1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. София, 13.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 2442 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Г. М. Д. и Д. К. Ф. – Д. чрез адвокат В. А. С. обжалват решение № 153 от 24.06.2019 г. по т.д. 167/19 г. по описа на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 1040 от 31.12..2018 г. по т.д.73/18 г. за осъждането им наред с „Гедидар С“ ЕООД да заплатят солидарно на „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД сумата от 48 895 лв, представляваща дължима главница по договор № 459 от 30.07.2015 г. и Анекс 1 от 25.4.2016 г. към него, сключен от кредитополучателя „Гедидар С“ ЕООД и договори за поръчителство от 30.7.2015 г. и Анекси 1 от 25.4.2016 г. към тях, сключени с поръчителите Г. М. Д. и Д. К. Ф. – Д., както и сумата от 2 073,13 лв, представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от 05.04.2016 г. до 06.12.2017 г. както и сумата от 822,43 лв, представляваща дължими префактурирани разходи за периода от 14.06.2016 г. до 06.12.2017 г., както и сумата 5 211,46 лв, представляваща общ размер на дължими съгласно чл. 20 и договор за кредит № 459 /30.7.2015 г. неустойки, начислени за периода от 05.04.2016 г. до 06.12.2017 г. ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране 17.01.2018 г. до окончателното им плащане, както и разноски 2 988,40 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Счита, че решението е постановено по спорния въпрос „От кога тече шестмесечният преклузивен срок“ по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД?“ Счита, че по този въпрос въззивният съд е изложил становище в противоречие на т 4 б т. 18 от ТР 4 от 18.06.2014 г. по тълк. 4/2013 г. , решение № 135 от 21.09.2017 г. по т.д. 565/16 г., решение № 83/26.5.2017 г. по т.д. 50 394/16 г. 4 ГО, решение № 89 от 31.7.2017 г. по т.д. 907/16 г. 2 ТО. Сочи довод, че решението е очевидно неправилно, което следва да се квалифицира като основание за допускането му до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Депозиран е отговор от ответника „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав констатира, че с оглед посочените основания за допускане на решението до касационно обжалване, следва да съобрази, че произнасянето по посочените основания ще изисква отговор и на въпроса „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, по който въпрос е образувано тълк.д. 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това е налице основание за спиране на производството по настоящето дело.
Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА, на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК производството по т.д. 2442/19 г. по описа на Върховния касационен съд на Р България, Второ търговско отделение до приключване на тълк.д. 5/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: