О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
гр.С., .28.06. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 904/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.04.2010 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 26.05.2008 год. по гр.дело № 27417/2007 год. в отхвърлителната му част въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на Г. Д. Т. от С. на основание чл.226 КЗ сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания, настъпили в резултат на ПТП, станало на 10.11.2006 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционото решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният частичен иск по чл.226 КЗ за сумата 3 000 лева /като част от 100 000 лева/ ведно със съответните лихви и съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, като същият е завишен неоснователно с оглед данните по делото и съдебната практика по аналогични дела.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага становище, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Т. чрез процесуалния си представител адвокат А.Г. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати в полза на пострадалия при ПТП ищец още 7 000 лева към първоначално присъдените от първоинстанционния съд 3 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения на основание чл.226 КЗ частичен иск за сумата 10 000 лева /като част от обща сума в размер на 100 000 лева/. Предмет на касационно обжалване е присъденото обезщетение за разликата над 1 000 лева до 10 000 лева, което според касатора е завишено по размер. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при ответника автомобил П. Д., който е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 616/2007 год. Безспорно е установено също от медицинските експертизи и представената по делото медицинска документация, че в резултат на катастрофата на ищеца са нанесени описаните телесни повреди, които са му причинили значителни болки и страдания и продължително обездвижване, като някои от увредите са пожизнени; довели са до трайни усложнения в състоянието му /скъсяване на единия крак, пареза на десния лъчен нерв на дясната ръка и др./, които не предполагат подобрение занапред дори при нови оперативни опити. При определяне конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалия при процесното ПТП за претърпените от него болки и страдания, като анализирайки целия доказателствен материал по делото е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното ППВС, с които въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципът за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Погрешно в жалбата си касаторът се позовава на т.10 от ППВС № 4/30.10.1975 год., която не намира приложение по конкретното дело, тъй като в случая не се касае за ексцес, а за присъждане на първоначално обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ”В” състав, постановено на 13.04.2010 год. по гр.дело № 2420/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/