О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2944 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ – К. АД представлявано от постоянните синдици А.. Н. и Кр. М., приподписана от адв. М. М. срещу решение № 2282/03.09.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 6522/2017 г. С решението на САС на основание чл.270 ал.3 ГПК е обезсилено решение № 2049/02.11.2017 г. по т.д. № 6599/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – наличие на международна компетентност по смисъла на регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по гражданските и търговски дела и е прогласено, че СГС не е международно компетентен да разгледа, на основание чл.28 § 1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по гражданските и търговски дела, производството по повдигнатия спор, описан в мотивите на настоящото решение, по който е образувано т.д. № 6599/2015 г. на СГС от синдика на К. АД, чийто функции се упражняват от А. Н. и К. М. срещу LIC Telecommunications S.a.r.l., Л. „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС С.“, Л..
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС С.“, Л. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Според САС спорът пред СГС е по предявени искове на синдиците на К. АД /н/ срещу „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС С.“, Л. с правно основание чл.60а ал.1 предл.1-во З. за признаване за установено по отношение на ответника, че К. АД е собственик на имущество, което е с произход от банката, а именно 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на дружество V. Telecom I. S.A. G. Parner, Л. и 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на V Telecom I. SСA, Л., както и осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на К. АД собствеността върху описаните по-горе акции. Ищецът излага твърдения, че в периода до 07.11.2012 г. К. АД е предоставяло заеми на няколко търговски дружества, които чрез поредица трансфери са ги предоставили първоначално на „Технотел Инвест“ АД, от него са предоставени на „Бромак“ Е., от него на „Бромак Т. Инвест“ АД, впоследствие „Бромак Т. Инвест“ АД на „Бромак“ Е.. Всички са вписани в Търговския регистър като притежаващи в момента акциите, чието предаване се иска. Според ищеца всички трансформации са извършени със средства с произход от банката по смисъла на §1 т.7 от ДР на З. и след изключване на това имущество от патримониума на банката, чрез нейните длъжници и получаването му в патримониума на поредица от три лица, последното от които е „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС С.“, Л., поради което се иска на основание чл.60а ал.1 предл.1-во З. да се установи признаване за установено, че именно К. АД е собственик на така описаното имущество, предмет на извършените трансфери и трансформации на банковите кредити. Така предявените искове са отхвърлени от СГС. За да обезсили решението му САС е приел, че на първо място следва да установи международната компетентност на СГС по отношение на предявения иск. Изложил е съображения, че е налице Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, който регулира пряко и общо във всички държави членки обществените отношения в областта на гражданските и търговски дела с трансграничен елемент и този Регламент е приложим по отношение на процесното дело. Ответното дружество е учредено в Л., където е неговото седалище /копие от извлечение от Търговския регистър на Л./, а Л. е член на ЕС. Според САС следва да се приложи общата норма на чл.4 §1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. САС е обсъдил и нормата на чл.63 от Регламента, с оглед на което е извел извод, „че е доказано – за местоживеене, регламентирано седалище по смисъла на цитирания регламент за ответника следва да се приеме Л.“, поради което настоящият съд не е компетентен да разгледа предявения иск. Според САС в случая на основание чл.60а З. се иска извършване на определени действия от определено лице – предаване на акции, което става с писмен договор и това се подчинява на режима на издаването им. Преценявайки допустимостта на иска с оглед на посоченото, както и искането му – да бъде осъден ответникът да предаде описаните акции, САС е приел, че искът е осъдителен и следва да бъде предявен пред съда по седалището на ответника на основание чл.4 § 1 от Регламента. САС е разгледал и въпроса за връзката на процеса по този иск в производството по несъстоятелност на К. АД, като е приел, че действително би могло да се обуслови най-тясна връзка между настоящия процес и производството по несъстоятелност, но това тълкуване не е от компетентността на националните съдилища и в конкретния случай съдът не може да го извърши, а и при определяне на компетентността и връзка с процеса следва да се вземе предвид и особения статут на акциите и приложимия към издаването и прехвърлянето им закон. Националните съдилища в конкретния случай не могат да извършат разрешаване на спора по иска по чл.60а З.. Изложени са и съображения, че акциите имат особен статут, който е свързан с приложимия към издаването им и прехвърлянето им закон, в какъвто смисъл липсва предвидимост предявеният иск да бъде разгледан от съдилищата по местожителството, респ. седалището на ищеца. САС е приел още, че не е учредена мълчалива компетентност на настоящия съд по смисъла на чл.26 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, т.е. ответникът не е изразил мълчаливо съгласие за учредяване компетентност пред настоящия съд да разгледа спора. По тези съображения, според САС, СГС не е имал международна компетентност да се произнесе, на основание чл.28 §1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета решението му е недопустимо и на основание чл.270 ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено, като се прогласи липса на международна компетентност спорът да бъде разгледан от СГС.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Притежава ли националният български съд международна компетентност, основана на принципа на най-тясната връзка, да разгледа иск, който е пряко свързан с попълване на масата на несъстоятелността на българската кредитна институция в производството по несъстоятелност? 2. Компетентен ли е националният български съд да извършва тълкуване за наличието на международна компетенция на българския съд, когато компетентността на същия е изрично предвидена в българския закон – чл. 46, ал. 1, т. 7 З. и чл. 62, ал. 2, изр. първо З.? 3. Следва ли, когато не е налице акт от правото на Европейския съюз или международен договор, които да определят международната компетентност в процес с трансграничен елемент, българският съд да прилага разпоредби от правото на Съюза по аналогия или в случая е приложима изрична разпоредба на Кодекса на международното частно право?“
Поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 предл.2-ро ГПК за 1-ви въпрос, по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за 2-ри въпрос и по чл.280 ал.1 т.1 предл.3-то ГПК за 3-ти въпрос.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по въпрос, по който не се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и изложените от САС съображения във връзка с преценката за допустимостта на иска, съображенията и основанията, че не е налице международна компетенция на българските съдилища за произнасяне по предявения иск, настоящият състав на ВКС счита, че обуславящ изхода на спора са така формулираните 1-ви и 2-ри въпрос, 3-ти въпрос не е обсъждан от САС в този му вид. За разрешението е налице и допълнителен критерий за селекция с оглед наличието на произнасяне на съда на ЕС по преюдициално питане, относно международната компетентност на съдилищата по отменителни искове, които се основат на несъстоятелност, цитирани в изложението /решение по дело С-339/07 C. Seagon срещу Deko M. B. NV, решение от 12.02.2009 г. и по дело С-328/12 Ralph Sckmid срещу Lilli Hertel, решение от 16.01.2014 г./ за 1-ви въпрос, както и липса на разглеждане от ВКС и разрешение на така поставеният 2-ри въпрос, поради което отговорът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед указанията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС по чл.280 ал.1 т.2 предл.2-ро и т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, уточнен от ВКС /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно: Компетентен ли е български съд, като съд по несъстоятелността на българска кредитна институция да разгледа иск за попълване на масата на несъстоятелността и, насочен срещу чуждестранни правни субекти, както и да извърши тълкуване относно правните характеристики на иска по чл.60а ал.1 т.2 З.?
На основание чл.60а ал.2 З., касаторът не дължи държавна такса на този етап, поради което делото следва да се докладва за насрочване в о.с.з.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2282/03.09.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 6522/2017 г.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.