1
+
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 04.10. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1231/2019 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Д. Р. и Я. П. Р., чрез пълномощника си адв. Й. К. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 135 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 1493/2018 г.
Ответниците по жалбата Д. Д. Г., М. К. К. и Д. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. Т. са подали писмен отговор, в който изразяват становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Ответниците по жалбата Б. П. Г. и В. И. Г., чрез пълномощника си Ю. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност.
Ответниците по жалбата Р. П. А. и Л. Д. Ф. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Несебърския районен съд № 79 от 11.05.2018 г. по гр.д.№ 734/2017 г. в частта, в която е допусната делба на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ….. между страните, при квоти: за Д. Д. Г., Л. Д. Ф. и В. Д. Р. по 1/5 ид.ч., за В. И. Г., Р. П. А. и Б. П. Г. по 1/15 ид.ч. и за М. К. К. и Д. К. Г. по 1/10 ид.ч., като от кръга на съделителите е изключен Я. П. Р..
В частта, с която е допусната делба между съделителите при същите квоти по отношение на построените в имота сгради първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка.
Въззивният съд е приел, че страните по делото като наследници Д. Г. Г. са съсобственици на процесното дворно място. Спорен по делото е въпросът за обема на правата им, доколкото съделителката В. Р. заявява права освен върху припадащата й се по наследствено правоприемство част също и върху 250/430 ид. части, придобити по време на брака й с Я. П. Р. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № …., том …., нот. д. № ….. от 11.10.1990 г. на Несебърския районен съд. Въззивният съд е приел, че това разпореждане не се отнася за делбения имот, стъпвайки на констатациите на вещото лице, че въпреки многото си изменения през годините, той никога не е бил с площ 430 кв.м., по никой от действащите планове на [населено място] не е попадал в кв. 29 и не става ясно към кой момент имотът е бил парцел III – …., по какъвто начин е описан в нотариалния акт от 1990 г. Представеното съдебно решение по иска по чл. 32, ал.2 ЗС, като постановено в производство по спорна съдебна администрация, с което не се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота, също не установява поддържаната идентичност на имотите. По тези съображения въззивният съд е заключил, че ответницата В. Р. не е придобила заедно със съпруга си 250 кв.м. ид. части от процесното дворно място и правата на съделителите в съсобствеността са определени правилно от районния съд въз основа на правата им при наследяване по закон.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който поставят касаторите за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, обоснован в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с конкретно необсъдените доводи във връзка с индивидуализацията на имота, предмет на договора, сключен с нот.акт № …../1990г., констатациите на вещото лице и изготвените скици, е обуславящ за делото. Същевременно е налице и поддържаното от касаторите несъобразяване на мотивите на въззивния съд с представената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 8 по т.д.№ 2435/2016г. , от 19.01.2018г. , ІІ т.о., решение №323 по гр.д.№ 408/2011г., І г.о. и др. с оглед на което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
На касаторите следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължат държавна такса в размер на 40 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 135 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 1493/2018 г.
Указва на касаторите В. Д. Р. и Я. П. Р. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса общо в размер на 40 лв. и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: