О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 13.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1924 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3048 от 18.03.2019 г., подадена от Д. И. Д. и приподписана съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК от пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК с юридическа правоспособност – съпругата на касатора Д. Д..
Обжалва се въззивно решение № 73 от 22.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 18/2019 г. на ОС – Русе. С него е потвърдено решение № 1686 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 7372/2017 г. на РС – Русе (за чиято неразделна част е обявено Приложение № 1 към заключението на вещото лице Г. Ф., л. 74 от делото), с което е признато за установено по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на касатора Д. И. Д. (ответник по иска), че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 24.11.2006 г. на ИД на АК по отношение на имотите *** и ***, находящи се в [населено място],[жк], № 5 – № 7, като вместо образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и размер, съобразно действащия към 1971 г. регулационен план на[жк], а именно УПИ **, УПИ ** и УПИ ** с площ от по 720 кв.м. всеки имот.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация Г. К. Т., С. И. Т. и П. К. М. са подали отговор на касационната жалба, като поддържат отсъствие на основание за допускане на обжалването, както и неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Произнасянето на инстанциите по съществото на спора, обективирано с потвърдения от въззивния съд диспозитив на първоинстанционното решение, свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от земната повърхност, която следва да е разграничена в три самостоятелни терена (графично показани в Приложение № 1 от л. 74 от делото на РС), вместо в два.Същевременно, с постановеното на 23.02.2016 г. от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение по тълк.д.№ 8/2014 г. е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост, като при това съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК (за разлика от иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./). Едновременно с това следва да се отчете, че по силата на чл. 124, ал. 4 ГПК исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение, което поставя под съмнение допустимостта на атакувания правораздавателен акт. Констатацията за наличието на основание за допускане на обжалването, регламентирано с чл. 280, ал. 2 ГПК (в случая – това по предложение второ – поради вероятна недопустимост), изключва обсъждане на въпроса дали са налице (и) тези по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 57,74 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 22.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 18/2019 г. на ОС – Русе.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2020 година от 9 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 57,74 (петдесет и седем лева и 74 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: