8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Г. гражданско дело № 3467 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба вх. № 4929/13.03.2019 г. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. К., чрез адв. Д. П., и касационна жалба вх. № 4555/07.03.2019 г. на третото лице – помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД, чрез адв. И. Ш., против въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 203/09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2763/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Н. Г. Г. против СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и лечебното заведение е осъдено да й заплати сумата 130 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 02.03.2010 г. в резултат на инцидент – падане на асансьор в сградата на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на „Асансьор-МБ-97“ ООД – трето лице помагач на страната на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.
В двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на касатора СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3- то ГПК, по следните (уточнени и обобщени от настоящия състав) въпроси: 1/ за отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, когато е налице договор между две предприятия, по който едното е възложило на другото извършването на определена работа, която изпълнителят извършва със свои работници и служители и под свой контрол – сочи се противоречие с т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г.; 2/ за фактическия състав на съпричиняването на вредите – достатъчно ли е поведението на дееца и отговарящият за настъпилите вреди да представляват част от верижния процес на увреждането, когато е налице единен в пространствено и времево отношение процес и поведението на двамата едновременно е довело до причиняване на резултата – сочи се противоречие с решение по гр.д. № 453/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 3/ относно обстоятелствата, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Твърденията си за очевидна неправилност касаторът обосновава със съображения за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на въззивното решение.
В изложението на касатора „Асансьор-МБ-97“ ООД се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, по въпросите: 1/ Налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, изключваща деликтната отговорност по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пострадалият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил дължимата грижа към себе си; длъжен ли е съдът да изясни причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане – сочи се противоречие с т. 7 от ППВС № 17/1963 г., решение № 350/17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 39/16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ВКС, II т.о.; 2/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства от значение за съществуването на спорното право – сочи се противоречие с решение № 43/04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 115/30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на ВКС, II т.о.; 3/ относно релевантните критерии при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – сочи се противоречие с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, решение № 558/28.10.2010 г. по гр.д. № 1716/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 350/17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. Очевидната неправилност на обжалваното решение се аргументира с доводите, изложени в касационната жалба.
Ответната страна – Н. Г. Г.,представлявана от адв. В. В., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 02.03.2010 г. ищцата Н. Г., тогава бременна с близнаци в края на осмия месец, посещавайки сградата на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, по повод провеждания ден на отворените врати, се качила на 12-я етаж с асансьор, заедно с още 11 лица; при движение от 12-я етаж пътниците задали команда за спиране на асансьора на 7-я етаж, но той не спрял, а продължил да ускорява движението си и да се спуска неконтролируемо надолу. Вследствие на това последвал удар в долната част на аварийната шахта, след което от еластичната сила асансьорът се върнал обратно нагоре, но не бил задържан от въжето към противотежестта и отново пропаднал рязко върху буферите. С помощта на работници на етажа и персонал от болницата, пострадалите били извадени незабавно от асансьора. Ищцата получила счупване на дясната подбедрица и била транспортирана до „Пирогов“, където е оперирана по спешност – поставена й е метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон. На 07.03.2010 г., пет дни след инцидента и около месец преди термина, тя родила недоносени близнаци, което наложило те да бъдат настанени в реанимацията на „Майчин дом”. Въззивният съд е посочил, че процесният асансьор е инсталиран в болницата през 1976 г. и ползването му е разрешено оттогава; че е с товароподемност 500 кг или 6 лица, при режим на работа 0,5 м/сек; всяка година е бил обект на проверки от Държавния технически надзор; с ревизионен акт № 7/ 18.06.2009г. е констатирано, че въжето на ограничителя на скоростта е за смяна, че е нарушена изолацията на флексиращия кабел на асансьора, като е дадено задължително предписание указаните технически неизправности да бъдат отстранени в срок от три месеца. Съгласно договор № 76/10.03.2009 г. третото лице помагач – „Асансьор-МБ-97“ ООД е имало задължението да извършва абонаментно сервизно обслужване на всички 15 бр. асансьори в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, което включвало ежедневно наблюдение на асансьорните уредби за появата на неизправности, аварийно изваждане на пътници в случай на повреда, технически надзор, профилактични прегледи, регулации, настройки, постоянно присъствие на асансьорен техник от 7:30 часа до 17:30 часа, денонощно аварийно обслужване за освобождаване на заседнали в асансьорите пътници до 20 минути от момента на обаждането. Съдът е кредитирал заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които причината за неконтролираното променливо-ускорително движение на асансьорната кабина надолу е претоварването на същата, поради това, че асансьорът бил произведен като болничен и разполагал с относително по-голяма площ на кабината, която позволявала вътре да се съберат над 20 човека, но по предназначение асансьорът бил за до 6 бр. пътници. Въпреки, че било предвидено и съществувала техническа възможност за поставяне на „устройство за контрол на товара“, към датата на инцидента такова устройство не било монтирано. Посочено е, че при наличие на устройство за контрол на товара, при претоварване, както е станало в случая, асансьорната кабина не би потеглила при качване в нея на по-голям брой пътници от допустимия и устройството би препятствало задвижването на асансьора.
Обсъждайки в съвкупност и поотделно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертните заключения, въззивният съд е приел, че първопричина за свободното падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата е неизправността на системата срещу свободно падане на кабината. Счел е за установено наличието на виновно неизпълнение на задължителните предписания на ревизионните указания на Държавния технически надзор от страна на служителите на болницата, които са натоварени да следят за правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, като липсата на подмяна на амортизираното въже с ново и годно е следвало да доведе до спиране на асансьора от експлоатация от страна на отговорните за това служители на болницата; оставянето на асансьора в движение и ползването му от неограничен кръг лица, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, съставлява нарушение на установените правила и норми за експлоатация и се дължи на виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответника. Нарушени са изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 14 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), предвиждащи при неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване задължително спиране на асансьора от експлоатация до отстраняване на неизправностите. Направен е извод, че според действалите нормативни изисквания за устройство и безопасна експлоатация, към датата на инцидента процесният асансьор е бил технически неизправен. Посочено е, че произведените до 2003 г. асансьори е трябвало да отговарят на изискванията на БДС 1240-74 „Техника за безопасността на асансьори електрически изисквания към електрозахранването”, където в т. 3. 18 е предвидено, че пътнически и товарни асансьори, предназначени за ползване без придружител, при които полезната площ на пода на кабината позволява да се качат над допустимия брой пътници, трябва да имат ограничител на товара. Съдът приел, че наличието на договор за абонаментно сервизно обслужване между ответника и третото лице помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД не освобождава болницата (възложител по договора) от задължението да поддържа сградата и съоръженията в нея в състояние, отговарящо на установените технически параметри, правила за безопасност и изправно техническо състояние. Констатирано е, че нито ответникът, нито дружеството, на което е възложена поддръжката на асансьорите, са изпълнили предписанията, дадени в ревизионния акт № 7/2009 г. за смяна на въжето-ограничител на скоростта в указания 3- месечен срок, изтекъл преди датата на инцидента. За неоснователни са счетени възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата – установеното претоварване на асансьора е обстоятелство, ирелевантно за спора, щом въпреки техническата си неизправност съоръжението е било в експлоатация в деня на инцидента и е било достъпно за всички служители на болницата и посетители в нея. Ползването му от страна на ищцата не е в резултат на нейно виновно поведение – като посетител в болницата, тя не е била длъжна да предполага или да се съмнява в техническата изправност на експлоатираните и общодостъпни за всички лица в съоръжения в сградата.
По отношение размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът е приел, че съгласно заключенията на съдебно-медицинските експертизи, вследствие на инцидента ищцата е претърпяла травматично увреждане на долния десен крайник, изразяващо се във фрактура на дясната подбедрица, довела до трайно затруднено движение на крайника за период по-дълъг от 30 дни. В деня на инцидента й е оказана спешна медицинска помощ; претърпяла е три оперативни интервенции – на 02.03.2010 г. по спешност е извършена кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон; на 23.06.2010 г. – изваждане на винтовете, на 18.04.2011 г. – изваждане на пирона. Лечебният и оздравителен период продължил около 4-6 месеца, през който пострадалата била обездвижена на легло, след което е ползвала помощни средства за придвижване – инвалидна количка и патерици. Ищцата е родила по оперативен път на 07.03.2010 г. близнаци, заченати инвитро; децата се родили недоносени, в 35-та гестационна седмица, с тегло на плода над 2500 грама, в средно депресивно състояние, с данни за морфологична незрялост, поради което се наложила реанимация. Въззивният съд е посочил, че според заключението на вещото лице акушер-гинеколог, не може с категоричност да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между травмата на крака на ищцата и преждевременното раждане, но преживените болка, притеснения, страх и стрес от инцидента могат да се приемат като част от комплексните фактори, довели до това. Като е взел предвид вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и интензитета на изживените болки и страдания, възрастта на ищцата, бременността й по време на инцидента, обуславяща по-висок интензитет не само на физическите, но и на моралните й страдания, изразяващи се в уплаха и безпокойство за живота и здравето на децата й; обстоятелството, че същите са били заченати инвитро и дълго чакани от семейството; невъзможността за полагане на пълноценни грижи за новородените през първите месеци след раждането им; както и пълното възстановяване на ищцата и липсата към настоящия момент на остатъчни последици за здравето й, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 130 000 лв. Претенцията е уважена в този размер със законната лихва, считано от 02.03.2010 г. до изплащането на сумата.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, поставеният от касаторите правен въпрос, касаещ критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, е правно релевантен и обуславя допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид разрешенията, приети в задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968г. и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не са налице предпоставки за селектиране на жалбите по останалите изведени в изложенията на касаторите въпроси.
По първия въпрос в изложението на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД соченото противоречие на въззивното решение с т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г. не се установява. Според приетото в цитираното постановление, отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, от значение е да се изясни същността на сключения договор; ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършване на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие (в този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие); ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. В случая, въззивният съд е анализирал сключения между ответника и третото лице – помагач договор за абонаментно обслужване и е приел, че същият не може и не освобождава възложителя на работата (лечебното заведение) от задължението му да следи и поддържа сградата и съоръженията в нея в технически изправно и безопасно за експлоатация състояние. В деня на инцидента асансьорът е бил достъпен за ползване от неограничен кръг лица и не е бил спрян от движение при наличие на предписание за установена по надлежния ред техническа неизправност, за която възложителят е бил лично уведомен. Касае се за самостоятелно нарушение на нормативно предвидени технически изисквания и правила за експлоатация на асансьора, допуснато вследствие на виновно неизпълнение на задължения длъжностни лица от ответната болница. Възприетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с разрешението по т.3 от ППВС №17/63 г.
Вторият въпрос в изложението на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, също не обуславя допускането на касационния контрол. В цитираната от касатора съдебна практика (реш. по гр.д. № 453/2012 г., ІV г.о.) се приема, че когато и поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли делинквентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на механизма на увреждането. Въззивният съд не е приел нещо различно – счел е, че липсва пряка причинна връзка между поведението на пострадалата и увреждането, тъй като обстоятелството, че се е качила в претоварен асансьор е ирелевантно, при безспорно установеното, че асансьорът е бил технически неизправен и в този ден въобще не е следвало да бъде в експлоатация.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по аналогичния първи въпрос в изложението на третото лице- помагач. Въпросът не кореспондира с фактически установеното и правните изводи на въззивния съд. Цитираната от касатора практика – т. 7 от ППВС № 17/63 г., реш. по гр.д. № 1382/2010 г., ІV г.о., реш. по т.д. № 551/2009 г., ІІ т.о. – не съдържат различни от приетите от въззивния съд правни разрешения, още повече, че в случая е опровергана възможността пострадалата съзнателно да е приела риска от увреждане и да не е положила дължимата към себе си грижа.
Аргументацията на процесуалноправния въпрос, поставен от третото лице – помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД – за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, факти и обстоятелства, които са от значение за спорното право, касае правилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, на обжалвания съдебен акт. Оплакванията за евентуално допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на решаващия съд са предмет на проверка и следва да се разгледат в производството по чл.290 ГПК, но не могат да обусловят селекцията на жалбата във фазата по чл.288 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА по касационните жалби на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място] и „Асансьор-МБ-97“ ООД – [населено място] касационно обжалване на въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 600 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай, жалбата ще бъде върната и производството ще бъде прекратено.
УКАЗВА на жалбоподателя „Асансьор-МБ-97“ ООД – [населено място], представлявано от адв. И. Ш., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 600 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай, жалбата ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание или на съдията – докладчик за прекратяване на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.