3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
С., 22,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3297 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Д. от С. против решение от 28.03.2013 г. по гр.д. № 4043/2012 г. на Софийски АС, с което по същество се отхвърля иска на касатора срещу Л.-С. Е. за заплащане на сумата 15 000 евро заплатено частично възнаграждение по договор за поръчка от 7.06.2006 г., поради неизпълнение, като е осъден за 2 587 лв. разноски.
Ответното Е. е подало отговор, че касационната жалба е недопустима и неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Фактическата обстановка е следната: Процесен е договорът за поръчка от 7.06.2006 г. за учредяване право на строеж на недвижим имот, по който ищецът-касатор е доверител. Предмет на договора е агенцията да посредничи срещу възнаграждение при сключване на договор за учредяване право на строеж на описания недвижим имот. В изпълнение на договора са сключени два предварителни договори на 15.08.2006 г. от Г. Е., /посочено от ищеца/, със собствениците на имотите, като е безспорно, че са сключени в резултат на посредничеството в изпълнение на процесния договор за поръчка. На 6.12.2007 г. предварителните договори са развалени по взаимно съгласие по посочена причина-обективна невъзможност за снабдяване с разрешение за строеж, тъй като не е извършена процедурата по отчуждаване на части от имоти, и невъзможност да започне строителство.
С обжалваното решение е прието следното: Твърдяното от ищеца задължение за прединвестиционно проучване по чл.138 ЗУТ не е предвидено за агенцията-посредник в договора за поръчка, а е описано в предварителните договори и възможностите за свързване на имотите с уличен водопровод и канализация са част от това проучване. Според в.л. инж. Я. разрешението за строеж е могло да бъде издадено и преди прилагане на регулацията, подлежащите на отчуждаване части от имотите не са от решаващо значение за реализиране на строителството в тях, дори сградите в двата имота са построени и няма административни пречки за свързване на сградата с ВиК, а причините са технологични. Затова, не е налице такова неизпълнение на договора за поръчка от ответника, което да обуславя неговото разваляне. Дори да се приеме, че непроучването на висящите отчуждителни процедури представлява неизпълнение на част от поетите с мандата задължения, това неизпълнение е незначително по чл.87,ал.4 ЗЗД и не обуславя разваляне на договора, респ. връщане на заплатеното по него.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: При договор за поръчка за сключване на договор за учредяване право на строеж на недвижим имот, ако имотът предложен от довереника по обективни и налични към момента на сключване на договора пречки не може да бъде застроен, налице ли е несъществено неизпълнение по чл.87,ал.4 ЗЗД или е налице пълно неизпълнение водещо до разваляне на договора?, съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС 3/73, Р 318/27.06.2012 по гр.д. 273/2012 на ІV г.о. и Р 472/13.09.2010 по гр.д. 73682009 на ІІІ г.о.
Въпросът е неправилно зададен, защото предпоставя обективни пречки имота да не може да бъде застроен, обаче такива данни по делото няма. От тук нататък въпросът не е правен, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им. Затова, преценката на съда за прилагането на чл.87,ал.4 ЗЗД касае правилността на решението.
Не е налице твърдяното противоречие с ППВС 3/73 г., където е прието, че преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора, следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Точно така е извършил преценката и въззивният съд. Въпросът се решава съобразно конкретните факти по делото и е в пряка зависимост от вида на договора и разменените престации- Р 318/27.06.2012 по гр.д. 273/2012 на ІV г.о. Затова, въпросът е по-скоро фактически, а не правен.Другото решение на ВКС касае незначителност на неизпълнение относно срока при изградена сграда и няма обективен материалноправен идентитет с обжалваното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.03.2013 г. по гр.д. № 4043/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: