О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 27.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 529 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 510 от 4.11.2016 год. по гр. д. № 341/2016 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 3.08.2016 год. по гр. д. № 50/2016 год. на Девинския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Р. Н. К. и А. Р. К. от [населено място], че Ч. Ч. Д. от същия град е собственик на 1/3 ид. ч. от имот с триъгълна форма и площ 11.50 кв. м., погрешно включен в поземлен имот с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ ХХІХ и УПИ ХХІІІ, кв. 30 по ЗРП на [населено място] от 1980 год.и регулационната граница между ПИ с идентификатор 20465.502.131 и ПИ с идентификатор 20465.502.132 по КККР на [населено място] от 2009 год., повдигнат в зелен цвят на приложената на л. 55 от първоинстанционното производство скица, неразделна част от решението, както и че при утвърждаване на кадастралната карта на града през 2009 год. е допусната горната грешка. За разликата над уважената част от иска до претендираната от ищеца площ на спорния имот от 15 кв. м., искът му за собственост на 1/3 ид. ч. от него е отхвърлен, като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано.
Ответниците по иска Р. и А. К. обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, чрез пълномощника им адв. Ж. Ч.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторите претндират заплащане на направените разноски по делото.
Както в самата касационна жалба, така и в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като е приложено определение № 707 от 30.07.2010 год. по гр. д. № 74/2010 год. на І г. о. на ВКС за обосноваване на първото основание по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба по предявен по чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск. Сочи се противоречие и с ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта при изясняване на спора за грешка в кадастралната карта да се изследват регулационните промени, прилагането на дворищнорегулационните планове, и всички фактори, водещи до промяна на границите. Поставят се и въпроси за относимостта към спора за имотните граници на установения факт за наличие на трайно прикрепената към земята подпорна стена, както и наличието на писмени доказателства относно площта на имота на ответниците.
Ответникът по касационната жалба, ищец в производството – Ч. Д., чрез пълномощника му адв. Н. П., оспорва наличието на релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като спорът е възникнал по повод твърдяната от ищеца допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 год., изразяваща се в неправилно заснета част от неговия имот, представляващ очертаната на скицата в зелен цвят, към имота на ответниците с идентификатор 20465.502.132. Основанието, на което ищецът е поддържал да е съсобственик с права в размер на 1/3 ид. ч. е разпоредителната сделка по представения по делото нотариален акт от 1971 год.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск, въззивният съд се е позовал на приетото заключение на техническата експертиза и събраните писмени и гласни доказателства, установяващи местонахождението на границата между двата имота в права линия както по плана от 1965 год., така и по последващия такъв от 1980 год. по представените скици от 2010 год. и 2012 год., за разлика от тази от 2015 год., в която границата е посочена по различен начин – като наклонена линия. Вследствие на това спорната площ е включена в имота на ответниците, без да има доказателства за уреждане на регулационни сметки, въз основа на което е прието наличието на грешка в кадастралната карта. Съдът се е позовал на ТР № 8/2016 год. по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС относно приложението на пар. 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, съгласно който регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, като произнасянето на въззивния съд /макар и имплицитно/ както по този въпрос – дали е приложен дворищнорегулационния план от 1980 год. или не, както и по въпроса за необходимостта да се изследва положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях така, че регулационните граници да са трансформирани в имотни, е в противоречие както на цитираното тълкувателно решение, така и на ТР № № 3/2011 год. по т. д. № 3/2010 год., към което същото препраща относно предмета на доказване по делото.
Противоречието с горната задължителна съдебна практика в произнасянето на въззивния съд по горните въпроси, обобщени в смисъл на релевантността на приложението на регулационния план при спор за констатиране на грешка в кадастралната карта относно отразяване на пространствения обхват на правото на собственост обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това и по останалите формулирани от касаторите въпроси не следва да се обсъжда наличието на релевираните основания.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 510 от 4.11.2016 год. по гр. д. № 341/2016 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от Р. Н. К. и А. Р. К. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ж. Ч., касационна жалба.
Указва на касаторите Р. Н. К. и А. Р. К. от [населено място] да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: