2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4474 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВАТ БУРГАС ООД и Ко” Командитно дружество против решение №1060/30.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 4164/2017 г. от 5-ти състав на САС.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове са неоснователни, отменил е решението на първоинстанционния съд, като е отхвърлил предявените с правно основание чл.49 вр. чл.45, чл.55 и чл.59 ЗЗД искове.
Съдът е приел, че според чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България, решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред, а конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването, съгласно чл.14, ал.3 от Закона за конституционния съд /З./.
Посочено е, че ищецът претендира обезщетение за вреди за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., в който разпоредбата на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ не е била обявена за противоконституционна – Решение № 13 по к.д. № 1/2014г. на КС е влязло в сила на 10.08.2014г., от което съдът е направил извод, че за този период от време не може да се приеме за установено наличието на противоправност на деянието, тъй като ищецът е дължал заплащане на процесната такса по силата на закон, задължителен за всички държавни органи, организации и граждани, съгласно чл.86, ал.2 от Конституцията на Република България. След като не е налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че предявеният иск на това основание се явява неоснователен, като не се налага да бъдат обсъждани останалите възражения на ответника. Прието е, че не са уреждани възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт – чл.35а, ал.2 ЗЕВИ, от Народното събрание, в срока предвиден в чл.90 от Правилника за дейността на 43- тото Народно събрание /чл.88 от Правилника за дейността на 42-то Народно събрание/, в изпълнение на разпоредбата на чл.22, ал.4 З., но това не променя извода за неоснователност на иска по чл.49, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, предвид изложените съображения. Прието е, че в случая не е налице начална липса на основание, тъй като в процесния период от време 01.01.2014г. до 09.08.2014г. разпоредбата на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ не е била обявена за противоконституционна и ищецът е дължал определената в нея държавна такса, т.е. не е налице нищожен акт, въз основа на който да е получена претендираната сума в процесния период от време, поради което алтернативно предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Въззивният съд е приел, че евентуалният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД също е неоснователен. Посочено е, че елементите на фактическия състав, от които произтича общият субсидиарен иск за връщане на неоснователно обогатяване за чужда сметка са: обогатяване на ответника; обедняване на ищеца; липса на основание на обогатяването; обогатяването на ответника е за сметка на обеднилото се лице; липса на правна възможност последното да се защити с друг иск.
В случая съдът е приел, че не се установява липсата на основание за обогатяване на ответника с претендираната сума в процесния период от време, тъй като ищецът е дължал заплатената такса по силата на закон – чл.35а ЗЕВИ. В тази насока са изложени съображения, основани на задължителното действие на разпоредбата на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ в процесния период от време – 01.01.2014г. до 09.08.2014г., момента на постановяване, влизане в сила и действие на Решение № 13 по к.д.№ 1/2014г. на КС, които следва да бъдат съобразени при обсъждането по същество на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. Липсата на елемент от фактическия състав, от който произтича твърдяното от ищеца право да претендира връщане на плащаното в процесния период от време, е довел въззивния съд до извод за неоснователността на предявения иск.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
От множеството въпроси, поставени от касатора може да се изведе общия въпрос, налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС. Касационното обжалване следва да се допусне по този правен въпрос, относим към спора, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по него не е формирана практика на ВКС.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 4698 лева по сметката на ВКС.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1060/30.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 4164/2017 г. от 5-ти състав на САС.
Указва на „ВАТ БУРГАС ООД и Ко” Командитно дружество да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 4698 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.