О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 18,02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1654 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3005 от 19.12.2018 г., по т.д.№1514/2017 г.Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 3 от 11.01.2017 г., по т.д.№ 84/2015 г., с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от К. П. И., в качеството му на синдик на ТД”КРИС-07”ЕООД(н), гр. Враца пасивно субективно съединени конститутивни искове, основани на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността и при условията на чл. 271, ал.1 ГПК е обявил за недействителни по отношение на кредиторите на обявеното в несъстоятелност ТД ”КРИС-07”ЕООД(н), гр. Враца следните договори за покупко-продажба на недвижим имот: по нотариален акт № 74, т.ІІІ, рег. № 3877,д.№ 316/2012 г. на нотариус с рег. № 583 от регистъра на КЧН, с район на действие Районен съд гр. Враца и обективиран в нотариален акт № 129,т.ІІ, рег. № 8159,д.№ 361/2012 г. на нотариус с рег.№ 482 от регистъра на КЧН, с район на действие Районен съд гр. Враца. С оглед изхода на делото по главните конститутивни искове са уважени и осъдителните искове за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти, представляващи: самостоятелен обект – магазин № 11, находящ се в сграда с идентификатор № 12259.1010.159.1.10 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-43/16. 09. 2005 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес: [населено място],[жк], [улица]ет.1 и самостоятелен обект – магазин № 12, в сграда с идентификатор № 12259.1010.159.1.11. по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, със същия административен адрес: [населено място],[жк], [улица]ет.1, като е осъдена ответницата Д. И. С.- К. да предаде на синдика на ТД ”КРИС-07”ЕООД(н), гр. Враца владението на същите тези недвижими имоти.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд, постановен след отменителното решение на състав на първо търговско отделение на ВКС № 155 от 12.07.2018 г., по т.д.№ 2786/2017 г., с което делото е върнато на същия състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по съществото на спора, са останали ответниците К. П. К. и Д. И. С.- К., които са го обжалвали.
С касационната си жалба всеки един от касаторите поддържа оплакване за нищожност на обжалвания съдебен акт, който порок- касационно основание по чл.281, т.1 ГПК, е аргументиран с неразбираемост на обективираната в същия воля на въззивния съд и с произнасянето му от незаконен съдебен състав.
Жалбоподателите твърдят и недопустимост на въззивното решение на Софийски апелативен съд, като основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр.2 ГПК, което обосноват както с нередовност на исковата молба, поради непосочване на фактическите основания на които ТД”КРИС-07” ЕООД (н) е придобило собствеността върху процесните недвижими имоти, така и с произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.
Последното алтернативно въведено основание за касиране на обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд е поради неговата неправилност по см. на чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към всяка от касационните жалби изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и с тези на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Новоназначеният синдик на ТД”КРИС-07”ЕООД(н), И. Р., като насрещна по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания, като излага подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Всяка от касационните жалби, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но подадена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т. 1 ГПК, в правноважимата и редакция, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лева- за търговски дела, освен решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая предявените пред Врачански окръжен съд пасивно субективно и обективно евентуално съединени искове – конститутивни по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и осъдителни по чл.649, ал.2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на процесните недвижими имоти, са с цена на всеки един от тях под 20 000 лв., определена по реда на чл.69, ал.1, т. 4 във вр. с т.2 ГПК( данъчна оценка на л.26 от т.д. № 84/15 г.) и съобразно задължителните постановки в т.20 на ТР № 6/2013 г., по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд не попада в обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол. Следователно в полза на настоящите касатори не е налице надлежно възникнало потестативно процесуално правомощие да сезират касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Според разпоредбата на чл.365,т.4 ГПК споровете за попълване масата на несъстоятелността са безспорно търговски, което определя и търговския характер на делото, имащо за предмет иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и обусловен от уважаването му иск за реституция на даденото с цел попълване масата на несъстоятелността – законова последица, разпоредена от чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ.
При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК на синдика на ТД”КРИС-07” ЕООД(н), гр. Враца се следват деловодни разноски, но само ако е доказал извършването им, а такива доказателства по делото отсъстват.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалби на К. П. К. и касационната жалба на Д. И. С.- К., двете подадени срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 3005 от 19.12.18 г., по т.д.№1514/2017 г.Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: