5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 25.09.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1350/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017г.
С решение № 214 от 02.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 558/2016 г. Великотърновският апелативен съд е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 255 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 357/05.10.2016 г., в частта, с която е отнета в полза на Държавата от И. И. П. и В. А. П. по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество повторно сумата от 5 165 лв., представляваща парична равностойност на отчужденото имущество – лек автомобил „Рено“ с рег. № Р 88-83 РС; ОТМЕНИЛ решение № 255 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 357/05.10.2016 г., в частта, с която е отнето в полза на Държавата от И. И. П. и В. А. П. по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 98 362 лв., представляваща равностойността на вноски за погасяване на кредити и В ЧАСТТА, с която е отнета от [фирма] сумата от 24 855 лв. – платени данъчни задължения към ТД на НАП – [населено място], вместо което предявените искове относно тези имущества са отхвърлени; ИЗМЕНИЛ е първоинстанционното решение в частта за присъдената държавна такса, която са осъдени да заплатят И. И. П. и В. А. П., като същата е намалена съобразно уважената част на иска от 16526, 27 лв. до 12 873, 78 лв.; ОТМЕНИЛ е решението в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати по сметка на окръжния съд държавна такса в размер на 1134, 20 лв.; ИЗМЕНИЛ е решение №255 от 01.07.2016г., постановено по гр.д. №980/2014г. на Русенския окръжен съд и решение №357 от 05.10.2016г., постановено по гр.д. №980/2014г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските, с която И. И. П. и В. А. П. са осъдени да заплатят на КОНПИ сумата от 7 764 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 1474,75 лв. – разноски за вещи лица и обявления в Държавен вестник като УВЕЛИЧИЛ юрисконсултското възнаграждение на сумата 7 966,88 лв. за първата инстанция, а разноските за вещи лица и обявления в Държавен вестник НАМАЛИЛ на сумата 1116,47 лв., по съразмерност.; ИЗМЕНИЛ решение № 255 от 01.07.2016г., постановено по гр.д. №980/2014г. на Русенския окръжен съд и решение №357 от 05.10.2016г., постановено по гр.д. №980/2014г., на Русенския окръжен съд в частта за разноските, които КОНПИ дължи на адвокат В. В. за първа инстанция като на основание чл.38 ал.2 от ЗА и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОСЪДИЛ КОНПИ да заплати на адвокат В. сумата 7 066,34 лв. за адвокатско възнаграждение; ПОТВЪРДИЛ е решението на Русенския окръжен съд в останалата му част, с която е уважен искът по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ срещу И. И. П. и В. А. П. за отнемане в полза на Държавата на следното подробно описано незаконно придобито имущество на стойност 529354,71 лв.: недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №63427.2.308.1, придобит с НА № 153 от 06.04.2005 г. на нотариус П. Т. от района на Русенския районен съд; недвижим имот, намиращ се в [населено място], [община], [улица], придобит с НА № 9 от 17.07.2006 г. на нотариус П. Т.; лек автомобил „Пежо 206” с ДК № Р 74-94 АН, придобит с договор от 20.04.2011 г.; лек автомобил „Ситроен-Б.”, с ДК № Р 15-95 ВВ, придобит с договор от 09.08. 2012 г.; сумата 5 165 лв., парична равностойност на отчуждено имущество лек автомобил „Рено” с рег. № Р 88-83 РС; сумата 70 324,71 лв., колкото са установени от експертизата, захранване на банкови сметки от трети лица; сумата 13 305 лв. – захранване на банкови сметки; от И. П. сумата 3 500 лв., представляваща левовата равностойност на дружествен дял в капитала на [фирма] и в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане в полза на Държавата на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], който имот е придобит с НА № 78 от 29.05.2006 г. на нотариус П. Т. от района на Русенския районен съд ; за отнемане на сумата над 5 165 лв., представляваща парична равностойност на отчуждено имущество за разликата до 8 000 лв., както и претенциите за отнемане на сумата над 70 324,71 лв. за разликата до 71 864,40 лв., представляващи парични средства за захранване на сметки, за които не е установен законен източник, както и иска за сумата над 98 362 лв. до 162 036,68 лв., представляваща парична равностойност на погасени кредити; ОСЪДИЛ е И. И. П. и В. А. П. да заплатят на КОНПИ сумата от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, а КОНПИ да заплати на адвокат В. В. на основания чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 7 066, 34 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
С определение № 11/10.01.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК Великотърновският апелативен съд е отхвърлил искането на И. И. П. и В. А. П. за допълване и изменение на решение № 214 от 02.10.2017 г. в частта му за разноските да бъде осъдена КОНПИ да им заплати сумата от 2070,54 лв. – държавна такса по въззивната жалба; да заплати на адвокат В. още 480 лв.- адвокатско възнаграждение за всяка една от двете инстанции и да намали размера на присъденото на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция от 7 966, 88 лв. на 450 лв. , както и искането на адв. В. за присъждане на направени разноски в размер на 4000 лв.- платено от „К.-М“ адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивното решение в неговата отхвърлителна част е подадена касационна жалба с вх. № 5527/14.11.2017 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инспектори в ТБ –Р. Р. Р. и М. И.. В нея касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради за допуснати нарушения на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в съответната част и уважаване изцяло на исковата претенция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси: 1./ „ Допустимо ли е отнемането на имот, закупен с банков кредит, в случай че средствата, с които същият е погасяван нямат установен законен произход?“, 2./ „Допустимо ли е да се приеме за законен приход кредит, който е рефинансиран с друг, когато погасяването на втория кредит е осъществено със средства с неустановен законен източник“ и 3./ „Допустимо ли е при преценка основателността на претенцията по отношение на бъдещо парично вземане, формирано като предоставен заем, с доказано незаконен източник, да се отхвърли с аргумента, че сумата не е налична?. Счита, че първите два въпроса попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 231/11.07.2012г. по гр.д .№ 848/2011г. на ВКС, IV г.о.. Поддържа също, че произнасянето по формулираните въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците И. П., В. А. П., [фирма] и [фирма] в представен писмен отговор чрез адв. В. вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗА.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковите претенции е подадена касационна жалба с вх. № 5773/27.11.2017 г. от И. П., В. А. П., [фирма] и [фирма] . В нея се съдържат оплаквания за недопустимост на решението по отношение на ответниците „К.-М“ Е. и [фирма], като постановено срещу лице, което не съществува, не е било конституирано от първоинстанционния съд като страна в процеса и срещу него не е предявен иск. Поддържат се доводи и за очевидна неправилност
по подробно изложени съображения. Исканията са за обезсилване и отмяна на решението в съответните обжалвани части.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в представен писмен отговор, чрез инспектори Р. Р. и М. И., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и основания за отмяна, като счита касационната жалба за бланкетна.
Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 11/10.01.2018 г. на Великотърновския апелативен съд е постъпила частна жалба от И. И. П., В. А. П. и [фирма], по която пред ВКС е образувано ч.гр. д. 1349/2018 г. по описа III г.о.. С определение № 161/11.04.2018 г. на основание чл. 213 ГПК частната жалба е присъединена за разглеждане по гр. д. № 1350 /2018 г., съвместно с подадените касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съобрази следното:
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора.
В процесния случай преценката за вероятна недопустимост на решението е в зависимост от отговора на въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) срок и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) след изтичане на този срок?“. Този въпрос е предмет на образуваното тълк. д № 1/2018 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.
Настоящият състав констатира, че в конкретния случай в ТД на КОНПИ – Велико Т. е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – [населено място] за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 462/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – [населено място] на ответника И. И. П. на 01.07.2013 г. и е заведено там с вх. № ТД09РУ/УВ1521, а Комисията е взела решение по чл. 11, ал.1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.) да внесе искане в Окръжен съд – Русе за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 622 661, 40 лв. от И. И. П., В. А. П. и [фирма] на 15.10.2014 г. При тези данни се установява, че решението на Комисията е взето след изтичане на срока по чл. 27, ал.1 ЗОДНПИ (отм.) и ако с образуваното тълкувателно дело се приеме, че този срок е преклузивен, то настоящото производство ще бъде недопустимо.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. д. № 1350/18г. на ВКС, ІІІ ГО, до приключване на производството до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: