О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 04.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I то. в закрито заседание в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2355 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „Ийст Саут“ ЕООД /в несъстоятелност/ М. В. против определение № 1616 от 16.05.2019г. по в. ч.гр. дело № 835/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено Разпореждане № 13229 от 18.10.2018г. по т.д.№ 2494/2017г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Пи Енд Ем Фиксингс Анд Фасънърс Холдингс“ ЛТД срещу „Ийст Саут“ ЕООД /в несъстоятелност/, Х. Л. и Е. Г. за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена между „Ийст Саут“ ЕООД и Х. Л., инкорпорирана в договора за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нот.акт № 62, том 3 по нот.дело № 415 от 30.12.2010г. на нотариус Н.М..
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и потвърденото с него разпореждане като неправилно и връщането на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ, съотв.чл. 135 ЗЗД.
В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването с твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на определението.
Иска се допускане на частното касационно обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите: 1/Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД; 2/Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване па разноските, установена в хода на производството; В закона поставя ли се разлика между последиците на решението по чл.632 ТЗ когато същото е постановено първоначално още с откриване на производството /ал.1/ и когато същото е постановено в хода на производството, след като първоначално е било открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ; З/Какво е съотношението на нормата на чл. 632 ТЗ спрямо нормата на чл. 647 ТЗ – като специална към обща или двете имат самостоятелно действие; В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започнали да текат преди постановяване на акта за спиране; 4/Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност определени срокове да продължават да текат или напротив – при спряно производството по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността, доколкото това е единственото законосъобразно разрешение на този въпрос с оглед принципите на предвидимост и правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита; 5/Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, във връзка с ал. 5 ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на едногодишния срок по чл. 647, ал. 1 ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебната практика;
При допълнителната предпоставка на т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването но въпроса: Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ с постановяването в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ за спиране на производството; в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок, като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2, във връзка с ал. 5 ТЗ. Твърди се противоречиво произнасяне по този въпрос със съдебната практика – Решение № 553/07.10.2014г. по в. т. д. № 727/2014г. на ПАС и Определение от № 295 от 01.05.2017г. по в. гр. д. № 5496/2016г. на САС.
Постъпил е писмен отговор от ответниците Х. Л. и Е. Г., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата.
За де се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че искът по чл.649,ал.1 ТЗ е недопустим поради предявяването му след изтичането на едногодишния преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Изложила е съображения, че спазването на преклузивния срок като процесуална предпоставка за допустимост на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, е обусловено от хипотезата, при която е открито производството по несъстоятелност: при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ преклузивният срок тече от датата на постановяване на решението, а не от вписването му в Търговския регистър; при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът за предявяване на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, започва да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
Обсъдено е, че в конкретния случай производството по несъстоятелност е открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ, постановено на 30.10.2015г., от която дата тече едногодишният срок но чл.649,ал.1 ТЗ. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателите, че след като в хода на производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството на основание чл.632,ал.1 ТЗ на 30.04.2015г., то срокът за предявяване на исковете тече от момента на обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ за възобновяване на спряното производство Обосновано е, че в конкретния случай не е налице възобновяване на спряно производство с решение по чл.632,ал.2 ТЗ, а отмяна на решението на съда по несъстоятелността от въззивната инстанция за спиране па производството. Акцентирано е, че спирането е отменено от въззивния съд поради начална липса на основание за спиране на производството по несъстоятелност на „Ийст Саут“ЕООД-н. Доводите за спиране на срока за предявяване на исковете са приети за неоснователни по аргумент, че преклузивните срокове за разлика от давностните не спират и не се прекъсват. Направен е извод, че решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ не е основание за спиране на срока, който е започнал да тече в хипотезата на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 634а ТЗ от 30.01.2015г. и е изтекъл на 01.02.2016г. – първият следващ присъствен ден, тъй като последният ден от срока е бил неприсъствен, съгласно чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 ГПК. Поради това, че искът е предявен на 04.02.2016г., т. е. след изтичане на едногодишния преклузивен срок, въззивната инстанция е заключила, че същият е недопустим.
Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК по правни въпроси, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ? Поради изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящата частна касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
По изложените съображения , ВКС, ТК, състав па Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Спира производството но ч. т. дело № 2355/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. до приключване на производството по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: