О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
С., 22.01. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2636/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3588/06.07.2016 г. по гр. дело № 169/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, предявени на основание чл. 28, ал. 1 З. (отм.) срещу Нишо Р. Н., В. Б. Н., Р. Н. Н., М. Н. Н., В. Б. Н. в качеството й на [фирма] и [фирма] с управител и представляващ В. Н., за отнемане в полза на държавата движимо и недвижимо имущество и парични влогове на ответниците в общ размер от 992316.70 лв., придобити в резултат на престъпна дейност.
В. съд е приел за установено по делото, че ответникът Нишо Р. Н. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1, т.6, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.2 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, и за престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.4 НК, осъществени в периода 20.12.2004 г. – 23.12.2004 г. и в периода 01.02.2005 г. – 02.02.2005 г., а ответницата В. Б. Н. е осъдена за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и 2, вр. ал.1, пр.4 НК, вр. чл.20, ал.2 НК, осъществено в периода 20.12.2004 г. до 23.12.2004 г., като посочените престъпления попадат в обхвата на чл. 3 З. (отм.). Посочено е, че ответниците Р. и М. Н. са съответно син и дъщеря на Нишо и В. Н., а дружеството е конституирано като ответник на основание чл. 6 З. (отм.). По делото не е установена връзка между престъпната дейност на Нишо и В. Н. и придобитото имущество през проверявания период. В производството по чл. 28, ал. 1 З. (отм.) е необходимо да се установи връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от закона и придобиването на имуществото – придобиването следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на посочения законов текст. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. По делото е безспорно установено, че придобитото имущество от ответника и членовете на семейството му през проверявания период от време надвишава 60 минимални работни заплати за страната съгласно изискването на § 1 ПЗР З. (отм.), като апелативният съд е посочил, че логически може да се направи основателно предположение, че Нишо и В. Н. в някаква степен са се облагодетелствали от двете престъпления, тъй като осъществената престъпна дейност – транспортиране на лица и приемането им в собствен хотел в [населено място] с цел да бъдат използвани за разврат чрез обещаване и даване на облага, безспорно са извършени с користна цел. Същевременно, въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство не е установена пряка или косвена връзка между престъпната дейност, осъществена в периода 20.12.2004 г. до 23.12.2004 г. за престъплението по чл.159а, ал.2, т.1, т.6, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, и в периода 01.02.2005 г. до 02.02.2005 г. за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.4 НК, с имуществото, придобито от ответниците и семейството им през проверявания период, още повече, че престъплението по чл.159а НК е криминализирано с изменението на НК, в сила от 01.10.2002 г. С оглед горното, апелативният съд е направил извод, че придобиването на имущество през част от проверявания период – 1987 г. – м. октомври 2002 г., не може да се приеме като придобито въз основа на разглежданата престъпна дейност, тъй като преди 2002 г. не е могла да се обоснове наказателна отговорност за тях. Ето защо липсват законовите предпоставки за отнемане в полза на държавата на имуществото на Нишо Р. Н. и В. Б. Н., както и по отношение на ответниците Р. Н. Н., М. Н. Н., В. Б. Н. в качеството й на [фирма] и [фирма] с управител и представляващ В. Н..
Недоволен от решението е ищецът по първоинстанционното производство Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], който го обжалва в срок, чрез пълномощника си Д. Д. М..
Процесуалният представител на касатора счита, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: 1/ О. ли е за формиране на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност, обстоятелството, че лицето е осъждано и за друго престъпление от НК, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 З. /отм./, което е различно от престъплението, въз основа на което са образувани проверката и производството по същия закон; 2/ При определяне на релевантния период по искове по чл. 28 З. /отм./, следва ли да се съобрази и престъпната дейност на лицето, която стои вън от основанието за образуване на проверка и производство по същия закон; 3/ Следва ли съдът при обсъждане на въпросите относно не/наличието на основателно предположение, че придобиването на имуществото е свързано с престъпната дейност на лицето да съобрази и друга негова престъпна дейност, за която същият е осъден с влязъл в сила съдебен акт, независимо, че е реабилитиран?; 4/ Необходимо ли е при установяване на връзката между придобиването на имуществото и престъпната дейност на лицето да се съобрази осъждането му за извършено престъпление, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 З. /отм./, което не е било повод за образуване на проверката и производството по същия закон и 5/ Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество.
Сочи се в изложението, че горните въпроси са решавани в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а именно: определение № 485 от 25.05.2016 г. по гр. дело № 1234/2016 г. на ІV г.о., определение № 1098 от 18.11.2015 г. по гр. дело № 4338/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр. дело № 875/2010 г. на ІV г.о., решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр. дело № 697/2010 г. на ІV г.о., решение № 125 от 16.06.2015 г. по гр. дело № 1397/2014 г. на ІV г.о., решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр. дело № 2832/2015 г. на ІV г.о. и решение № 237 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 5459/2015 г. на ІV г.о. /приложени към изложението/. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочена следната противоречива практика на съдилищата: решение № 112 от 27.10.2015 г. по в. гр. дело № 220/2015 г. на Бургаски апелативен съд /влязло в сила на 25.05.2016 г./ и решение от 10.12.2014 г. по гр. дело № 1065/2011 г. на Старозагорски окръжен съд /влязло в сила на 18.11.2015 г./. Посочено е също така, че допускането до касационно обжалване на въззивното решение ще доведе до създаване на трайна и уеднаквена съдебна практика по горните въпроси.
Ответниците по касационната жалба Нишо Р. Н., В. Б. Н. – лично и в качеството й на [фирма], [фирма], Р. Н. Н. и М. Н. Н., чрез пълномощниците адвокат Н. К. и адвокат П. И.-Г., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Молят за присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по петия поставен въпрос – възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество. Този въпрос обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По останалите поставени от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на общата предпоставка за достъп до касация, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде въпрос, по който съдът се е произнесъл и това произнасяне е обосновало крайните изводи на въззивния съд за основателността на предявения иск, като в този смисъл са и указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на произнасяне от страна на съда по горните въпроси води до извод за неотносимост към производството по чл. 288 ГПК на същите.
К. не дължи внасяне на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.