О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
София, 19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1658 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. П. чрез пълномощника й адвокат Таня Панайотова-Маркова и касационна жалба на В. Т. В. и Л. Х. В. чрез пълномощника им адвокат Детелина Димова против решение № IV-93 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1059 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 34 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1174 от 2016 г. на Районен съд-Несебър за уважаване на предявените от И. А. К. против Г. К. П. установителен иск за собственост и против В. Т. В. и Л. Х. В. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с административен адрес: [населено място], Ч. чешма, с площ 501 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за курортно-рекреационен обект, като е отменен констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус М. Б..
И. А. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Иванка Синигерова писмен отговор на касационните жалби по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
Г. К. П. е подала чрез пълномощника й адвокат Таня Панайотова-Маркова писмен отговор на касационната жалба на В. Т. В. и Л. Х. В., с който заявява, че същата е изцяло основателна.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Във въззивната жалба на Г. К. П. са били наведени доводи за липса на предпоставките за придобиване на собствеността от А. К. по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и по давност от правоприемниците му. Във въззивната жалба на В. Т. В. и Л. Х. В. са наведени доводи за липса на идентичност на имота, предоставен за ползване на наследодателя на ищеца и този, придобит от праводателя на ответниците, оспорени са предпоставките за придобиване на имота по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и изводите на съда за невъзможност на единия съпруг да придобие по давност правото на собственост, когато спрямо другия съпруг е бил предявен иск за собственост, както и по евентуалните възражения за придобивна давност, като се твърдят и допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест.
Въззивният съд е констатирал, че исковете са предявени на 17.09.2007 г. от А. К. К. против Г. К. П. и Л. Х. В. и по тях е образувано гр.д. № 643/2007 г. на Районен съд-Несебър. Въззивното решение №VI-6/12.02.2010 г. по гр.д. № 302/2009 г. на Окръжен съд-Бургас е отменено с Решение № 381/21.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 756/2010 г., ВКС. При новото разглеждане на делото е постановено влязло в сила решение № I-109/28.09.2012 г. С Решение № 325/20.12.2016 г. по гр.д.№ 4183/16 г. на ВКС на основание чл.304 ГПК по молба на В. Т. В. са отменени Решение №137 на Районен съд-Несебър и Решение №109 на Окръжен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от районния съд.
Въз основа на тези констатации окръжният съд е направил извод, че независимо, че ответникът В. Т. В. е конституиран в процеса след влизане в сила на ГПК – ДВ бр.59/07 г., искът е предявен при действието на ГПК – ДВ бр.12/52 г. (ГПК – отм.). Отмяната на влязлото в сила съдебно решение възобновява висящността на спора, считано от датата на предявяване на иска. Но извършените при първоначалното разглеждане на делото процесуални действия от страните и от съда запазват действието си. Недопустимо е по отношение на част от страните и част от доказателствата производството да се развие по реда на стария, а на друга част – по реда на новия процесуален закон. Поради това и съобразно горепосочените правни норми, процесуалният ред за разглеждане на предявения иск е този на ГПК ДВ бр.12/52г. – отменен.
При постановяване на решението си Окръжен съд-Бургас е обсъдил събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите З. Г. Ш., Р. М. Й., Р. И. С., М. А. И., К. Д. Т., Я. Р. П., И. Р. П. /събрани при първоначалното разглеждане на делото в районния съд/, С. Д. И., Я. Д. П. и Х. А. К. и повторен разпит на М. И. /събрани при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция/, К. А. К., И. Н. П., Н. Х. Ч. и повторните разпити на Х. А. К. и И. Р. П. /събрани при повторното разглеждане на делото пред първата инстанция/ и е приел за установено, че ищцата К. и ответницата П. са в родствени връзки с общия наследодател А. К. Х., починал на 17.11.2010 г., който е имал четири деца – Х. К., К. К., Я. А. и М. И.. Ищцата К. е негова правнучка, внучка на сина му К. К., а Г. П. – негова внучка, дъщеря на дъщеря му Я. А.. Счел е, че не се спори и от показанията на Я. П., К. Т., Я. П. и С. И. се установява, че в периода 1978-1980 г. на А. Х. е било предоставено за ползване процесното незастроено място, което той оградил с плет, а с нотариален акт № *, том *, дело № * от *** г. е бил признат за собственик на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ на незастроено място от 500 кв.м. в местността „Ч. чешма“, представляващо парцел *.-* в кв.*, при граници: парцели *. * r * по плана на местността „Ч. чешма“. След удостоверяване на собствеността А. Х. се установил да живее в родното си място в [населено място] до около 2000 г., а от тогава до смъртта си през 2004 г. живял в [населено място] при дъщеря си М. А. И.. Видно от показ-анията на К. К., Х. К. и М. И., А. Х. е заявил пред всички свои деца намерението си имотът да остане за сина му К. К. и никой от тях нямал никакви претенции. А. Х. упълномощил сина си К. К. нотариално, в дома на свидетелката И., да извършва правни действия по прехвърляне на собствеността върху имота. След като баща му напуснал [населено място], синът му К. продължил да ползва /да засажда/ дворното място. Въз основа на даденото му пълномощни К. К. сключил договор за покупко-продажба с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */*** г. на нотариус М. Б., с който представлявайки баща си А. Х. продал на сина си А. К. К. собствеността на процесния имот. До 2002 г. К. К. ползвал имота, а след това го изоставил.
С нотариален акт № № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус М. Б. ответницата Г. К. П. е призната за собственик на процесния имот по давностно владение и с договор по нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */* г. на нотариус С. А. го е продала на ответницата Л. Х. В. по време на брака й с ответника В. Т. В.. Имотът е бил деклариран от купувачите пред данъчните служби и от тогава те заплащат данъка за него. След закупуването Л. и В. В. оградили мястото и го почистили с намерение за строителство. През 2016 г. предприели действия по ново ограждане на имота. След узнаване на тези факти А. К. К. е предявил настоящите искове, а след смъртта му в правата му по делото е конституирана дъщеря му И. А. К..
Според свидетелите Я. П., И. П., С. И., Я. П. след като общия наследодател А. Х. заминал за С., мястото било обработвано /засаждано с различни култури/ от родителите на ответницата Г. П. и от нея. Според свидетелите И. П. и Н. Ч. ответникът В. В. купил имота с намерение за строеж, ограждал го два пъти и го почистил, като не успял да започне строителството, поради съществуването на „неизяснени неща“. Според свидетеля К. К., дядо на ищцата И. К., след като той престанал да обработва дворното място, никой неу го е обработвал, той го посещавал понякога, но било запустяло.
При така възприетото за установено от доказателствата, въззивният съд е направил следните изводи:
Относно оспорване правата на общия наследодател А. Х., придобити на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и удостоверени с нотариалния акт от 1995 г., съдът е счел, че в случая няма данни процесния имот да е бил заявен за реституиране по реда на ЗСПЗЗ, респ. правото на ползвателя А. Х. да е било в конкуренция с правото на земеделски реституирани собственици, поради което ако А. Х. не бе изкупил имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, то на основание чл.24 ЗСПЗЗ вр. § 4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ имотът би бил част от държавния поземлен фонд и не би могъл да бъде придобиван по давност на основание чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ. Тези съображения са мотивирали извода, че за ответниците не съществува правен интерес да отричат правата на общия наследодател А. Х., тъй като едва с придобиване на имота от него по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, същите биха могли да завладеят и придобият имота на основание давностно владение.
Относно придобиване на имота от ответницата Г. П. въз основа на давностно владение, съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. И. и Х. К., деца на общия наследодател А. Х., които в качеството си на негови наследници имат правен интерес да оспорват както прехвърлянето на процесния имот в полза на бащата първоначалния ищец А. К., така и извършеното от ответницата П. разпореждане в полза на ответниците В., като са в еднаква степен на родство с двете страни по делото и показанията им съвпадат и са последователни. Тези свидетели установяват волята на общия наследодател и липсата на противопоставяне от страна на децата му, правото на собственост върху имота да бъде прехвърлено на сина му К., респ. – наследниците му, както и упълномощаване за извършване на разпореждане в този смисъл. От показанията на тези свидетели не се установява някое от другите деца на наследодателя и конкретно – дъщеря му Я., да е променило намерението си спрямо имота – да е менифестирала лично намерение за своене и да го е противопоставила както на наследодателя приживе, така и на останалите наследници след смъртта му. От показанията свидетелите, установяващи обработване на имота от родителите на Г. П. и от самата нея не се установява завладяване на имота от нейна страна: от показанията им не може да се установи нито заявено и манифестирано спрямо наследодателя и наследниците му недвусмислено намерение за своене, нито установена непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт, съпътстваща намерението. Свидетелите сочат че родителите на ответницата са обработвали мястото с нейна помощ, но нито един от тях не свидетелства Г. П. да е своила имота за себе си. Съдът е отбелязал, че фактическите твърдения за упражнявано съвместно владение от страна на Г. П. и нейните родители, не могат да доведат като правна последица до еднолично придобиване на собствеността само от нея. Изводът, който може да се направи от показанията на свидетелите е, че обработването на имота е осъществено от родителите на Г. П., с цел добиване на земеделска продукция за лично ползване.
Относно придобиване на имота по давност от ответниците В., съдът е приел, че доколкото възражението за придобиване по давност на имота от ответницата Г. П. е неоснователно, то нейното владение не би могло да бъде присъединено към владението, упражнявано от В., поради което е изследвал дали същите са придобили собствеността на основание самостоятелно упражнявано давностно владение, считано от датата на договора за покупко-продажба от 2007 г. и с оглед обстоятелството, че през същата година е предявен ревандикационния иск против Л. В., с което е прекъсната давността на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, но ответникът В. В. е конституиран в процеса едва през 2017 г. Изложил е съображения, че след сключване на договора за покупко-продажба В. са получили и фактическаа власт върху имота. Независимо от това, че страна по договора е била само съпругата Л. В., по силата на оборимата законова презумпция на чл.19 СК – 1985 г.- отм., правото на собственост би се считало придобито от двамата съпрузи. Владението е получено от тях в качеството им на съпрузи и понастоящем, в същото качество те продължават да го упражняват. За да е налице възможност само единият съпруг да придобие собствеността, необходимо е да се установи, че той, еднолично е установил фактическа власт върху имота и е манифестирал пред останалите правни субекти, в т.ч. и съпругата си, че не само държи, а владее за себе си. Такива доказателства по делото не са ангажирани. При бездяловата съпружеска имуществена общност, действията на единия съпруг обвързват другия, респ. – действията спрямо единия съпруг обвързват другия. Ето защо, предявяването на иска по отношение на съпругата Л. В., обвързва и съпруга В. В. и прекъсва и спрямо него започналата придобивна давност, поради това тези ответници не са могли да придобият правото на собственост на основание давностно владение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката Г. К. П. поставя въпросите:
1) представлява ли съпружеска имуществена общност имот, върху който съпрузите са установили добросъвестно владение, но придобивната давност върху който не е изтекла към момента на завеждане на делото;
2) има ли ответникът интерес да оспорва нотариален акт на ищеца по иск по чл.108 ЗС;
3) как следва да процедира съда, когато установи противоречие в свидетелските показания на свидетелите на ищеца и на тези на ответника /по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил съображенията кои свидетелски показания приема и защо/;
4) прекъсва ли придобивната давност на съпруга иск за собственост, предявен само срещу другия съпруг, ако към момента на предявяването давността не е изтекла;
5) как следва да процедира въззивния съд в случай, че установи, че първоинсанционния съд не е приложил нормата на § 2, ал.1 във връзка с ал.14 ПЗР ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите В. Т. В. и Л. Х. В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК, поради недопустимост на въззивното решение, тъй като в първоинстанционното производство делото е било разгледано по друг процесуален ред вместо приложимия по ГПК от 1952 г.-отм., поради което страните са били лишени от правото да извършат процесуални действия /напр.предявяване на инцидентен установителен исксправно основание чл.21, ал.4 СК за липса на принос/, който пропуск не би могъл да бъде отстранен пред въззивната инстанция, въпреки проведеното от нея производство по реда на ГПК от 1952 г.-отм.
При условията на чл.280, ал.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) предявяването на иска по чл.108 ЗС има ли за последица рекъсване на давностното владение, осъществявано от другия съпруг;
2) как се съотнасят състава на осъществено давностно владение само от единия съпруг към института на съпружеската имуществена общност;
3) обстоятелството, че ответникът има сключен граждански брак, лишава ли го от правото да се позове изключително и само на осъществено от него давностно владение, като алтернативен придобивен способ, конкуриращ се с придобивния способ чрез сделка в режим на СИО;
4) действията, извършени от ищеца /в качеството му на едно трето на отношенията между необходимите другари лице/, в това число предявяване на иск, обвързва ли всички необходими другари-ответници по иска, в това число и тези, които са били конституирани в по-късен етап по делото, след като вече са били извършени тези действия;
5) допустимо ли е процесуалните последици, които поражда предявяването на иска спрямо единия съпруг да се пренасят автоматично в материалноправата сфера на неучаствалия съпруг, по отношение на който е изтекъл десетгодишния давностен период;
6) допустимо ли е съединяване на иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за липса на съвместен принос с иск по чл.108 ЗС, когато двамата съпрузи са конституирани като ответници и има ли преюдициален характер спорното правоотношение с правно основание чл.21, ал.4 между съпрузите спрямо иска по чл.108 ЗС, предявен от трето лице срещу двамата съпрузи;
7) кой процесуален ред е допустим при разглеждане на делото, образувано по искова молба, подадена преди влизане в сила на ГПК от 2007 г., след постановена отмяна на влезлите в сила съдебни решения;
8) разпоредбата на § 2, ал.1 ПЗР ГПК допуска ли първоинстанционно дело, образувано по искова молба, постъпила преди 1.03.2008 г. да бъде разгледано от първата инстанция по реда на новия ГПК, респ. правилото, че тези дела се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивнината императивно ли е и неспазването му обуславя ли недопустимост на постановеното съдебно решение;
9) в случай, че приложимият ред при новото разглеждане на делото е по отменения ГПК,но първоинстанционният съд е разгледал иска по реда на новия ГПК, представлява ли това съществено процесуално нарушение доколкото се касае до приложение на норми от императивен порядък и как следва да процедира въззивният съд, който е констатирал, че е допуснато подобно нарушение – следва ли да отмени /обезсили/ решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане с указания относно приложимия процесулен ред или може да реши делото по същество;
10) може ли съдът да се позовава на гласни доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото преди отмяна на решениета по чл.303 и сл.ГПК, при събирането на които не е участвал необходимия другар, по молба на който постановените решения са отменени;
11) има ли правен интерес ответника, който се легитимира като собственик на имота с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на ГПК, да оспорва правата на ищеца, удостоверени с констативен акт по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, вкл. Като оспорва, че не са били налице предпоставките от фактическия състав на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ;
12) абсолютно ли е правилото, че ако един имот не е бил заявен за възстановяване, съответно не е бил изкупен от полвателя му по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, то същия представлява държавна/общинска собственост;
13) позоваването на самостоятелно осъществено давностно владение от един от наследниците на общия наследодател изключва ли правата на общия наследодател на имота, когато същия сам е изоставил имота в продължение на повече от 10 години;
14) какво е правното значение на заверките, дадени от съответната областна администрация и община, че имота не е държавна, респ.общинска собственост в производството по обстоятелствена проверка – ползват ли се тези удостоверителни изявления с материална доказателствена сила, която съдът следва да зачете или съдът следва да укаже, че в предмета на доказване по делото влизат и обстоятелствата, въз основа на които тези изявления са направени /в това число доказване на обстоятелството дали посочването, че имота не е общинска собственост се дължи на факта, че същия е бил предоставен за ползване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ/;
15) адвокатското пълномощно за конкретно дело предоставя ли представителна власт на адвоката да извършва процесуални действия след приключването и в частност след отмяната на влязло в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК;
16) редовни ли са извършените действия от адвокат, чиято представителната власт е ограничена до приключване на редовното разглеждане на делото с влязло в сила съдебно решение.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, както и по поставените от касаторите въпроси, свързани с обстоятелството, че районния съд е разгледал исковете по реда на действащия ГПК, в сила от 1.03.2008 г., а въззивният съд по приложимия в случая процесуален ред на ГПК от 1952 г. -отм. Отговорът на въпросите е свързан с правомощията на въззивната инстанция, уредени в ГПК от 1952 г.-отм., относно които са дадени указания в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС – т.6 относно допустимостта да се събират доказателства и да се заявяват нови доводи и възражения, а нормата на чл.209 ГПК-отм. изирчно предвижда, че връщане на делото за ново разглеждане се извършва само при недопустимост или нищожност на съдебното решение, ако производството не подлежи на прекратяване, но не и при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, каквото съставлява разглеждане на делото по действащия, вместо по отменения ГПК.
Поставеният от касаторите Л. и В. В. шести въпрос относно допустимостта за съединяване на иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за липса на съвместен принос с иск по чл.108 ЗС е изцяло неотносим, тъй като до момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд липсва предявен иск по чл.21, ал.4 СК /такава искова молба е подадена в деня на подаване на касационната жалба и копие е приложено към нея и съответно това обстоятелство не може да бъде отчетено при преценка законосъобразността на въззивното решение/.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касаторите въпроси относно правния им интерес да оспорят придобивното основание на А. Х. по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и по поставения в тази връзка от Л. и В. В. 12-ти и 14-ти въпроси. Доколкото по делото не се спори, че имотът е бил предоставен за ползване на А. Х. въз основа на акт на МС, то същия попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и по силата на закона – чл.24 и чл.19 ЗСПЗЗ – държавата запазва собствеността, респ. собствеността се придобива от общината щом имота не е придобит от ползвател или възстановен на бивш собственик. Практиката на ВКС, на която се позовават Л. и В. В. касае имоти, които не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса, поставени от Л. и В. В. като неотносими към данните по делото – видно от пълномощното, намиращо се на лист 23 от гр.д. № 590/2012 г. на Районен съд-Несебър ищцата И. А. К. след конституирането й в процеса като правоприемник на починалия ищец А. К. К. е упълномощила адвокат Иванка Синигерова да я представлява до окончателното приключване на делото, както и в производство за отмяна.
Поставените от касаторите въпроси, касаещи извода на съда, че при бездяловата съпружеска имуществена общност, действията на единия съпруг обвързват другия, респ. – действията спрямо единия съпруг обвързват другия, поради което предявяването на иска по отношение на съпругата Л. В., обвързва и съпруга В. В. и прекъсва и спрямо него започналата придобивна давност, следва да бъдат обобщени до въпроса: предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по него липсва практика на ВКС и отговорът му е свързан с тълкуване института на съвладението, като едновременно осъществяване на владение от повече от едно лице и съществуват ли разлики когато съвладението се осъществява от съпрузи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-93 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1059 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението Г. К. П. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
В едноседмичен срок от съобщението В. Т. В. и Л. Х. В. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство по съответната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, съответно на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: