№46 от 20.2.2020 по тър. дело №241/241 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

гр.София, 20.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 241 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 6898/10.10.2019 г. по в. д. № 4244/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д. № 85 981/2017 г. и банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да заплати на И. С. Б. сума в размер на 12 403, 97 лв. – платена без основание по договор за банков кредит и формирана в резултат валутна разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на постановеното от Софийски градски съд решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди очевидна неправилност, както и произнасяне на съда в противоречие със задължителна практика на Върховния съд и практика на Върховния касационен съд по въпроса относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и да обоснове изводите си само въз основа на факти, установени по надлежния ред, както и произнасяне на съда в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, касаещи въпроса за неравноправност на клаузи в потребителски договор за кредит.
Ответникът по касационната жалба И. С. Б. я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално атакуваното решение да не бъде допуснато до касация. Претендира заплащане на разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК, за извършването на които представя доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното :
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване акт /въпреки указаното в обратен смисъл в атакуваното въззивно решение/, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза Софийски районен съд е сезиран от И. С. Б. с иск по чл. 55 ЗЗД за заплащане на сума в размер 12 487, 87 лв. срещу „Юробанк България“ АД. Претенцията е основана на твърдения за нищожност на клаузи от договор за банков кредит поради тяхната неравноправност. Последната е изведена от уговореното право на банката да превалутира служебно сумата по кредита, уговорена в швейцарски франкове. Следователно, предмет на правния спор е вземане, произтичащо от недействителността на клаузи от договор за банков кредит – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Отделно от това, страна по този договор е търговско дружество – „Юробанк България“ АД. Сочените две обстоятелства обуславят характера на спора като търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Цената на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, определена по правилото на чл. 69 ГПК, е 12 487, 87 лв., т. е. под 20 000 лв. Следователно, решението на Софийски градски съд е изключено от обхвата на касационен контрол. С постановяването си последното е влязло в сила /в този смисъл мотивите към т. 7 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/ на датата 10.10.2019 г., която предхожда извършеното с ДВ, бр. 100/20.12.2019 г. изменение на ГПК. Следователно, неприложима се явява изменената разпоредба на чл. 113 ГПК, даваща възможност за касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв., заведени от или срещу потребител.
Подадената от „Юробанк България“ АД касационна жалба е недопустима. Като недопустима тя следва да бъде оставена без разглеждане.
При направено от ответника по касация искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на същия следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер, а именно 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение
С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 6898/10.10.2019 г. по в. д. № 4244/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д. № 85 981/2017 г. и банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да заплати на И. С. Б. сума в размер на 12 403, 97 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. С. Б., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1 000 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Scroll to Top