О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 06.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1271/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. и П. А. М. – двамата от [населено място], чрез адв. Б. К., срещу решение № 7 от 04.02.2019 г., постановено по в. т. д. № 306/2018 г. на Апелативен съд – Б.. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 333 от 17.10.2018 г. по т. д. № 524/2017 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н. К. и П. М. дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД по договор за поръчителство, обезпечаващ договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № 002LD-M-000043/30.11.2009 г., изменен и допълнен с анекс № 1/23.02.2011 г., сумата 29 425.50 лв., от която 11 683.80 лв. – главница, формирана като сбор от неплатени месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 05.02.2012 г. до 05.08.2016 г., 6 495.77 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012 г. до 05.08.2016 г., 11 245.93 лв. – лихва за просрочие за периода от 05.02.2012 г. до 05.08.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1834/2017 г. на Районен съд – Бургас.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл.147 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд е признал за съществуващо вземането на ищеца за главница, договорни и наказателни лихви, чиято изискуемост е настъпила шест месеца преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, без да съобрази, че претенцията е заявена извън преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, с изтичането на който се прекратява поръчителството. Излага доводи, че съдът неправилно е обвързал началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД с крайния срок за издължаване на кредита като се е позовал на практика на ВКС, която не е възприета в последващата актуална практика на ВКС, разрешаваща въпроса за началния момент на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 83/26.05.2017 г. по гр. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о., решение № 89/31.07.2017 г. по т. д. № 907/2016 г. на ІІ т. о. и решение № 44/05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ІІІ г. о. по следния правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело : „От кога започва да тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски – от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, или от падежа на всяка отделна анюитетна вноска”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Първа инвестиционна банка” АД – [населено място], който изразява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
В изпълнение на разпореждане от 31.10.2019 г. на председателя на ВКС, на основание чл.124, ал.1, т.2 ЗСВ и чл.128, ал.1 ЗСВ, е образувано тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса : „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост”. Тълкувателното дело е образувано във връзка с определение № 225 от 17.07.2019 г. по т. д. № 2625/2018 г., с което състав на ВКС, ІІ т. о., е констатирал по реда на чл.292 ГПК, че по посочения въпрос е формирана противоречива практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 83/26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. и решение № 44/05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ІІІ г. о. (с които касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК), съответно в решение № 345/12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на ІІІ г. о. и др. решения на ВКС по приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД.
Включеният в предмета на тълкувателно дело № 5/2019 г. въпрос е идентичен с въпроса, посочен от касатора като значим за изхода на конкретното дело, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т. д. № 1271/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :