– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. София 18.02.2020 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.11.2019 (двадесети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 943 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба вх. № 8549/10.10.2019 година, подадена по пощата на 08.10.2019 година, „Въгледобив Бобов дол“ гр.Бобов дол е поискало, на основание чл. 83 от ГПК, да бъде освободено от предварително внасяне на определената с постановеното по делото определение № 696/16.09.2019 година държавна такса, дължима се за касационното обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година в размер на 8000.00 лева.
Преценявайки така подадената молба съдебният състав на ІV г.о. на ВКС намира за установено следното:
С постановеното по делото определение № 696/16.09.2019 година е допуснато касационно обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година, по подадената против него от „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол касационна жалба с вх. № 9147/20.12.2018 година, като на жалбоподателката е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 8000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му е указано, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
„Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол е уведомено за това определение на 02.10.2019 година като от тази дата е започнал да тече и указания в него едноседмичен срок за изпълнението на задължението за внасяне на държавната такса. Същият е изтекъл на 09.10.2019 година, в присъствен ден. В този срок дължимата се държавна такса не е внесена, като к молба с вх. № 8549/10.10.2019 година дружеството е поискало да бъде освободено от задължението за внасяне на държавна такса. Молбата е регистрирана в деловодството на съда след изтичането на определения с определение № 696/16.09.2019 година едноседмичен срок, но е подадена по пощата преди изтичането му-на 08.10.201 9 година, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е подадена в срок. Същата е мотивирана с това, че с молба от 21.01.2019 година НАП гр. София е поискала от Окръжен съд Кюстендил на основание чл. 189, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 709, ал. 1 от ТЗ да възобнови производството по несъстоятелност на дружеството по т. д. № 55/2011 година по описа на съда. Това искане било разгледано на 17.09.2019 година като „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол било в производство по несъстоятелност и не разполагала със средства за заплащане на държавна такса, тъй като върху имуществото му бил наложен общ запор и възбрана.
При извършена служебна проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение № 36/04.2015 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по т. д. № 55/2011 година производството по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол е било прекратено на основание чл. 707, ал. 1 във връзка с чл. 705, ал. 2 от ТЗ. След постановяването на това решение дружеството вече не е в производство по несъстоятелност и дължи държавна такса по инициираните от него съдебни производства. В случая не са налице предвидените в чл. 83, ал. 1 от ГПК предпоставки за освобождаването на „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол от задължението за внасяне на такса. Що се отнася до предвидената в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК възможност за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството тя е изключение от общото правило на чл. 71 и чл. 76 от ГПК за дължимите се от страните разноски по производството, поради което се прилага само в изрично визирания в разпоредбата случай. Съгласно текста на нормата такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. От това следва, че от тази възможност могат да се ползват само физически лица, но не и юридически такива, какъвто е ищецът. Това следва и от обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката дали са налице или не предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Всички тези обстоятелства са относими единствено към физическите лица, които са страни в исковото производство, но не и към юридическите такива. В закона не са предвидени критерии, въз основа на които да се преценява възможността за предоставяне на правна помощ на юридически лица. Липсата на такива е пречка да бъде преценено дали направеното искане за освобождаване от държавна такса и разноски от юридическо лице, страна в исковото производство е основателно или не. С оглед на тази липса следва да бъде прието, че законът изключва от кръга на лицата, които могат да бъдат освобождавани от задължението за такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК юридическите лица. С оглед на това „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол не може да бъде освободено от внасянето на определената държавна такса от 8000.00 лева на основание чл. 83 от ГПК и молбата за това е неоснователна.
Наистина след подаването на молба вх. № 8549/10.10.2019 година и преди произнасянето на настоящия съдебен състав по нея по т. д. № 55/2011 година по описа на Окръжен съд Кюстендил е било постановено решение № 65/14.10.2019 година, с което на основание чл. 709, ал. 1 от ТЗ е било възобновено прекратеното с решение № 36/04.06.2015 година по същото дело, на основание чл. 707, ал. 1 във връзка с чл. 705, ал. 2 от ТЗ, производство по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол като дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му. Наред с това е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му и същото е лишено от правото да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността, като е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата по несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
По отношението на висящите искови производства срещу длъжника „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол решението на Окръжен съд Кюстендил за възобновяване на производството по несъстоятелност има посоченото в чл. 637, ал. 1 от ТЗ действие. В цитираната разпоредба е посочено, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Настоящето производство касае трудов спор и то такъв отнасящ се до парично задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, поради което не следва да бъде спирано. Същевременно евентуално присъдените по него суми ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността на „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Същото ще има идентично действие с решенията постановени в производствата по чл. 673, ал. 3 от ТЗ, а именно това посочено в чл. 673, ал. 4 от ТЗ. Затова то, както и производствата по чл. 673, ал. 3 от ТЗ има характера на производство по чл. 694 от ТЗ и целта му е да установи дължимостта на вземането и без да се предявява нарочен установителен иск по чл. 694 от ТЗ. При това за продължаването на производството ще трябва да намерят приложение и установените в чл. 694 от ТЗ правила, включително и това на ал. 7, съгласно която при предявяването на иска не се внася предварително държавна такса, като това правило намира приложение и по отношение на подадените срещу съдебното решение въззивни и касационни жалби. Съгласно чл. 714 във връзка с чл. 710 и чл. 709, ал. 1 от ТЗ обаче решението за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол“ гр. Бобов дол има действие от момента на постановяването си-14.20.2019 година, който момент е след изтичането на определения срок за внасянето на държавната такса-09.10.2019 година и не може да послужи като основание за освобождаването на дружеството от задължението за внасянето й. Освобождаването е допустимо въз основа на законова разпоредба елементите на фактическия състав, на която са били осъществени към момента на възникване на задължението или въз основа на преценка на съда, при невъзможност за внасяне, възникнала преди, по време или към момента на изтичането на срока за изпълнение на задължението. То обаче не може да бъде допуснато въз основа на обстоятелства, които са настъпили след изтичането на срока, тъй като по силата на чл. 64, ал. 1 от ГПК те не могат да бъдат взети предвид, а в случай че страната предприеме действия с цел отлагане на изпълнението на задължението до настъпването на такива обстоятелства, то това й поведение е в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8549/10.10.2019 година на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ гр. Бобов дол, [улица], с която е поискано дружеството да бъде освободено от предварително внасяне на определената с постановеното по делото определение № 696/16.09.2019 година държавна такса, дължима се за касационното обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година в размер на 8000.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.