О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 13.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 508/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. К., [населено място], чрез адвокат Л. Г., срещу определение № 2248/25.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1699/2017 г. на Варненски окръжен съд.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се поставя следния въпрос: Ако страна в съдебното производство е възпрепятствана от изпълнение на дадено от съда указание по съществото на спора, скрепено с определен срок, поради провеждане на специализирани медицински прегледи и последващо изпълнение на дадени от провеждащия диспансеризацията лекар задължителни препоръки за преодоляване на състояния, застрашаващи човешкия живот, следва ли срокът да се счита за пропуснат, ведно със законните последствия от това? Жалбоподателят твърди, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа и очевидна неправилност на определението на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. след ДВ, бр.86/2017 г./, с оглед на това, че съдът не е оценил поотделно и в тяхната съвкупност всички относими факти и обстоятелства, касаещи най – важната обществена и социална ценност – опазването на човешкия живот и здраве.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 07.07.2017 г., по гр. д. № 15404/2017 г. по описа на Варненски районен съд. С последното е отхвърлена като неоснователна молба на Л. К. за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на определение № 13841/21.12.2016 г. по гр. д. № 15404/2016 г. на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 46, ал. 4 вр. чл. 64, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд приел, че е налице хипотезата по чл. 46, ал. 4 ГПК, при която пропуснатият от страната срок може да бъде възстановен при наличието на особени непредвидени обстоятелства, попречили за узнаване връчването на прекратителното определение на друго лице. Жалбоподателката не е оспорила редовността на връчването на 27.12.2016 г., навела е доводи за невъзможност свовременно да узнае за него поради обстоятелството, че по същото време е пребивавала в С. и е постъпила за лечение в болнично заведение. Съдът е установил, че съобщението е връчено редовно /на сестра й Р. К./, жалбоподателката не е пребивавала на адреса, посочен в исковата молба в периода за обжалване на определението /27.12.2016 г. – 03.01.2017 г./, но липсва третата кумулативно предвидена в чл. 46, ал. 4 ГПК предпоставка, а именно адресатът да не е имал възможност да узнае, че съобщението е било връчено на друго лице, намерено на адреса. Приложените доказателства не установяват настъпването на подобна невъзможност, а заболяването на жалбоподателката не може да се приеме за внезапно настъпило обстоятелство. Приетият и приложен по делото лист за преглед от 18.12.2016 г. отразява единствено извършен преглед, при който е установено задоволително общо състояние на лицето, което е постъпило поради задух и хронично заболяване – астма. Отразена е направена инхалация с препоръки за дома и планова консултация. Въззивният съд е съпоставил тези дани от печатния текст на амбулаторния лест с ръкописните отбелязвания за предложена незабавна хоспитализация с дата 19.12.2016 г. и е приел, че не се установявапредприет спешен прием на жалбоподателката в болница. Приел е, че липсва обективна причина, която да е внезапна, непреодолима и изключителна пречка за пропускане на срока по чл. 275, ал.1, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и молбата за възстановяване по чл. 64, ал. 2 ГПК е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.
Поставеният в случая въпрос- ако страната е възпрепятствана от изпълнение на дадено от съда указание, скрепено с определен срок, поради провеждане на специализирани медицински прегледи и последващо изпълнение на дадени от провеждащия диспансеризацията лекар задължителни препоръки за преодоляване на състояния, застрашаващи човешкия живот, следва ли срокът да се счита за пропуснат, е неотносим към изхода на делото. Той се поставя при фактическа обстановка, която не е приета от въззивния съд. Той е приел, че липсват задължителни препоръки от лекар за преодоляване на състояние, застрашаващо живота на ищцата и спешна хоспитализация за процесния период 27.12.2016г. – 03.01.2017г. Посочените от нея причини и представените в тази връзка доказателства не установяват особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее по смисъла на чл.64, ал. 1 ГПК вр. чл. 46, ал.4 ГПК. За да направи този извод, въззивният съд е обсъдил отбелязванията в представения лист за преглед и е приел, че той не доказва непреодолима пречка за подаване на частната жалба срещу определението за прекратяване на производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. От този лист не може да се направи категоричен извод за твърдяната обективна невъзможност за извършване на това процесуално действие, поради невъзможността й за узнаване връчването на съобщението. Освен това, за да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не се обосновава как отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият касае приложното поле на пропускането на процесуалните срокове и възможността за тяхното възстановяване, предвидена в разпоредбите на чл. 64 – чл. 67 ГПК, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното определение – предпоставка за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК в новата редакция на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./- не може да бъде разгледано, тъй като частната касационна жалба е подадена на 29.09.2017 г., т.е. преди влизане в сила на промените, приети със ЗИД ГПК, /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, а съгласно §74 ПЗР ГПК – висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на закона се разглеждат по досегашния ред.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2248/25.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1699/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: