1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 122/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
К. И. Б. е обжалвал с касационна жалба вх. № 106251 от 11.08.2016г. въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 20.05.2016г. по гр.д.№12953 / 2014г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Д. И. Б. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, защото не са поставени правни въпроси от значение за делото , нито са обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 34 състав от 18.07.2014г. по гр.д. №37637/ 2012г. с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника Д. И. Б., че ищецът е собственик на основание придобивна давност, текла в периода от 16.10.2001 год. до 18.10.2011 год. на недвижим имот: апартамент № 5 , намиращ се в [населено място], [улица], ет.2, със застроена площ от 68,838 кв.м., с принадлежащите му таванско и избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, върху което е построена. Въззивният съд е възприел фактическите изводи на първата инстанция, че събраните по делото доказателства не установяват първата предпоставка на чл. 79 ал.1 ЗС за признаване на правото на собственост на ищеца К. И. Б. – упражняването на фактическа власт върху процесния апартамент в лично качество в продължение на 10 години. Съдът е приел също така, че не е установен и субективният елемент на владението , който подлежи на доказване, освен с случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Изложени са и допълнителни съображения, че с предявяването на иска за делба за процесния апартамент , предмет на гр.д.№2911/2010г., както и с предявения от Д. И. Б. против К. И. Б. иск за установяване собствеността върху целия имот на основание завещание, е прекъсната давността на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД.
Касаторът поддържа в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, че решението противоречи на приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, тъй като съдът не е изследвал въпроса дали ищецът още в началото на владението е имал намерение за своене на вещта или е налице хипотезата на наследствен имот и анимуса следва да се обективира с действия. Вторият поставен правен въпрос е за значението на иска за делба , предмет на гр.д.№ 2911/2010г. и дали той прекъсва давността.
Въпросите не са обуславящи за делото по следните съображения: Основанието, от което ищецът е извел правото си на собственост е придобивна давност и за да бъде уважен иска , той е следвало да докаже, че е упражнявал владение в десетгодишния срок по чл. 79 ал.1 ЗС. Като елемент от придобивната давност владението се характеризира с обективен признак – упражняване на пълна фактическа власт върху чуждата вещ и субективен – намерение за своене на вещта. При отсъствие на обективния признак на владението, не биха могли да настъпят последиците на давността – придобиване на правото на собственост, независимо от това дали субективният елемент се предполага или подлежи на доказване, нито има значение дали са предприети действия срещу владелеца за спиране или прекъсване на давността. В разглеждания случай съдът е приел, че не е доказано фактическо ползване на имота от ищеца в продължение на десет години, което е главното основание за отхвърляне на иска, а останалите съображения са само допълнителни, без решаващо значение за крайния резултат. Съгласно разясненията в т.1 на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване трябва да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда. Поставените от касатора въпроси, свързани с доказване на субективния елемент на владението и наличието или отсъствието на основания за прекъсване на давността, не са формирали решаващите изводи на съда и от разрешаването им не зависи крайния изход на делото, след като съдът е приел за недоказан обективният елемент на владението.
С оглед на изложеното поради отсъствие на общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав № 4155 от 20.05.2016г. по гр.д.№12953 / 2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: