5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
[населено място] ,21.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3033/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Телеком Сервиз България„ ЕООД / в несъстоятелност, като решението за обявяването му в несъстоятелност не е влязло в сила / против решение № 2248/23.08.2018 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 2140/16.11.2017 г. по т.д.№ 9580/2016 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Новоклас„ ЕООД , на основание чл.92 ЗЗД, неустойка за забава в изплащането на дължима наемна цена, за периода 12.01.2014 г. – 31.10.2014 г., съгласно чл.12 от договор за наем от 21.02.2011 г., в размер на 20 443,40 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.20 ЗЗД, при тълкуване волята на страните в последващо сключеното между тях споразумение от 31.10.2014 г. , респ. неспазване принципите за тълкуване на клаузите му: в съответствие с целта на сключването му и при възприемане на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, произтичащ от целия договор, вкл. съобразявайки обстоятелствата, при които е сключено, и последващото поведение на страните, както и добросъвестността. Неправилно, според страната, съдът е преценявал споразумението, като съдържащо или не опрощаване на вземанията на ищеца от неустойка за забава в плащане на наемната цена, вместо като уговарящо отстъпки от всяка от страните, респ. от страна на наемодателя , с предмет вземането от неустойката , в качеството му на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД.
Ответната страна – „ Новоклас „ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, считайки че формулираните въпроси предпоставят преценка и отговор за правилността на въззивния акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, относими към друга фаза на касационното производство, както и поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по втори, трети и четвърти въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в съответствие с наведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира неустойка за забава в издължаването на наемна цена, по сключен с ответника договор за наем, дължима за периода януари 2014 г. – септември 2014 г. , на основание чл.12 от договора , уговорена в размер на 0,5 % върху незаплатената в срок наемна цена , за всеки просрочен ден. Релевантно към предмета на касационното обжалване възражение на ответника е това, позоваващо се на споразумение от 31.10.2014 г. , по силата на което, в качеството му на спогодба, при взаимни отстъпки на всяка от страните, ответникът счита , че са окончателно уредени възникналите до сключването му финансови отношения с ищеца, с предмет просрочените наемни вноски, като за същите не следва да дължи неустойка за забава до датата на споразумението 31.10.2014 г. / за последващ период , вкл. по признание на страната, неустойката е присъдена и в тази му част решението е влязло в сила /. За тълкуването на споразумението, като отказ от претендиране на неустойка от страна на наемодателя, в качеството му на отстъпка за сключване на спогодбата, ответникът се позовава на съдържанието му в цялост и в частност на разпоредбите на чл.3 и чл.5 от същото. Според чл.3 „ страните заявяват желанието си о к о н ч а т е л н о да уредят финансовите отношения помежду си, в срок не по-късно от края на м.март 2015 г.„ . В същата разпоредба наемателят потвърждава просрочени задължения към наемодателя, съобразно приложена към споразумението справка, съдържаща просрочени задължения от неплатена наемна цена и режийни разноски, но не и от неустойка за забава. Предвидени са нови срокове за издължаване на просрочените задължения – до м. март 2015 г., ведно с дължимата помесечно за същия период наемна цена , с оглед продълженото по силата на същото споразумение наемно правоотношение. Съгласно чл.5, всички следващи плащания – след 31.03.2015 г. – ще се извършват съгласно условията на договора за наем.
За да отмени първоинстанционното решение, отхвърлило иска за неустойка за забава , за периода до сключване на спорното споразумение от 31.10.2014 г., въззивният съд е изхождал от факта , че споразумението не третира изрично вземането от неустойка за забава, респ. не съдържа изрично, ясно и недвусмислено изявление за опрощаването му, каквото волеизявление предпоставя и конкретизиране на опрощаваното задължение – по основание и размер. Въззивният съд е приел, че взаимните отстъпки и при спогодба, по смисъла на чл.365 ЗЗД , могат да са само върху предмета, описан в спогодбата. Съдът е приел, че в чл.8 от споразумението е предвиден нов вид неустойка – за просрочие на договорените със същото, с нов падеж, плащания и не е съобразявал тази разпоредба за нуждите на тълкуване волята на страните. В чл.8 от споразумението е предвидено, че неизпълнение на което и да е задължение, съгласно новия погасителен план, за срок повече от 14 дни след падежа, „ прави незабавно изискуеми всички останали неплатени задължения, като върху общия им размер се дължи лихва за забава , в размер на 1 % за всеки просрочен ден до пълното им изплащане „.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, при тълкуване на договора , да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички критерии за тълкуване, съгласно чл.20 ЗЗД или може да приложи избирателно само един или някои от тях, без да изследва целта на сключения договор за спогодба ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по гр.д.№ 4088/2017 г. и по р.д.№ 6886/2013 г. на ІІІ г.о., по гр.д.№ 222/2009 г. , гр.д.№ 856/2009 г., № 420/ 2009 г. ,гр.д.№ 6126/2013 г. и гр.д.№ 1673/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Отстъпките, които кредиторът прави, съгласно чл.365 ЗЗД, изразяващи се в погасяване на едно правоотношение,еквивалентни ли са на опрощаване на вземане, по смисъла на чл.108 ЗЗД и следва ли към тези отстъпки изцяло да се прилагат правилата за опрощаване на вземане по чл.108 ЗЗД или отстъпките по чл.365 ЗЗД ,изразяващи се в погасяване на едно правоотношение, представляват самостоятелно понятие , което може да има обхват, различен от опрощаването по чл.108 ЗЗД ? ; 3/ Взаимните отстъпки, които страните правят по договора за спогодба следва ли да бъдат установими пряко от съдържанието му – да се описват в същия или се предполагат в отстъпването от пълния обем права, съгласно уредимите със спогодбата правоотношения между страните ? и 4/ При условие, че предметът на сключен договор за спогодба по чл.365 ЗЗД е окончателното уреждане на отношенията между страните във връзка със забавата на едно главно вземане / главница /, следва ли да се приеме – по аргумент на по-силното основание – че страните са постигнали съгласие и за последиците от тази забава, натрупани до момента на сключване на спогодбата – акцесорно вземане от неустойка / лихва за забава , дори и тази неустойка / лихва за забава да не е изрично описана в договора за спогодба ? – въпроси 2,3 и 4 обосновавани в хипотезата на чл.280 ал1. т.3 ГПК, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като и за мотивиране на решаващия си извод за дължимост на неустойката, за периода до сключване на споразумението от 31.10.2014 г., съдът е тълкувал договора, предвид възникнал между страните спор относно действителното съдържание на материализираната им воля. В изложението по чл.280 ГПК касаторът е обосновал несъобразяване на съда с всички принципи на тълкуването и конкретно : с целта на споразумението, поведението на страните преди и след сключването му и добросъвестността. Изрично мотивиране на въззивния съд с ц е л т а на споразумението и въведените от ответника факти, досежно поведението на ищеца преди и след сключване на споразумението, както и изрична преценка за съответствие на съдържанието на договора, резултат от даденото тълкуване, с правилата на добросъвестността, предвид поетите от наемателя задължения и отговорност за неизпълнение / чл.8 /, атакуваното решение не съдържа. Въпросът е обоснован и с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , с цитираните решения на състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Същият следва да се ограничи до първата му част : Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване, съгласно чл.20 ЗЗД ?
Останалите въпроси изхождат от тезата на касатора,за действителната воля на страните при сключване на споразумението от 31.10.2014 г.и неговата квалификация / спогодба, не и опрощаване по смисъла на чл.108 ЗЗД, с предмет задължението за неустойка /, несподелени от съда, поради което не удовлетворяват изискването за правни. По начало, отговор на същите би бил предпоставен от отговора на първия,обосновал допускане на касационното обжалване, въпрос. Наред с това, ясен и еднозначен отговор на същите би бил невъзможен, извън конкретното съдържание на тълкувания договор, което ги прави фактологични. Необоснован, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, изискващ посочването на непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима при отговор на същите, предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или наличието на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, но явяваща се неправилна, с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2248/23.08.2018 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която , след отмяна на решение № 2140/16.11.2017 г. по т.д.№ 9580/2016 г. на Софийски градски съд, „Телеком Сервиз България„ ЕООД / в несъстоятелност / е осъден да заплати на „Новоклас„ ЕООД , на основание чл.92 ЗЗД, неустойка за забава в изплащането на дължима наемна цена, за периода 12.01.2014 г. – 31.10.2014 г., съгласно чл.12 от договор за наем от 21.02.2011 г., в размер на 20 443,40 лева.
УКАЗВА на „Телеком Сервиз България„ ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 408,87 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС- за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: