О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4252 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и Д. П. С. срещу решение № 52 от 19.07.2019 г. по в.гр. д. № 178 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 31 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 1402 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Община Бургас искове за заплащане на всеки от един от тях на 25 100 лева, като част от общо претендираната сума в размер на 250 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила на 25.04.2015 г. вгр. Бургас в резултат от пътнотранспортно произшествие.
Касаторите твърдят, че решението на Бургаски апелативен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли се обезщетение по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в предявения иск бездействие на Община Бургас, изразяващо се в неизпълнение на законово вменени задължения?.
2.Относно предпоставките, обуславящи наличието на причинно-следствена връзка между деянието (действието или бездействието) и настъпилия вредоносен резултат, в частност между бездействието на Общината и пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на пешеходката?
По тези два материалноправни въпроса касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения № 107 от 01.09.2017 г. по гр.д. 1144/2017г., ІІІ ГО на ВКС и № 9 от 02.02.2018 г. по гр.д. 1144/2017г. на ІІІ ГО на ВКС. В решенията е прието, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретно действие или бездействие на делинквента. Възможно е деянието да не е единствената причинна връзка за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупност на множество явления/събития и за обезщетение за вредите да носят отговорност множество делинквенти.
3. Относно задължението на съда съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Касаторите поддържат, че този проблем е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 111 от 17.07.2018г. по гр.д. 3695/2017г. на ІІІ ГО, ГК, № 73 от 05.07.2018г. по гр.д. 3228/2017г. на ІІІ ГО, № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д. 180/2017 г., № 338 го 27.03.2018 г. по гр.д. 706/2017 г. на ІV ГО, № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д. 196/2014 г. на ІІІ ГО, № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. 761/2010 г. на ІV ГО.
Ответникът по касационната жалба Община Бургас и третите лица помагачи – Областна дирекция на МВР – Бургас и Агенция „Пътна инфраструктура“ не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са изложили в исковата молба, че на 25.04.2015 г. в [населено място] на [улица]в посока площад „Трапезица“ товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Д. Л., е блъснал пресичащата на пешеходна пътека тяхна дъщеря И. С. С., която в резултат от удара е починала. Злополуката е настъпила на път, който е общинска собственост и общината е имала задължение по закон да осигури безопасно движение чрез осъществяване на съответни дейности. В случая причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, освен виновното поведение на водача на моторното превозно средство, е така също и противоправното бездействие на служителите на Община Бургас, които не са изпълнили законово вменените задължения за осигуряване на безопасност на движението по [улица], която е общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т. 2 ЗОС. Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, а съгласно т. 14 на ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като на основание § 6, т. 28 от ДР на Закона за движението по пътищата, участници в движението са и пешеходците. Ищците са заявили, че служителите в Община Бургас са били уведомени за проблема с безопасността на движението в този участък много преди да настъпи това произшествие. Още от 2011 г. светофарната уредба е била настроена на мигаща светлина, след което неясно кога е била изключена напълно поради създаващите се в този район задръствания. По този път преминава трафикът на автомобили от Южна България към автомагистрала „Тракия“ и поради което е много натоварен. В допълнение са изтъкнали, че товарният автомобил се е движел по [улица]от надлеза „В. П.“ и водеща до кръстовището „Трапезица“ в нарушение на забраната, установена с поставения знак В4 за влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона, съответно 10 тона в посока от надлеза „В. П.“ към кръстовището на магазин „Билла“. Общинските служители не са осигурили спазването на тази забрана, с което също са допринесли за увреждането. Ищците са посочили, че са понесли значителни морални болки и безгранични душевни страдания, като са загубили внезапно и неочаквано детето си в разцвета на неговата младост, изживели са изключително тежко тези факти и поради мъчителния начин на причиняване на смъртта на детето им – прегазена и влачена от товарния автомобил повече от 50 метра. Затова са претендирали от Община Бургас заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева на всеки от тях, като част от частично предявени искове с пълен размер от 250 000 лева.
В отговора на исковата молба Община Бургас е оспорила предявените искове с твърдението, че произшествието се дължи изключително на виновното поведение на водача на тежкотоварния автомобил, а общинските служители не са извършили неправомерни деяния, които да са способствали за злополуката.
Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените искове, а Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е констатирал, че няма спор относно механизма на настъпване на произшествието, в резултат от което е настъпила смъртта на дъщерята на ищците, тъй като водачът е признат за виновен за извършеното от него престъпление с влязла в сила присъда. Община Бургас наистина е стопанинът на [улица]като част от първостепенната улична мрежа на града, но не е налице бездействие от страна на общината по вменените и задължения за осигуряване безопасността на движение по кръстовището, на което е настъпило произшествие. За да е налице основание за плащане на обезщетение на причинените на ищците вреди вследствие на бездействието на Общината, следва да има причинна връзка между бездействието и непозволеното увреждане. Бургаският апелативен съд е приел, че такава връзка няма. Причината за произшествието е единствено виновното поведение на водача на товарния автомобил, който е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Според въззивния съд общината е изпълнила задълженията си за поддържане на пътищата, които стопанисва, тъй като пешеходната пътека е била надлежно обозначена с поставен пътен знак Д17, след който била положена напречна пътна маркировка, а водачът е имал възможност да спре, ако беше спазил чл. 119 от ЗДвП. Въззивният съд е счел за невярно твърдението, че общината е предприела действия по осигуряване на безопасността на пешеходците едва след произшествието, тъй като е участвала по проект „Интегриран градски транспорт“. Още на 26.11.2010г. е сключен договор за БФП по оперативна програма „Регионално развитие“, а с решение от 30.04.2014г. е открита обществена поръчка за проектиране и реконструкция на съществуващото кръстовище с нова организация на движението. Поради липса на данни, че процесното ПТП е в резултат от неизправност на пътния участък, непоставени пътни знаци и маркировка, въззивният съд е приел, че общината не носи отговорност за причинените на ищците неимуществени вреди.
В своите мотиви въззивният съд не е анализирал изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза в цялост, тъй като въз основа на част от заключението е направил извод, че произшествието, причинило смъртта на дъщерята на ищците е в причинно-следствена връзка единствено с виновното поведение на водача на МПС. Не са изложени съображения, защо съдът е игнорирал заключението в останалата му част, според която са налице и други обективни фактори-недостатъци в организацията на движението в участъка, които са създали предпоставки за произшествието. Допуснато е да има пешеходна пътека на един от най-натоварените улици в града, която е регулирана само с пътни знаци и маркировки. Това представлява нарушение както на теорията и практиката, така и на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортните системи в урбанизираните територии. Бургаският апелативен съд не се е произнесъл и по всички наведени от касаторите доводи във въззивната жалба. Следователно по процесуалноправния въпрос, поставен от касаторите, решението на въззивния съд противоречи на цитираната практика на ВКС. Според тази практика съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните, които имат значение за изхода на спора. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Тъй като е пренебрегнал част от автотехническата експертиза, въззивният съд не е обсъждал и възможността за съпричиняване на вредоносния резултат от независими и несвързани едно с друго деяния. Затова не се е произнесъл по материалноправните въпроси на касаторите, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 19.07.2019 г. по в.гр. д. № 178 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на 1 004 /хиляда и четири/ лв. държавна такса и да представят вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: