О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
Г р.София, 02.08.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 894 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Ангел Н. Д. и К. Христова М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], чрез процесуалния представител адв.П. И., против определение № 4128/15.02.2019 г. по ч.гр.д. № 14168/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу определение от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София за отказ за вписване на молба с вх. № 59749/12.09.2018 г.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съдията по вписванията не следва да извършва проверка за наличието на материалноправните предпоставки за нищожност на заличаването на договорната ипотека, а да презюмира, че е налице хипотезата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. Навеждат се доводи за липса на противоречие между §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. и чл.1 от Допълнителен протокол № 1 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният състав от Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) срещу определение за отказ от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София по молбата на банката с вх. № 59749/12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 138, том I, н.д. № 121/2012 г. на Нотариус с рег. № 628, вписан в Служба по вписванията под № 26, том 9, рег. № 18910/14.05.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът е посочил, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по ал.2 от същата норма. С оглед защита на правната сигурност на гражданския оборот, предпоставка за новото вписване на договорна ипотека е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установена в рамките на охранителното производство по вписване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като съдията по вписванията е процедирал в пределите на правомощията му по чл.32а ПВ. Отделно решаващият състав е приел, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Изложил е съображения, че с обявяването с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки за нищожни само спрямо един кредитор се нарушават принципите на правовата държава, легитимността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на гражданския оборот, респ. на правния ред.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси: „1/ Съставлява ли предпоставка за новото вписване в хипотезата на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН обявяването на недействителността на съгласието, въз основа на което е извършено заличаването по исков ред, с оглед обстоятелството, че същата не може да бъде установявана от съдията по вписванията в рамките на охранителното производство по вписване?; 2/ Какъв е обхватът на дължимата проверка, извършвана от съдията по вписванията, при разглеждане на заявление за вписване на подновяване на обезпечение за нов срок по реда на & 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН?; 3/ Налице ли е противоречие на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН с разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?”. Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси: „1./ Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 Д. и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?; 2./ Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от Д., ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към поставените от частния жалбоподател въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.632 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. д. № 894/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :