О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 29.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3059 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., Д. А. П., С. Х. П. и С. П. Т. срещу решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение от 24.07.2012г. /действителна дата 25.07.2012г./ по т.д. № 15/2012г. на Окръжен съд – Кюстендил е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И..
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решения е недопустимо, поради нарушение на диспозитивното начало – постановено по жалба срещу решение, в което няма произнасяне по съществото на спора и при липса на въззивна жалба срещу посредващото решение на първата инстанция, с което тя се е произнесла по иска и което е влязло в сила.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано т.д. № 15 / 2012г. по предявените от касаторите срещу ответното дружество искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР за обявяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства : 1/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И.; 2/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 26.01.2009г., В. А. И. е освободен за управител и за такъв е избран Н. П. П.. С решение от 25.07.2012г. КОС е прекратил производството по исковете, свързани с решение на общо събрание на съдружниците от 27.10.2008г., поради липса на правен интерес, и е отхвърлил тези, отнасящи се до решение на общо събрание на съдружниците от 26.01.2009г. Във връзка с постъпилата срещу решението въззивна жалба от ищците с определение № 305 / 07.02.2013г по т.д. № 3283 / 2012г. е отменено инкорпорираното в решението от 25.07.2012г. прекратително определение, като делото е върнато на КОС за произнасяне в частта относно исковете по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, свързани с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г. С решение от 19.04.2013г. по т.д. № 15 / 2012г. КОС е отхвърлил тези искове и срещу него не са постъпили въззивни жалби в законоустановения срок. С решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, след отмяна решение от 24.07.2012г. /действителна дата 25.07.2012г./ по т.д. № 15/2012г. на Окръжен съд – Кюстендил, е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.29, ал.1, пр.3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И..
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че актът на въззивния съд е недопустим, като в изложението е формулиран процесуалноправният въпрос- допустимо ли е решение на въззивния съд по правен спор, приключил с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила жалба в законоустановения срок?
Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при констатация за вероятна недопустимост на атакувания акт, съдът служебно допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед тези правомощия на ВКС, решението следва да бъде допуснато до касация, поради евентуална недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато въззивното решение е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 2012 / 31.10.2013г. по т.д. № 2007/2013г. на Софийски апелативен съд
УКАЗВА на касаторите, Н. П. П., Д. А. П., С. Х. П. и С. П. Т., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.