2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
София, 21.03.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2302/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол против решение №435 от 04.06.2018г. по т.д.384/2018г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- „Търговска база” ЕООД, [населено място], счита касационното обжалване за недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК Изложено е и разбиране, че касаторът не обосновава довод за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено на недължимост от ищеца – „Търговска база „ ООД спрямо Агенция за приватизация и следприватизационен контрол на сумата 11112.06лв. предмет на изп. д. 20157180400177 по описа на ЧСИ рег.№ №718 в КСЧИ, образувано по изп. лист №1369/10.06.2008г.по гр.д. №601/07г.на ВТРС, с което е осъден „ Търговска база – Варна 97”АД да заплати тази сума на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, с оглед неизпълнение на сключен между тях договор за приватизационна продажба от 28.10.1998г. на 70% от капитала на „ Търговска база – Варна” ЕООД. Ищецът в производството – настоящ ответник по касация оспорва дължимостта на посоченото вземане, тъй като то е свързано с изпълнение върху имот, намиращ се в неговия патримониум, върху който за разгледания дълг е вписана законна ипотека във връзка с обезпечаване изпълнението на същият приватизационен договор.
При тези фактически данни и като съобрази, че цената на разглежданият иск, решението, по който е предмет на обжалване е под визирания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК / предишна ал.2/, според, която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела, настоящият състав намира, че подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Търговският характер на делото в случая се извежда разпоредбата на чл.365, т.2 ГПК, по силата на който делата образувани по искове с предмет право или правоотношение породено или отнасящо се до приватизационен договор, представляват търговски спорове.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на производството. Представен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който уговореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 750 лв е платено в брой. На основание гореизложеното на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол против решение №435 от 04.06.2018г. по т.д.384/2018г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да заплати на „Търговска база” ЕООД, [населено място] разноски за касационното производство в размер на 750 лв – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: