3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 20.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1216 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. Б. Ж. от [населено място], [община] пазар, област Шумен чрез процесуален представител адв. С. Б. срещу решение № 215 от 22.10.2018г. по в. гр. дело № 250/2018г. на Шуменски окръжен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение пред ВКС съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Излага евентуални доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /предишна ал. 2, изм. с ДВ, бр. 86 от 2017г./. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че ответницата Р. Б. Ж. дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 7 912,17 евро – главница по договор за кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012г.; 1 091,09 евро – договорна лихва за периода от 15.01.2013г. до 15.02.2016г.; 2 352,67 евро – наказателна лихва за периода от 19.12.2013г. до 18.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2016г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 1260/2016г. на Новопазарски районен съд са издадени заповед за незабавно изпълнение № 623/21.12.2016г. и изпълнителен лист. Делото е търговско, тъй като предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искови претенции са по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ – договор за банков кредит, сключен от банката – ищец и ответницата. Всяка от предявените претенции е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв., въззивното решение е постановено на 22.10.2018г. и касационната жалба е подадена на 12.12.2018г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ е създадено ново процесуално правило /второ изречение на чл. 113 ГПК/, съгласно което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Съобразно посочената разпоредба може да бъде направен извод за приложимост на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК – необжалваемост пред ВКС на решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Изменената правна норма се прилага за заварените производства. Поради това, че на посочената разпоредба не е придадена обратна сила /чл. 14, ал. 1 ЗНА/ преценката за обжалваемост на въззивното решение се извършва по правилата на Гражданския процесуален кодекс в редакцията към момента на постановяване на въззивния съдебен акт.
Когато съдебният акт е окончателен /не подлежи на обжалване/, той влиза в сила от момента на обявяването му. Това става чрез вписване в срочната книга на съда след произнасянето, изготвянето на мотивите и подписването им от членовете на състава или чрез прочитането му в съдебно заседание след приключване на устните състезания. Следователно, дори и да е подадена касационна жалба срещу въззивно решение, което е изключено от касационен контрол, включително и когато въззивният съд неправилно е посочил в решението, че подлежи на касационно обжалване, касационната жалба не поражда суспензивен ефект.
В конкретния случай решение № 215 от 22.10.2018г. по в. гр. дело № 250/2018г. на Шуменски окръжен съд е влязло в сила на основание чл. 296, т. 1 ГПК, поради което същото не подлежи на касационен контрол и касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Б. Ж. срещу решение № 215 от 22.10.2018г. по в. гр. дело № 250/2018г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] пазар, област Шумен, [улица] да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.