало друга длъжност, която ищцата обективно може да заеме предвид квалификацията, образователната степен, научното звание и трудов стаж. Ищцата не може да заеме длъжността професор и доцент. Не може да и се наложи да заеме позиция, която не предполага високия притежаван от нея ценз-асистент, технически сътрудник, чистач, портиер, градинар, работник кухня и други длъжности със специфични квалификации, за наличието на каквато не се твърди-библиотекар, счетоводител и други. Затова работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.
В мотивите си въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, а е приел за доказано, че работодателят не е имал свободна и подходяща за ищцата длъжност, която да и предложи. Eто защо по първия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Софийският градски съд е счел, че няма свободна длъжност, подходяща за здравословното състояние на ищцата, без да има решение на здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване в този смисъл. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване обаче при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Според алинея втора на същия член здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно. В решение № 188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО е прието, че предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да бъде дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В настоящия случай здравният орган не е посочил в експертното си решение подходящи длъжности и възникналият спор не е бил разрешен от този орган, а направо от съда. Следователно съществува вероятност въззивното решение да противоречи на горецитираната практика на ВКС. Ето защо следва да бъде допуснато касационното му обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория, третия, четвъртия и петия въпроси на касатора. Въпросите трябва да бъдат обобщени и уточнени както следва:
Може ли по висящото производство за законосъобразност на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ съдът да разреши спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или този спор преди прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване?
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5219 от 10.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 608 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top