О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 3841 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 268 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 749/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 961 от 19.07.2018 г. по гр. д. № 1212/2017 г. на Пазарджишкия районен съд и е уважен предявеният от А. С. Б. и А. А.-М. Л. Б. срещу И. С. Б. и В. М. Б. иск по чл. 109 ЗС, като ответниците са осъдени да премахнат построената от тях постройка на допълващо застрояване – магазин за хранителни стоки, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ……….., площ от 58 кв.м, на един етаж, в собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор …….., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 305 кв.м. и е отменен констативният нотариален акт за собственост № …., т. …, рег. №…, нот.д. № …/2007 г. от 29.05.2007г. на нотариус В. Г. с район на действие Районен съд – Пазарджик, с който ответниците са признати за собственици на процесния магазин.
Въззивният съд е приел, че понастоящем ищците са изключителни собственици на дворното място, в което се намира процесният магазин, като същевременно са собственици на третия етаж от намиращата се в имота жилищна сграда. Ответниците са собственици на първия и втория етаж от жилищната сграда и са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост на магазина. Към момента на строежа на магазина през 1992 г. мястото е било съсобствено между тримата братя А., И. и Д. Б., синове на С. Б.. Съсобствеността е възникнала от няколко сделки, сключени между бащата С. Б. и неговите синове. Договорът за дарение на идеални части от процесния поземлен имот, сключен между С. Б. и ищеца по настоящето дело А. Б., бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2397/1997 г. на Пазарджишки районен съд, вследствие на което идеалните части от дворното място, дарени от С. Б. на сина му А., никога не са напускали патримониума на дарителя, като след смъртта на С. неговата наследствена част от дворното място е трансформирана в собственост на тримата му наследници А., И. и Д. Б.. Прието е, че процесният магазин е построен без преди това за него да са били изготвени, съставени и одобрени каквито и да било строителни книжа. Тази сграда е построена от ответника И. Б., по времето на брака му с В. Б., без съгласие от останалите съсобственици на дворното място. Първата частична квартално застроителна разработка /Ч./ на допълващо застрояване за процесния магазин по скица от 1992 г. окончателно е отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Междувременно обаче е била утвърдена нова Ч. и архитектурен проект, с който е заснет процесният магазин на ответниците и е проектирана сграда на допълващо застрояване за ищеца А. Б.. С акт №… от 18.08.1997г. процесният магазин е узаконен на името на И. Б.. Както в Ч., така и в изготвения архитектурен проект и акта за узаконяване, липсва предвиждане на петно за сграда на допълващо застройване за третия собственик Д. Б., а това представлява нарушение на чл.241 ал.1 т.1 от ППЗТСУ/отм./, действал към този момент. Разпоредбата предвижда, че строежи в съсобствен имот могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна сграда, отделен обект в една сграда или други допустими за застрояване обекти, при условие че строежът може да се осъществи на етапи. В случая според въззивния съд е следвало да бъдат предвидени за застрояване минимум три сгради на допълващо застрояване – толкова, колкото са били в действителност собствениците. Прието е, че магазинът е незаконно изграден и поради това, че попада в предвиденото по закон сервитутно отстояние (прилежащ терен) към жилищната сграда в имота. Сградите на допълващото застрояване следва да отстоят минимум на три линейни метра от сградата на основното застрояване. Също така процесният магазин нямал характер и естество на търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изпълнен след 07.04.1987г., а именно през 1992г. Прието е, че при строежа не са спазени и калканните разстояния на стените на магазина спрямо намиращия се на страничната регулационна линия в съседния имот гараж, тъй като същите не се покриват изцяло, каквото е изискването на чл.41, чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.84 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Прието е, че установената незаконност на строежа сама по себе не е основание за неговото премахване при предявена претенция по чл.109 от ЗС, но в случая е налице пречене на магазина за ефективно упражняване на правото си на собственост от ищците. Магазинът е разположен в поземлен имот, индивидуална собственост на ищците, и неговото разположение създава пречки те да упражняват пълноценно правото си на собственост върху дворното място, включително и в тази част, върху която е изграден самият магазин. Този магазин фактически се доближава на 1.08 м. от източната фасада на жилищната сграда, и то в непосредствена близост до входа за стълбищната ? клетка. Застроената площ на магазина надвишава площта по изготвения от арх. Б. архитектурен проект на допълващо застрояване. Освен това с близо 2.5 линейни метра се увеличава южната калканна стена на магазина в сравнение с калканната стена на гаража, разположен в съседния имот от юг, което според въззивния съд е недопустимо /чл.42 ал.2 изр.2-ро от ЗУТ/. Магазинът е така разположен, че почти затваря достъпа до входа на жилищната сграда откъм двете срещуположни улици ”Д.” и „А. К.”. Разстоянието между магазина и жилищната сграда в най-тясната част от прохода е само 108 см. и това разстояние е практически неизползваемо, като се затруднява преминаването през този проход. Достъпът на ищците до имота им, който се намира на третия етаж на жилищната сграда, е сериозно затруднен. Процесната постройка е и потенциален замърсител през отоплителния сезон. Като се е позовал на трайната практика на ВКС, обективирана в редица решения, съдът е приел, че предвид многобройните нарушения на строителните правила и норми, които с оглед своето естество създават сериозни пречки за спокойното упражняване правото на собственост на ищците, процесната постройка следва да бъде изцяло премахната, а не само в частта, с която навлиза в прилежащата площ към жилищната сграда. Само по този начин може да бъде постигнато прекратяването на неоснователното въздействие върху имота на ищците. Крайният извод на въззивния съд се състои в това, че дори магазинът да беше законно изграден, той създава нетърпими и непреодолими по никакъв начин сериозни, трайни и ежедневни неудобства на ищците до степен на невъзможност да ползват и реализират пълноценно правото си на собственост по отношение на цялото дворно място, а така също и по отношение на жилищната сграда и подстъпа към нея, входа на същата и за извършване на всякакви наложителни дейности при ремонт примерно на покрива, горната фасада на сградата и тавана. При уважаването на иска по чл. 109 ЗС за премахване на процесната постройка съдът е отменил констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като нейни собственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците И. С. Б. и В. М. Б..
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Според касаторите то е постановено по нередовна искова молба, тъй като по делото не била внесена дължимата от ищците държавна такса. Имало и противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото изложените твърдения обосновавали интерес от предявяване на ревандикационен, а не негаторен иск. Сочи се също, че предмет на делото бил искът по чл. 109 ЗС и установителния иск за обявяване нищожност на нотариалния акт на ответниците, а по отношение на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК делото било прекратено от първоинстанционния съд. Следователно решението на въззивния съд било непълно в частта, в която липсва произнасяне по иска за нищожност на констативния нотариален акт, а в частта, в която се е произнесъл по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, било недопустимо. Твърди се също, че второинстанционният съд е допълнил исковата молба, тъй като е основал решението си на обстоятелства, които не са били посочени от ищците, а това също водело до недопустимост на решението. Изложени са и съображения за неправилност на въззивния акт, тъй като негаторния иск не бил доказан, а процесната постройка била законно изградена. Съответствието на административните актове със закона се преценява към момента на издаването им, поради което решението по гр. дело № 2397/2007 г. на Районен съд – Пазарджик не можело да повлияе на законосъобразността на приетите като доказателства по делото административни актове. Позоваването на нарушени права на трети неучастващи в делото лица представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Искането за отмяна на констативния нотариален акт било неоснователно, защото ищците не са твърдели по делото да са собственици на процесната постройка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице вероятна недопустимост на въззивното решение по аргументите, изложени в касационната жалба. Поставени са и следните правни въпроси, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС:
1. Необходимо ли е ищецът по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право?
2. Упражняването на право на собственост върху законна сграда, построена в чуждо дворно място, представлява ли неоснователно действие, което пречи на собственика на дворното място да упражнява пълноценно правата си на собственик на земята?
3. Режимът на търпимост на незаконен строеж по ЗУТ еднакъв ли е с режима на узаконен строеж по чл. 162, ал. 2 З.?
4. Допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразността на административен акт по искане на лице, което е било страна в административното производство по издаването му и не го е оспорило в законния срок?
5. Допустим ли е негаторен иск по чл.109 ЗС на собственика на земята срещу суперфициарния собственик на построена в нея сграда, ако с исковата молба са наведени твърдения, че пречката за упражняване правото на собственост се състои в отнемане владението върху застроената част от мястото, или ищецът има интерес от предявяване на ревандикационен иск?
Посочени са тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 264 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 5514/2007 г. на ВКС, IV г.о., решение № 53 от 23.06.1988 г. по гр. д. № 13/1998 г. на ОСГК на ВС, решение № 964 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. на ВКС, III г.о., решение № 6 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г. на ВКС, II г.о.
Подаден е писмен отговор от ищците по делото, в който са изложени съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, което подлежи на касационен контрол без оглед цената на иска, тъй като попада в изключението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение по иска с правно основание чл.109 ЗС да е процесуално недопустимо поради невнасяне на дължимата държавна такса. Действително, при невнесена държавна такса исковата молба е нередовна, а съдебно решение, постановено по нередовна искова молба, е недопустимо. В случая обаче към исковата молба е била представена вносна бележка за сумата от 154,56 лв. – държавна такса по предявените искове по чл.32, ал.2 ЗС и чл.109 ЗС /впоследствие искът по чл.32, ал.2 ЗС е бил отделен в отделно производство/. До първото съдебно заседание съдът и ответниците не са повдигнали въпрос за цената на иска по чл.109 ЗС, поради което тя се е стабилизирала – чл.70, ал.1, изр.2 ГПК, съответно – съдът се е произнесъл по редовна искова молба с внесена държавна такса по предявения негаторен иск. Липсва противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, тъй като искането за премахване на процесната сграда на основание чл.109 ЗС е свързано с твърдения, че тя пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху дворното място, включително и поради това, че нейното разположение в непосредствена близост до жилищната сграда затруднява достъпа до дворното място и жилищния етаж на ищците. И на последно място – обстоятелството, че в мотивите на съдебното решение съдът е включил допълнителни основания за уважаване на иска по чл.109 ЗС, непосочени от ищците /например, че сградата е потенциален замърсител през отоплителния сезон/, не води до недопустимост на въззивното решение, тъй като съдът е изложил и други мотиви за уважаване на иска, в съответствие с твърдените в исковата молба и уточнението към нея основания, свързани с това, че сградата пречи на ищците да осъществяват достъп до дворното си място и до собствения им жилищен етаж. Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по петия въпрос. В обобщен вид той се свежда до това какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл.109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия /съсобствения/ имот на основание чл.63 и чл.64 ЗС. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, но той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото за наличие на право на строеж в полза на ответниците, възникнало посредством прехвърляне на собственост върху постройка и идеална част от дворното място в полза на първия ответник, извършено с нотариален акт № …, т….-ти, н. д. № …/1989 г. и последващото преминаване на собствеността върху цялото дворно място само върху ищците въз основа на проведената публична продан и постановлението за възлагане. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се има предвид и това, че по този въпрос жалбоподателите сочат само едно решение на ВКС, което не е достатъчно да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р И Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 749/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: